Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 438 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Ж., чрез процесуален представител адв. Б., подадена срещу решение № 1730 от 09.11.2021 г., постановено по адм. д. № 670/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС-Бургас), с което е отхвърлен искът на Желязкова с правно основание чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) като погасен по давност.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ (ИА „ВКВПД“), представлявана от изпълнителния директор И. К., чрез пълномощник ст. юрк. А.-Чакърова, оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

С обжалваното решение административният съд, като извършва преценка за наличието на материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, приема, че:

- с влязло в сила съдебно решение е отменена заповед № ЧР-11-587/01.07.2015 г. на изпълнителния директор на ИА „ВКВПД“, с която е прекратено служебното правоотношение на Желязкова;

- е определен размерът на основната заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно;

- е определено времето, през което лицето не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца

- тригодишният срок по чл. 125 от ЗДСл е изтекъл, поради което искът е погасен по давност.

Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Безспорно срокът за предявяването на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е давностен. Направено е възражение за изтекла давност от ИА „ВКВПД“.

Инстанцията по същество правилно е посочила, че срокът започва да тече от датата на влизане в сила на акта, с който уволнението е признато за незаконно. В случая, с определение № 3110/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2766/2018 г. на ВАС, петчленен състав, което не подлежи на обжалване, е потвърдено определение № 1498 от 1.02.2018 г. по адм. д. № 11889/2017 г. на ВАС, тричленен състав, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на ИА „ВКВПД" срещу решение № 1414/21.07.2017 г., постановено по адм. д. 738/2017 г. по описа на АС–Бургас. Следователно решение № 1414/21.07.2017 г., с което е обявено за незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на Желязкова и заповедта на изпълнителният директор на ИА ВКВПД е отменена, е влязло в сила на 12.03.2018 година.

Исковата молба на служителката е изпратена до административния съд чрез куриерска служба на 19.03.2021 г. и е входирана на 22.03.2021 година.

При разглеждането на иска за обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, административният съд не съобразява разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП). Тази разпоредба в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28 от 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) предвижда, че спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. С. З. за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.) разпоредбата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат „и други срокове“.

В допълнение срокът за предявяване на иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не е сред сроковете, за които законодателят е предвидил изрично, че няма да бъдат спирани.

Като взе предвид, че съгласно решение на Народното събрание от 3 април 2020 г. (ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г.) срокът на извънредното положение на територията на РБ е удължен до 13.05.2020 г. и като приложи относимата разпоредба на ЗМДВИП, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давностният срок за иска за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е спрял да тече, поради което крайният срок за предявяване на иска е 12.05.2021 година.

Изводът на АС-Бургас, че подадената на 19.03.2021 г. искова молба е извън три годишния давностен срок, което е довело до отхвърляне на иска, е неправилен в противоречие със съдопроизводствените правила. При тези данни и на основание чл. 125 от ЗДСл, във връзка с чл. 3, т. 2 от (ЗМДВИП) исковата молба следва да се приеме за депозирана в законоустановения срок.

Настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила по съображенията, изложени по-горе.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав на съда. По претенциите за разноски на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, ВАС, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1730 от 09.11.2021 г., постановено по адм. д. № 670/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Административен съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ