О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.240

София. 31.07..2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО Д.

при секретар

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдията Иво Д. търг. д. № 1607/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител адв. Р М., против решение № 70 от 04.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 47/2015 г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1152 от 05.12.2014 г., постановено по гр. д. № 03063/2014 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен искът на [фирма] с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, т. 2 ГПК, с който е поискано да бъде осъден ответникът да опразни наетото помещение и да предаде владението върху недвижимия имот на ищеца.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като съдът е приел, че исковата молба не играе ролята на предизвестие за прекратяване на наемния договор, че ответникът не е получил предизвестие за прекратяване на наемния договор и неплащането на повече от две поредни наемни вноски не е основание за прекратяване на договора. Счита, че съдът неоснователно е приел, че не са налице другите основания за прекратяване на процесния наемен договор, въпреки че от представените по делото доказателства безспорно се установявало противното.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че...