Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на ТП на Н., София област срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. №2168/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за законността на дисциплинарното уволнение, обусловен от спазване на императивния ред за налагането му, установяването и тежестта на вмененото на служителя дисциплинарно нарушение с конкретните му признаци и определяне на наказанието за него по критерия на чл. 189 от КТ в конкретността на случая е от значение за спора и точното прилагане на закона.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба Б. М. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението са уважени предявените от Бр. М. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и искът за връщане на сумата от 881 лв., неоснователно удържана от работодателя като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ.Дарното уволнение на ищеца от длъжността „гл. счетоводител” при ответника, наложено му със заповед от 14.12.06 г. за нарушения по чл. 187, т. 7 и 8 от КТ е признато за незаконно и отменено. Прието е, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като липсва конкретизация на извършените нарушения по време. Изложени са съображения и по същество на спора, като е прието, че нарушенията на тр. дисциплина, за които е наложено наказанието, не се установяват по делото.

Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни:

Със заповед от 14.12.06 г., връчена на същата дата, на ищеца е наложено дисциплинарно уволнение на осн. чл. 188, т. 3, вр. с чл. 187, т. 7 и 8 от КТ.Зедта е мотивирана с констатираното при извършена на 11.12.06 г. проверка от НС БОП грубо неизпълнение от страна на служителя на заповед от 26.05.06 г. на управителя на Н. за сигурността на информационната система в ТП на Н., чрез незаконно / забранено със заповедта/ използване на външен интернет доставчик, при посочен служебен адрес за заплащане на услугата. С това действие е уронено и доброто име на работодателя.

Заповедта е мотивирана съобр. изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, като е посочен моментът на откриване на нарушението. То е продължително във времето / видно и от обясненията на служителя, дадени на осн. чл. 193 от КТ/ и осъществявано към датата на откриването му, поради което не може да се сподели изводът на ГС, че не е конкретизирано и установено по време. Процедурата по налагане на наказанието – чл. 193, 194 и 195 от КТ, е спазена от работодателя в случая.

По същество на спора се установява, че със заповед №195/26.05.06 г. на управителя на Н. за повишаване сигурността на информационната система на ТП на Н. е наложена забрана на служителите да ползват Интернет чрез външен доставчик; разпоредено е да не се допуска свързване на комуникационни устройства и/ или компютри на външни организации в мрежата на РУСО.

От разпита на св. Н и от протокол за доброволно предаване от 11.12.06 г. се установява, че на същата дата е направена проверка на ГД БОП в сградата на ТП на Н. и в стаята, в която работил ищецът. Проверката била по получен сигнал за наличието на файлов сайт с музика, филми и софтуер в нарушение на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО) и определяне местонахождението му с оперативно издирвателни мероприятия. На работното място на ищеца в непосредствена близост до служебния му компютър бил намерен друг личен настолен с файловия сайт, свързан към мрежата на външен интернет доставчик, заедно с мобилен харддиск. На сайта имало електронен адрес за контакт, на който потребителите на сайта изпращали запитвания за предоставяне на пароли за достъп и потребителско име, за да теглят музика и филми. На служебния компютър имало директория с музика, филми и софтуер с голям обект, предоставени на проверяващите. Количеството филми и музика на служебния компютър било голямо и не е възможно да се изтегли за един ден. На един от компютрите била инсталирана уеб камера, включена към сайта и от сайта се виждало и наблюдавало по всяко време работното място. Даденият на външния доставчик от ищеца адрес е такъв за доставяне на услугата срещу съответното заплащане – св. К.

Тези данни установяват и двете посочени в заповедта за уволнение нарушения – не са изпълнени законните нареждания на работодателя, дадени с негова заповед №195/26.05.06 г. като на ищеца са доставяни и са ползвани от него интернет услуги чрез външен доставчик, на работното му място по см. на пар. 1, т. 4 от ДР на КТ –„където служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по тр. правоотношение”.ронено е и доброто име на учреждението, чрез виртуалния поглед към работното място от личния сайт на ищеца, със съдържанието на сайта и целта, за която е създаден и ползван през работно време. При преценка тежестта на нарушенията, следва да се отчетат характера на дейността и статута на учреждението - работодател, изискващи безупречна репутация / като институция и персонален състав/, както и подчертаното им незачитане от страна на ищеца при извършване на нарушенията. Така се налага изводът, че нарушенията са тежки по критерия на чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 190, ал. 2 от КТ и наложеното най-тежко наказание - дисциплинарно уволнение им е съответно.

Дисциплинарното уволнение е извършено законно и искът за отмяната му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен. Поради това неоснователни са и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, както и за връшане на удържаната от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ сума от 881 лв..

Въззивното решение, с което е прието противното е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр. д. №2168/07 г. от 21.03.08 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. И. М. срещу ТП на Н., София област, с пр. основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – за отмяна на дисциплинарното му уволнение от длъжността „гл. счетоводител”, извършено със заповед от 14.12.06 г., за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ от 5289, 60 лв. за времето от 14.12.06 до 14.96.07 г., както и обусловения от законността на уволнението иск за връщане на претендираната като неоснователно удържана за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ сума от 881 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: