Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 от ГПК.

Обжалвано е решение № 413/27.02.2015 год., постановено по в. гр. дело № 3430/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, 14-ти граждански състав, с което е

отменено решение № 2911/04.07.2014 год. на Пловдивски районен съд по гр. дело № 19347/2013 год., 13 гражд. състав, в частта, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Р. А. Г., К. Г. Ч. и Е. Г. К. на следния недвижим имот: ПИ(поземлен имот) с площ от 2062 кв. м. по скица (№ 25869/20.08.2013 год. на С.-П.), а по нотариален акт (№ 72 том VІІ, дело № 2074 от 1971 год.) – 1940 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор № 62858.501.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-34/06.03.2008 год. на изп. директор на АГКК, с номер по предходен план: 482, квартал 55, парцел ХІ-482, урбанизирана територия, за високо застрояване по отношение на квотите и вместо него в тази част постановено друго за

допускане извършване на съдебна делба между Р. А. Г., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], К. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] Е. Г. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] на следния недвижим имот: ПИ(поземлен имот) с площ от 2062 кв. м. по скица (№ 25869/20.08.2013 год. на С.-П.), а по нотариален акт (№ 72, том VІІ, дело № 2074 от 1971 год.) – 1940 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор № 62858.501.482 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-34/06.03.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК с номер по предходен план: 482, квартал 55, парцел ХІ-482, урбанизирана територия, за високо застрояване при следните квоти:

- 1/3 ид. ч. за Р. А. Г.

- 1/3 ид. ч. за К. Г. Ч.

- 1/3 ид. ч. за Е. Г. К.

Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Р. А. Г. и К. Г. Ч., двете от [населено място], Пловдивска област, представлявани от адвокат Н. А. Г., които го обжалват в срока по чл. 283 от ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК „с оглед произнасяне по въпроса владяната вещ придобива ли се от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност(СИО)”.

От ответницата по касация Е. Г. К. от [населено място], Пловдивска област, представлявана от адвокат С. Г. Я., е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени разноски по делото за настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 от ГПК и данните по делото, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че наследодателят на страните Г. В. Г. (починал на 27.07.1993 год.) е придобил дворното място чрез давностно владение както е по нот. акт № 72, том VІІ, дело № 2074/12.03.1971 год. на нотариуса при Пловдивския районен съд, която е изтекла по време на брака му с Р. А. Г. (сключен на 25.12.1966 год.), което не е направило имота СИО тъй като по отношение на съпругата давност не е текла с оглед разпоредбата на чл. 115, б.”в” от ЗЗД, в който смисъл са кредитирани показания на разпитаните свидетели.

За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.

За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите са сравнили отделни случаи по съдебни актове, обосновали са противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.

Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по поставения въпрос с оглед ППВС № 8/1980 год. и приложената практика по чл. 290 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413/27.02.2015 год., постановено по в. гр. дело № 3430/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, ХІV-ти граждански състав.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса по 25 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от жалбоподателите, за което да се представят надлежни документи, след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ