Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 год. по в. гр. дело № 1698/2008 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 15.05.2006 год. по гр. дело № 3217/2005 год. на Варненския районен съд, 14-ти състав, с което е прието за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж. к.”М”, бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. № 6, съд. адрес: гр. В., бул.”М” № 23, чрез адв.. П С. и „П”АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф. дело № 4479/1993 год. на ВОС, ф. отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж. к.”М” бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. 6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж. к.”М” бл. 141, вх. 1, ет. 2, със застроена площ от 61.86 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв. м. и 0.8550% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В., на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, при въведно придобивно основание за правото на собственост: договор за продажба по НА № 94, том І, рег. № 8* д. № 88/2001 год. на нотариус Д. Б. с район на действие при ВРС.

Недоволен от въззивното решение е касаторът „П”АД със седалище и адрес на управление гр. Д., представляван от а. Ж от АК В., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон.

Ответниците по касация А. М. А. и М. М. А., представлявани от а. П заявяват становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че направеното вписване на 28.12.2002 год. на влязлото в сила решение по гр. дело № 8510/1994 год. на Варненския районен съд ХХІІ състав е произвело действие от този момент и противопоставимостта му на трети лица възниква от тази дата занапред, исковата молба е вписана на 08.12.1994 год. (при което е подлежал на вписване само иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД), но решението не е вписано в законоустановения шестмесечен срок от влизането му в сила на 18.01.1996 год. Направен е извод, че институтът на вписването не изключва приложението на чл. 220, ал. 1 ГПК отм..

С определение № 635 от 08.07.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК.

Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица.

С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановеното решение се отбелязва към нея – чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановеното решение се вписва – 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си.

От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила – чл. 115, ал. 5 ЗС.Пеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.

Решаващият въззивен съд не е съобразил изцяло отменителното решение на Върховния касационен съд, дадено с решение № 918 от 14.07.2008 год. по гр. дело № 4013/2007 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона.

Установено е по делото, че е влязло в сила решение, както е посочено по-горе по гр. дело № 8510/1994 год. на Варненския районен съд, на основание чл. 124, ал. 2 НДИ и чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договора за покупко-продажба на процесния имот от Община - В. на С. Н. С. и Г. В. С.

Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба, което в случая не е налице.

При това положение разпоредителните сделки от 1999 год. и 2001 год. не са противопоставими на ответното дружество тъй като продажбата по тях е извършена от несобственици.

Следователно, ищците не се легитимират като собственици на процесния имот и установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. се явява неоснователен и недоказан.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по спора се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата 599, 68 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение

ПК.

ГПК. ГГГРЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 60 на 15.01.2009 год. по в. гр. дело № 1698/2008 год.

ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 97, ал. 1 ГПК за приемане за установено между А. М. А., ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** и двамата от гр. В., ж. к.”М”, бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. № 6, съд. адрес: гр. В., бул.”М” № 23, чрез адв.. П С. и „П”АД, със седалище и адрес на управление: гр. Д., Промишлена зона, рег. по ф. дело № 4479/1993 год. на ВОС, ф. отд., представлявано от изпълнителния директор А, че А. М. А. и М. М. А., и двамата от гр. В., ж. к.”М” бл. 141, вх. 1, ет. 2, ап. 6 са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в жилищна сграда в гр. В., ж. к.”М” бл. 141, вх. 1, ет. 2, със застроена площ от 61.86 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, ведно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 2.40 кв. м. и 0.8550% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, попадаща във втори микрорайон на гр. В..

ОСЪЖДА А. М. А. ЕГН ********** и М. М. А. ЕГН ********** от гр. В., ж. к.”М”, бл. 141, вх.І, ет. 2, ап. 6 да заплатят на „П”АД със седалище и адрес на управление гр. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 599, 68 лева, направени разноски по делото пред всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: