Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 128 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 6133/2015 г. Софийският градски съд, ІІ-А въззивен състав е отменил решението на Софийския районен съд, 47 с-в от 18.12.2014 г. по гр. д. № 26437/2012 г., и е решил делото по същество като е уважил предявения от Й. Н. В. срещу К. Н. М. иск за ревандикация на втори етаж от двуетажна сграда и на 1/2 ид. ч. от гараж и от две селскостопански постройки, построени в УПИ І-338 кв. 28 по плана на [населено място], м. Сеславци, имот с идентификатор 68134.8270.355, заедно с 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху държавна земя от 310 кв. м. Софийският градски съд е уважил частично общо за сумата 28781.46 лв., предявения насрещен иск от К. Н. М. за заплащане стойността на извършените в имота подобрения, оставил е без уважение възражението за право на задържането до заплащане стойността на подобренията и е осъдил страните за разноски за двете инстанции съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция.

С касационна жалба вх. № 13571/ 02.02.2017 г. Й. Н. В., е обжалвал въззивното решение в частта, с която е осъден по насрещния иск да заплати стойността на извършените подобрения, като поддържа, че са налице и трите отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК.

В писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът К. Н. М. оспорва наличието на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради липса на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото пред въззивния съд.

С касационна жалба вх. № 19301/14.02.2017 г.. К. Н. М. е обжалвал въззивното решение, в частта с която е уважен иска за ревандикация, отхвърлен е иска за стойността на подобренията до пълния предявен размер от 48260.89 лв. и е оставено без уважение възражението му за право на задържане на имота. По същество се развиват подробни съображения срещу решението само в частта по ревандикацията поради недопустимост и неправилност на решението и нарушение на материалния закон.

Ответникът Й. Н. В. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради неясно и неточно формулирани правни въпроси и липса на противоречие с представената съдебна практика.

Касационните жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал. 2 ГПК в редакция до изменението с ДВ бр. 86/2017г., поради предмета на делото по първоначалния иск – иск за собственост по чл. 108 ЗС и с оглед цената на насрещния паричен иск – 48260.89 лв.

С обжалваното решение Софийският градски съд е приел по първоначалния иск с правно основание чл. 108 ЗС, че К. Н. М. е придобил процесния имот след вписване на исковата молба за разваляне на договора на праводателите му за прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане, затова не черпи противопоставими на ищеца по първоначалния иск Й. Н. В. вещни права от договора, сключен с нот. акт 56/1997г. по аргумент от чл. 88 ал. 2 ЗЗД. Отричайки правата на К. Н. М. на деривативно основание, въззивният съд е разгледал правоизключващото му възражение за придобивна давност. По това възражение съдът е приел, че той е осъществявал фактическа власт върху имота за периода до предявяване на исковата молба на 30.05.2012г. като в периода от 1997г. до 2011г., осъществяваната от него фактическа власт е по време на висящия процес по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. До развалянето на договора за издръжка и гледане на праводателите му, К. Н. М. е упражнявал фактическата власт като собственик по силата на договора за покупко-продажба, а не като владелец. Другият основен мотив за отхвърляне на възражението е, че упражняваната фактическа власт не е била необезпокоявана - началото на владението на праводателите му е свързано с противоправно поведение, наследодателят на Й. Н. В. се е противопоставял на това владение, включително и изрично чрез иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар този иск да не е прекъснал придобивната давност по смисъла на чл. 116, б.“б“ ЗЗД. В частта за гаража и двете постройки Софийският градски съд е приел, че ищецът като собственик на земята ги е придобил по приращение.

По насрещния иск за заплащане на стойността на подобренията, съдът е изложил съображения, че К. Н. М. следва да бъде обезщетен като недобросъвестен владелец, без право на задържане, защото те са извършени при знанието му за висящ процес по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а договорът на праводателите му е развален поради неизпълнение. Поддържаната от него теза, че не е знаел за процеса е приета за неоснователна, тъй като още през 2006 г. той е получил за родителите си, призовка по делото. Съдът не е приложил разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗС тъй като подобренията били извършени при противопоставяне на ответника - по негови жалби били давани предписания от строителния надзор. Възражението, че незаконните строежи не увеличават стойността на имота, тъй като подлежат на премахване, е отхвърлена с мотива, че предявявайки искане за ревандикация, Й. Н. В. иска запазването им.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните в изложенията за допускане на касационното обжалване по двете касационни жалби и намира следното:

1. Касаторът Й. Н. В. формулира само един правен въпрос, свързан с допустимостта на въззивното решение по насрещния иск като поддържа, че той не е бил разгледан от първоинстанционния съд и съответно въззивният съд не е имал основание да се произнася по него без да е подадена жалба срещу решението. След преценка на данните по делото настоящият състав намира, че не е налице съмнение за допустимостта на решението на въззивния съд по насрещния иск по следните съображения: Правен интерес от предявяване на възражение или насрещен иск за заплащане на подобрения е налице, когато владеещият несобственик е осъден да предаде имота с уважаването на ревандикационния иск срещу него, затова съединяването му с главния иск е евентуално - съдът дължи произнасяне по него ако се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му. Само ако искът за ревандикация е уважен от районния съд, той дължи произнасяне и по евентуалния иск за заплащане на подобренията в ревандикирания имот. Когато ревандикационният иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, евентуалната претенция за подобренията, независимо дали е предявена с иск или възражение, не подлежи на разглеждане. Потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск се запазва пред въззивната инстанция ако е подадена жалба по ревандикационния иск. Ако въззивният съд уважи ревандикационния иск, дължи произнасяне по насрещния иск – срв т. 15 от ТР 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК. Ето защо касационната жалба на Й. Н. В. не следва да се допуска за разглеждане по същество.

2. По основанията за допускане на касационното обжалване в касационната жалба на К. Н. М.:

Правните въпроси дали лице, установило фактическа власт върху недвижим имот на деривативно правно основание, годно да го направи собственик, по което впоследствие придобивното основание на праводателя е отпаднало с обратна сила, може да придобие собствеността въз основа на изтекла придобивна давност и дали предявяването на иск за разваляне на вещно - транслативния договор, от който праводателят е черпил правото си, прекъсва придобивната давност относно имота, са обуславящи за делото, но не е налице твърдяното противоречие с посочената от касатора съдебна практика. Въззивният съд не е приел, че искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД прекъсва придобивната давност и не е отрекъл принципната възможност имотът да се придобие по давност от приобретател, при отпадане на придобивното основание на неговия праводател. Решаващите изводи на въззивния съд са, че деривативното правно основание, на което ответникът упражнява фактическата власт, е непротивопоставимо на ищеца заради това, че следва по време вписването на исковата молба. Съдът е разгледал възражението за придобиване на етажа на оригинерно основание, което не се обхваща от защитата по чл. 115, ал. 4 ЗС, нито се засяга от обратното действие на развалянето на договора.

Правният въпрос, дали тече придобивна давност по време на висящността на дело по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на вещно-транслативен договор, по отношение на изградени самостоятелни обекти на правото на собственост, които не са били предмет на разваления договор, за който се изтъква противоречие с решение № 560 от 05.11.2009 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. № 1669/2008 г. не е обуславящ. За да уважи ревандикационните претенции за гаража и двете селскостопански постройки, въззивният съд се е позовал на приращението, а не на неизтекла придобивна давност, прекъсната от развалянето на договора за издръжка и гледане. По същите съображения не е обуславящ за делото и правният въпрос: ако разваленият договор е имал за предмет право на строеж върху дворното място, дали с иска за развалянето му е прекъсната придобивната давност спрямо правото на собственост върху дворното място, Отделно от това по този въпрос не са обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

Правният въпрос за задължението на въззивния съд когато констатира нередовност на исковата молба да я остави без движение и да даде срок за поправянето й, по който се навежда противоречие с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не обосновава извод за недопустимост на решението, в какъвто контекст е поставен. В обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за придобиването на част от дворното място от ищеца, направено е и изрично разграничение на правото на собственост на върху идеална част от мястото и правото на строеж върху другата част. При тези твърдения съдът е имал задължение да даде правна квалификация на придобивния способ. Щом като ищецът е изложил фактически твърдения за правото на собственост върху терена и е доказал, че е собственик, това доказва и правото на собственост върху подобренията по правилото на чл. 92 ЗС.

По правните въпроси дали правото на строеж изключва приращението, в хипотезата когато правото на строеж и правото на собственост върху терена принадлежат на различни лица и гаражът и двете селскостопански постройки са изградени след реализиране правото на строеж и дали може гаражът да се окачестви като приращение когато е построен върху съсобствено дворно място не са обосновани специалните предпоставки на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Няма съмнение в съдебната практика, а това следва и пряко от разпоредбата на чл. 92 ЗС, че собствеността на подобренията произтича от правата на собственост върху дворното място. Щом като дворното място е съсобствено, тази съсобственост в същия обем права се разпростира и върху подобренията, независимо от това, че гаражът и двете постройки не са предмет на правото на строеж, прехвърлено с алеаторния договор.

Правният въпрос дали лицето извършило подобрения в чужд имот, в хипотеза на отпаднало с обратна сила правно основание за упражняване на фактическата власт може да се обезщети като добросъвестен владелец, не е разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 6/ 1974 г. защото в случая договорът е развален поради неизпълнение и подобренията са извършени след вписване на исковата молба за разваляне на договора при знание на последващия приобретател за висящия процес. Отделно от това следва да се посочи, че по въпросите за ликвидация на отношенията във връзка с подобренията не са въведени доводи в касационната жалба, а съгласно приетото в ТР 1/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК т. 1 обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол на основания, различни от формулираните в жалбата.

С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК по двете касационни жалби, те не следва да се допускат за разглеждане по същество като разноските за касационното производство следва да останат в тежест на страните, така както са ги направили.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-А въззивен състав № 128 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 6133/2015 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: