Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 486 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 2035 / 29.10.2021 г. по адм. дело № 1579 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 96, ал.1 и чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – К. Т., от гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на решение № 2153 – 15 – 194 / 09.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер] / 21.04.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, с които е отказано възстановяване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Т., който към 19.10.2020 г. – датата от която пенсията е следвало да бъде възстановена (според органите на НОИ) е бил починал.

По делото е установено, че получаваната от Томов ЛПИОЗ е била прекратена с разпореждане № 85 / прт. Р01078 / 12.10.2017 г., считано от 02.08.2017 г., тъй като с ЕР на ТЕЛК № 3369 / 19.09.2017 г. на лицето е била определена 20% ТНР. ЕР на ТЕЛК е било отменено с ЕР на НЕЛК № 0157(035)/27.02.2018 г. и административната преписка върната на ТЕЛК за издаване на нов акт, след ново освидетелстване, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. След изпълнение на дадените указания органите на медициниската експертиза са определили на А. Т. 21% ТНР. С последващо ЕР № 4679 (172)/19.10.2020 г. ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД, гр. Пловдив е определила 100% ТНР при дата на инвалидизиране 29.04.2003 г. и срок на инвалидността до 26.07.2020 г., когато лицето е починало. Експертното решение не е било оспорено от медицинската комисия при ТП на НОИ и е породило правни последици.

Съгласно чл. 97 КСО, прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата, на която е отпаднало основанието ѝ за прекратяването, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това от датата на заявлението.

В случая основанието за възстановяване на пенсията е възникнало с издаването на ЕР № 4679 (172)/19.10.2020 г. на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“ АД, гр. Пловдив, с което на Томов е била определена 100% ТНР. В експертното решение е посочен срока на инвалидността, което означава, че определеният процент ТНР с това решение следва да се счита за наличен от този момент, респ. момента на прекратяване получаването на ЛПИОЗ, тъй като до тогава е била получавана такава.

Административен съд - Пловдив се е позовал на съдебна практика на Върховния административен съд, прилагайки точно материалноправните норми. Крайният срок на осигурителното плащане следва да бъде съобразен с настъпилото събитие – смъртта на титуляра на материалното право.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2035 / 29.10.2021 г. по адм. дело № 1579 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН