Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от В. С. И. чрез пълномощник адв.В. К. срещу решение № 108 от 3.04.15г. по в. гр. дело № 143/15г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 1139 от 15.12.14г. по гр. дело № 04968/14г. на Районен съд – Перник.С него са отхвърлени предявените от същата страна против И. А. „А. ”обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 532/10.07.14г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на В. С. И. от длъжността”главен специалист - инспектор”на основание чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения, че с длъжностното разписание, в сила от 15.07.14г.,заеманата от ищеца длъжност е трансформирана в длъжност”инспектор”,без да е налице съществена промяна във функциите на двете длъжности, като новосъздадената е определена за заемане по служебно правоотношение.Направен е извод, че са налице материалноправните предпоставки на приложеното основание за уволнение.

Поставеният в изложението въпрос „допустимо ли е прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 3125 ал. 1 т. 12 КТ при условие, че липсва валидно взето решение на компетентния за това орган” не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.Съгласно установената съдебна практика за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят по трудово правоотношение да е определена по съответния за това ред, установен в Закона за държавния служител, т.е. да е издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност, заемана по трудово правоотношение, за длъжност, заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител.В решение № 204 от 29.03.10г. по гр. дело № 229/09г. на ВКС,ІV г. о.,постановено по реда на чл. 290 ГПК,е прието, че в Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/ се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема – чл. 12 и чл. 13 от ЗА. По силата на чл. 2 ал. 3 от ЗДСл. и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004г. на основание чл. 13 ал. 1 от ЗА и чл. 2 ал. 2 от ЗДСл. /виж пар. 7 от постановлението/, длъжностното разписание, в което се определят конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в т. ч. и по вид правоотношение /по аргумент от чл. 2 ал. 1 от Наредбата за прилагане на ЕКДА/, се утвърждава от органа по назначаването, съответно от ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към Наредбата. Следователно като въззивният съд е приел, че в правомощията на изпълнителния директор на ИА”А. ”е утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат, не се отклонил от задължителната съдебна практика.

Въпросът:налице ли заобикаляне на закона при прекратяване на правоотношението по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ вместо по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,ако длъжността, заемана от трудов договор, продължава да съществува в пълен обем, но в друга териториална единица, не е от значение за изхода на спора, тъй като както бе посочено по –горе, правомощие на работодателя е утвърждаването на щатното разписание, вида и броя на длъжностите и вида на правоотношението, по което те се заемат.

Въпросът: налице ли е противоречие между вътрешно формираната воля и външното й проявление в заповед № РД -02-16/10.07.14г.,поправена със заповед № РД-02-25/12.09.14г.,съответно утвърденото длъжностно разписание от 15.07.14г. касае преценката на съда при анализ на доказателствата.Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване.

Въпросът:ако утвърденото щатно разписание от 15.07.14г. обективира надлежно взетото решение на работодателя, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, по аналогия от разпоредбата на чл. 14 ал. 1 и ал. 2 ЗНА,валидна ли е /законосъобразна/ли е заповед № 532/10.07.14г. е по същество на спора и не е релевантен към допустимостта на касационното обжалване.

Въпросът относно задължението на въззивния съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с ТР № 1/9.12.13г. по тълк. дело № 1/2013г.Липсва обосноваване от касатора коя императивна материалноправна норма въззивния съд е следвало да приложи служебно и значението й за изхода на спора.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 108 от 3.04.15г.,постановено по в гр. дело № 143/15г. на Пернишкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.