Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Г. ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА НИКО. А. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 400 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) – Пазарджик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Шкодрева, срещу решение № 5671 от 11.10.2021 г., постановено по административно дело № 4699/2021 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД, заповед за прекратяване на договор № РД-15-376/01.04.2021 г., издадена от директора на СЗОК; 2) осъдена СЗОК да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД, [ЕИК], сумата 550 лева деловодни разноски.

По съображения за неправилност, относими към касационното основание чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на решението, отхвърляне на жалбата на лечебното заведение до първоинстанционния съд и потвърждаване на заповедта за прекратяване на договора. Претендира и присъждане на разноските за касационно обжалване в размер на 200 лева.

Ответникът по касация – „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД, [ЕИК], действащ чрез пълномощника адвокат Петрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира становище за правилност на съдебното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да се потвърди. Също претендира да му се присъдят направените разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага последното да се остави в сила.

Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е била заповед РД №-15-376/01.04.2021 г., издадена от директора на СЗОК, с която на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 21, ал. 2 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския зъболекарски съюз (БЗС) за денталните дейности за 2020-2022 г. (НРД за ДД за 2020-2022 г.) и чл. 46 от сключения между НЗОК, представлявана от директора на СЗОК, и „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД индивидуален договор № 220374/31.01.2020 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, е прекратен именно този договор с лечебното заведение относно изпълнението на пакет „Първична извънболнична дентална помощ“ от д-р В. И., във връзка с отчетени от нея дентални дейности, които реално не са извършени. В мотивната част на заповедта е посочено, че със заповед за налагане на санкции /прекратяване на договор/ № РД-15-1314/26.11.2019 г., издадена от директора на СЗОК, на дружеството е наложена санкция „частично прекратяване“ на договор № 22-0374/2017 г. и 2018 г. по отношение на изпълнявания пакет дейности от д-р В. И.. Заповедта е обжалвана от адресата й по съдебен ред, като с решение 3199/24.06.2020 г. по адм. дело № 287/2020 г. по описа на АССГ, жалбата е отхвърлена, който съдебен акт е оставен в сила с решение № 3246/11.03.2021 г. по адм. дело № 10977/2020 г. по описа на ВАС, в резултат на което заповедта от 26.11.2019 г. е влязла в сила. Въз основа на това и предвид разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 6б от ЗЗО и чл. 21, ал. 2 от НРД за ДД за 2020-2022 г., административният орган е приел, че по-нататъшното действие на договор № 22-0374/31.01.2020 г., сключен в периода, в който оспорването на предходната санкционна заповед от 26.11.2019 г. не е било приключило, се явява в нарушение на НРД за ДД за 2020-2022 г.

За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в противоречие с приложимия материален закон. В мотивите му е посочено, че директорът на СЗОК е прекратил частично действащия индивидуален договор за оказване на дентална помощ с нейния изпълнител на негодно правно основание, защото това е можело да стане само при наличие на хипотезите по чл. 59, ал. 11 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според АССГ, с постановяването на прекратителната заповед лечебното заведение се явява санкционирано два пъти за едно и също нещо. Наред с това, посочената като основание за издаването на заповедта разпоредба на чл. 21, ал. 2 от НРД за ДД за 2020-2022 г., касае сключване на договор и не може да послужи като основание за прекратяване на вече сключен такъв.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Проверяваният съдебен акт обаче страда от твърдяния от касатора порок, наличието на който обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.

Доколкото заповедта от 26.11.2019 г. за частично прекратяване на предходния индивидуален договор за 2017 г. и 2018 г. към 31.01.2021 г. не е била влязла в сила поради оспорването й по съдебен ред, към тази дата не е имало пречки за сключване на нов индивидуален договор с изпълнителя на дентална помощ по отношение дейността на д-р В. И.. Влизането в сила на предходната прекратителна заповед е релевантен юридически факт с правопроменящ ефект, понеже функционирането на новия индивидуален договор от 31.01.2021 г. се явява в противоречие с приложимата нормативна уредба – НРД за ДД за 2020-2022 г., и в частност с уредената в него императивна 12-месечна забрана за поддържане на договорни отношения между Касата и такъв изпълнител на дентална помощ. В случаите като процесния, когато междувременно нов индивидуален договор е сключен, но по време на действието му се установи, че е налице влязла в сила наложена санкция „прекратяване на договор“, директорът на съответната РЗОК действа в условията на обвързана компетентност и следва да прекрати новия договор едностранно без предизвестие на това основание, а не въз основа на някоя от хипотезите по чл. 59, ал. 11 от ЗЗО.

В същия смисъл е постановеното по аналогичен казус решение № 10610/19.10.2021 г. на ВАС, VІ отд., по адм. дело № 7555/2021 г.

Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на процесната заповед. Договорът с лечебното заведение в случая материално законосъобразно е бил частично прекратен по отношение на лекаря, неизвършил отчетената и заплатена от Касата дейност. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от лечебното заведение против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да се присъдят на доверителя му сторените от него разноски за касационното производство, а при позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на сторените разноски за настоящото производство е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с 228 от АПК касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на СЗОК понесените разходи за заплащане на държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 5671 от 11.10.2021 г., постановено по административно дело № 4699/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД, [ЕИК], срещу заповед за прекратяване на договор РД № 15-376/01.04.2021 г., издадена от директора на СЗОК.

ОСЪЖДА „Амбулатория за индивидуална практика за извънболнична първична дентална помощ – Даридент - дентални студия“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. София, р-н Н. И. кв. Кумарица, ул. „Искърско дефиле“ № 121, представлявано от д-р В. И., да заплати на Столичната здравноосигурителна каса, адрес: гр. София, ул. „Енос” № 10, вх. „Б“, сума в размер на 200 (двеста) лева за деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Н. п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ