ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447

София, 17. май 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 559 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 30.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 12599/2017, с което е потвърдено решение № 147619/16.06.2017 на Софийски районен съд по гр. д. № 60617/2016, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 7.245, 44 лв.

Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от юрк. Ал. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на годишната/междинна оценка на работодателя, включително, когато тя не е оспорена от служителя и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 186/11.12.2015 на ВКС по гр. д. № 295/2015. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата Г. Ц. Н., представляван от адв. В. Волева от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси...