№ 3

гр.София, 07.02.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Божилова т. д.№ 1132/2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 263/31.01.2017 год. по т. д.№ 2535/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 457/08.03.2016 год. по т. д.№ 8681/2014 год. на Софийски градски съд и е отхвърлен иска на касатора против [фирма], на основание чл. 327 ТЗ, за заплащане цена на доставени от касатора на ответника стоки, за разликата над 48 664, 34 лв. до обжалвания размер от 65 430, 32 лева. Касаторът твърди, че с оглед абсолютна неразбираемост на мотивите, в обосноваване недължимост на тази разлика, съдебното решение е нищожно. В евентуалност го атакува като неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗЗД, при съобразяване на извършени от ответника погашения, като счита, че съдът неправилно е отнесъл към процесните, изискуеми вземания, плащания, при които длъжникът не е посочил какво погасява, вместо да се съобрази с твърденията на ищеца в допълнителната искова молба, поддържани и в хода на цялото съдебно производство, че за да претендира вземания по изрично посочените в исковата молба фактури, ищецът– кредитор е съобразил противопоставените от ответника плащания, като плащания в погасяване на предходни, по–стари задължения, именно съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД.

Ответната страна – [фирма] /...