Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от 7 С. Ш.” гр.Благоевград чрез адв. Я. Я. от САК против решение № 96 от 27.02.09г. по в. гр. дело № 12/09г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 5513 от 19.11.08г.,постановено по гр. дело № 1148/08г. на Благоевградския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ,предявени от С. И. Д..

С определение № 292 от 11.03.10г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса подлежи ли на оттегляне предварително разрешение за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ в хипотезата на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ от държавния орган – съответната инспекция по труда.

Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281 т. 3 КТ.Моли да бъде отменено и исковете-отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба С. Д. не заявява становище.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № Р. от 30.06.08г. на директора на V. С. Ш. която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата С. Д., на длъжност”учител по английски и руски език”,на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ –поради съкращение в щата, е незаконосъобразна.Направен е извод, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ и на чл. 333 ал. 2 и ал. 3 от КТ.Изложени са съображения, че към момента на връчване на уволнителната заповед не е имало разрешение от съответната инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като даденото с писмо изх.№ 154/21.05.08г. разрешение е било оттеглено.

Поставеният от касатора въпрос е подлежи ли на оттегляне дадено предварително разрешение за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ в хипотезата на чл. 333 ал. 1 т. 3 от КТ от държавния орган –съответната областна инспекция по труда.За получаването на разрешение по чл. 333 ал. 1 КТ се следва определена процедура – писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или съответния синдикален орган, предхождащо уволнението, въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е сезиран и отговаря писмено на работодателя.Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай.Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение/съгласие/или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран.Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган – съдебен или административен.Законодателят е определил момента, към който предварителната правна закрила трябва да бъде осъществена при прекратяване на трудовото правоотношение.В случаите когато трудовото правоотношение се прекратява едностранно с предизвестие на някое от основанията по чл. 328 ал. 1 КТ,уволнението настъпва след изтичане срока на предизвестието /арг. от чл. 335 т. 1 КТ/без връчване на заповед.Разрешението или съгласието трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието на работника или служителя, защото предизвестието е крайният акт, с който завършва дейността по уволнението, а заповедта не е конститутивен елемент.С оглед на изложеното се налага извод, че след като даденото разрешение/съгласие/е достигнало до работодателя и е било налично към момента на връчване на предизвестието/заповедта/не може да бъде впоследствие оттеглено защото са настъпили целените правни последици от връчването на съответния акт за прекратяване на трудовото правоотношение.

По основателността на касационната жалба:

Формираните в решението изводи, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 333 ал. 1 т. 3 КТ,тъй като работодателят не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда, въпреки че ищцата е боледувала от болест, осигуряващи й закрила при уволнение поради съкращение в щата, са неправилни.Предвид гореизложените мотиви, към деня на връчване на предизвестието на ищцата – 29.05.08г. е било налице разрешение от Инспекцията на труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,дадено с писмо изх.№ 154 от 28.05.08г.

Възприетият неправилен извод относно липсата на предварително разрешение на Инспекцията по труда не се е отразил на правилността на решението като краен резултат.С исковата молба е въведен довод за прекратяване на трудовия договор в нарушение на чл. 333 ал. 2 КТ –без да е взето мнението на Т..Не се спори между страните по този факт - че уволнението е извършено без да е взето мнението на Т..Разпоредбата на чл. 333 ал. 2 КТ е императивна и с нея е установена част от процедурата по провеждане на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал. 1 КТ.Ето защо, за да може субектът на работодателската власт да упражни правомерно потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ,то е необходимо не само да е поискано и получено разрешение от съответната инспекция по труда, но да е изпълнено и вмененото му от закона в негова тежест задължение за получаване на предварително мнение от Т. и то преди и във връзка с проведеното конкретно уволнение на защитения работник.Вярно е, че мнението на Т. няма задължителен характер за Инспекцията по труда, но то е необходим елемент от процедурата за уволнение на лице, попадащо в обсега на защитата по чл. 333 ал. 1 КТ.Или мнението на Т.,когато такова се изисква, както и съответното разрешение от Инспекцията по труда, са двете кумулативни предварителни предпоставки, необходими за законосъобразността на проведеното уволнение.Следователно, като не е взел изискуемото се от чл. 333 ал. 2 КТ мнение на Т. непосредствено преди уволнението на ищцата, работодателят е упражнил неправомерно правото си на уволнение, което обуславя незаконност на същото само на това формално основание, както правилно е приела и въззивната инстанция.

С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, а въззивното решение – да се остави в сила.

Воден от горното,Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 27.02.09г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в. гр. дело № 12/09г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.