Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от К. Ю. Ч. чрез процесуален представител адв.А. М. срещу решение № 1387 от 26.02.15г. по в. гр. дело № 19597/14г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № Р-ІІ-64-176 от 1.09.14г. по гр. дело № 4568/14г. на Софийски районен съд,ІІ г. о.,64 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ,както и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 220 ал. 1 КТ за сумата 870.62 лв - обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение.

В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.Формулирани са следните правни въпроси:1.необходимо ли е органът на изпълнителна власт при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 28 ал. 6 от Закона за администрацията да мотивира своя акт заедно с посочване на самото прекратително основание; 2.намира ли приложение чл. 326 ал. 2 КТ относно срока на предизвестие за прекратяване на срочни трудови договори по отношение на срочен трудов договор, сключен при условията на чл. 28 ал. 6 ЗАдм.,включително и при изрична уговорка между страните за прилагането му;3.длъжен ли е въззивния съд да излага мотиви към решението си.

В отговор по чл. 287 ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител К. П. счита, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,намира, че касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № РД-15-2218/2.12.13г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата К. Ю. Ч.,на длъжност”експерт”,на основание чл. 28 ал. 6 от Закона за администрацията – по преценка на органа на изпълнителната власт, е законосъобразна.Изложени са съображения, че прекратителното основание по чл. 28 ал. 6 от Закона за администрацията е специално по отношение на основанията, посочени в КТ.За да е законосъобразно упражнено, не е нужно заповедта за прекратяване на Т. да се мотивира въз основа на какво е извършена тази преценка.Самото позоваване на законовата възможност, дадена в чл. 28 ал. 6 ЗАдм. представлява мотиви на заповедта, като контролът в производството по чл. 344 ал. 1 КТ следва да се сведе до проверка дали уволненото лице е такова, чието Т. попада в хипотезата на чл. 28 ал. 6 ЗАдм.

Не е налице основанието за допускане по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният от жалбоподателката въпрос: Необходимо ли е органът на изпълнителна власт при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 28 ал. 6 от Закона за администрацията да мотивира своя акт заедно с посочване на самото прекратително основание, не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.Разпоредбата на чл. 28 ал. 6 ЗАдм. е ясна и не се нуждае от тълкуване.Правото на уволнение по чл. 28 ал. 6 ЗАдм. е дадено на органа по назначаването/ в случая Министъра на земеделието и храните/с оглед оперативната му самостоятелност той да определя и подменя лицата от политическия си кабинет, за да може да реализира политиката в съответната област.Мотивите за прекратяване на трудовото правоотношение се съдържат в текста на закона – „по преценка на съответния орган на изпълнителната власт”.Въззивният съд правилно е изтълкувал правната норма, поради което не е налице основанието на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по поставения въпрос.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса: Намира ли приложение чл. 326 ал. 2 относно срока на предизвестие за прекратяване на срочни трудови договори по отношение на срочен трудов договор, сключен при условията на чл. 28 ал. 6 ЗАдм.,включително и при изрична уговорка между страните за прилагането му.Този въпрос е относим към изхода на спора по евентуалния иск по чл. 220 ал. 1 КТ,по който касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал. 2 ГПК,тъй като цената на иска е под 5000 лв.

Не е разрешен в противоречие със задължителната практика, в, т. ч. и ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. въпросът: Длъжен ли е въззивния съд да излага мотиви към решението си.В разглеждания случай въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата по делото и е изложил задълбочени и изчерпателни мотиви към решението си.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1387 от 26.02.15г.,постановено по гр. дело № 19597/14г. на Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. Ю. Ч. срещу въззивното решение в частта по иска по чл. 220 ал. 1 КТ.

Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.