Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 30.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 12599/2017, с което е потвърдено решение № 147619/16.06.2017 на Софийски районен съд по гр. д. № 60617/2016, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение..

Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от юрк. Ал. К., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на годишната/междинна оценка на работодателя, включително, когато тя не е оспорена от служителя и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с решение № 186/11.12.2015 на ВКС по гр. д. № 295/2015. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата Г. Ц. Н., представляван от адв. В. В. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като не са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване, а по същество счита, че решението е правилно. Претендира направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първият иск е неоценяем, а вторият и третият са обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Регионален застрахователен представител – автомобилно застраховане“ и със заповед № 141-ЧР/7.10.2016, трудовото му правоотношение е прекратено считано от 11.10.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващи се в следното: 1/ липса на фокус към клиента; рязък при комуникация с клиентите, не проявява съпричастност към проблемите им; при проблеми явно обвинява други отдели, колеги, включително демонстрира негативно отношение към компанията пред клиенти и външни лица, което се отразява негативно на репутацията на компанията и е свързано с отлив на клиенти; 2/ липса на умения за работа в екип; не полага усилия и не се съобразява с натовареността на екипа; не участва активно и не поема наравно с останалите колеги задачите на отдела (обработка на претенции за щети на клиенти); липса на инициатива и работа в екип, когато е необходимо; спрямо колегите демонстрира неуважение към чуждия опит/експертност и личност; прави язвителни коментари по адрес на работата, компанията и мениджмънта, които се отразяват негативно на работната атмосфера и действат деморализиращо и демотивиращо на останалите колеги. В заповедта е посочено е, че фокусът към клиента и уменията за работа в екип са ключови характеристики за ефективното изпълнение на възложената работа, както и че решението за освобождаване от длъжност е взето след извършена оценка и преценка на резултатите през два поредни атестационни периода: 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. и 1.01.2016 г. - 30.09.2016 г. Въззивният съд е приел, че заповедта е мотивирана - работодателят е посочил подробно както липсата на конкретни качества и поведението на служителя по време на трудовия процес, но основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ се изразява в липса професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа, без значение конкретните причини за това, но в случая неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника, а на умишленото му или небрежно поведение, поради което е налице нарушение на трудовата дисциплина, което следва да бъде санкционирано по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. Прието е, че в заповедта са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества на работника или служителя, като първата група обстоятелства са ирелевантни за спора, след като работодателят не е извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се извърши преценка в каква степен работникът наистина не притежава посочените качества и доколко тези качества действително са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, не може да направи безусловен извод дали описаното поведение на ищеца се дължи на обективни възможности или на умишлено или небрежно поведение (рязкостта може да е резултат както на избухлив и невъздържан нрав, на неспособност за владеене на емоциите, така и на целенасочена грубост; липсата на инициативност и непоемането на задачи наравно с останалите може да се дължат както на присъща за характера на лицето мудност и неангажираност, така и на съзнателно демонстрирано нежелание за работа). В тежест на работодателя е да докаже по несъмнен начин по делото, че поведението на ищеца, се дължи на липса на качества у служителя, а не представлява нарушения на трудовата дисциплина и като писмени доказателства е представил атестационни форми от 5.03.2016 г. и 3.10.2016 г.; доклад за вътрешно проучване на работната атмосфера в Ликвидационен център от 18.02.2016 г., изготвен от експерт – човешки ресурси по възлагане на изпълнителния директор на дружеството, въз основа на проведени интервюта на работещите, е отразено, че ищецът е с по-особен характер, избухлив, краен, нервен, има прекалено циничен език и негативен дух, вечно е недоволен, говори на висок глас, одумва клиентите, оплаква се, че има работа, като всичко това кара останалите служители от офиса да се чувстват неудобно; докладна на ръководителя на отдел „Ликвидация на щети“, от 21.09.2016 г.; имейл от 4.12.2015 г., изпратен до ответника от клиент на дружеството с оплаквания от подигравателното отношение към него при завеждане на щета, проявено от ищеца, което накарало клиента да се почувства унизен; разпитани са и свидетели (част от които описват ищеца като любезен, учтив, като винаги е проявявал професионално отношение). От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричния извод, че у ищеца действително липсват качествата, визирани в процесната заповед за уволнение, но безспорно са налице данни за проявено неетично и подигравателно отношение към клиент, както и за отказ да се свърши възложена работа, но очевидно в случая става дума за нарушения на трудовата дисциплина, а не за обективно невиновно поведение на служителя. Единствено в доклада за вътрешно проучване на работната атмосфера в ликвидационния център има изложени твърдения, сочещи на особености на характера на лицето, но този доклад е частен свидетелстващ документ, възпроизвеждащ мнението на непосочени поименно лица, като нито съставителят на докладната, нито въпросните лица са разпитани като свидетели пред съда. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че по делото не се установява наличието на основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради което като незаконно уволнението е отменено и са уважени като основателни предявените искове по като основателни са уважени и обусловените искове другите два иска така, както са уважени от СРС, като в тази част съдът препраща към изложените мотиви на основание чл. 272 ГПК.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и са разрешени в противоречие с посочената практиката на ВКС. Правилността на обжалваното решение очевидно е обусловена и от материалноправните въпроси за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества; както и за съотношението между укоримото поведение на работника като дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ и липсата на качество умение за работа в колектив като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 30.11.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 12599/2017.

УКАЗВА на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 204,90 лева.

Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.