Производството е по чл. 248 и чл. 250 ГПК.

Обжалвано е било решение от 10.07.2014г. по гр. д.№469/2014г., с което ОС Пазарджик е уважил предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса длъжен ли е работодателя, включително при липса на предпоставки по чл. 315 КТ/брой работници и служители по-малко от 50/ при всички положения да предложи на работника или служителя подходяща за здравословното му състояние работа преди да прекрати договора по реда на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.

С решение от 22.05.2015г. по гр. д.№6866/2014г. ВКС е отменил решение от 10.07.2014г. по гр. д.№469/2014г. на ОС Пазарджик и е отхвърлил предявените от Р. А. Я. срещу Общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело”, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 305/25.11.2013 год., издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ от директора на Общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело“ – [населено място], възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „домакин-касиер в ОП „ПДУХПД“ и присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 25.11.2013 г. до 25.05.2014 г. в размер на 2 213.40 лв./две хиляди двеста и тринадесет лева и 40 ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2013 г.

С молба от 26.06.2015г. ОП „ПДУХПД”- [населено място], чрез процесуалния си представител, е поискало да се измени решението в частта за разноските или да се допълни, като му бъдат присъдени направени такива пред въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира следното:

Видно от данните по делото е, че до приключване на устните състезания пред ВКС – 12.05.2015г,. молителят не е представил списък на направените разноски във всички инстанции съобразно изискванията на чл. 80 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Правната характеристика на допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда - т. 8 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В случая обаче ВКС е формирал воля относно направените пред него разноски, като е посочил, че такива не се дължат на страните поради липса на доказателства за направени такива пред ВКС.

При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, ако не е представен списък на същите. В случая списък на направените разноски не е представен, поради което молбата за изменение на решението е недопустима - т. 9 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС и следва да се остави без разглеждане.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.06.2015г. на ОП”ПДУХПД”-гр.Септември за допълване на решение от 22.05.2015г. по гр. д.№6866/2014г. по описа на ВКС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 24.06.2015г. на ОП”ПДУХПД”-гр.Септември за изменение на решение от 22.05.2015г. по гр. д.№6866/2014г. по описа на ВКС в частта за разноските, като бъдат присъдени направените такива за въззивната инстанция.

Определението, в частта му с която молбата е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: