ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1679

София, 19.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1601 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на касаторите Й. С. Т., И. К. Г. и Н. К. Б., чрез адв. В. К. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, за изменение на определение № 937/16.04.2024 г. в частта му за разноските. Молителите правят възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и заплатено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лв., тъй като този размер не съответства на критериите, установени в незадължителната за съда Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Считат, че дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената от процесуалния представител на ответника правна защита пред ВКС възлиза на сумата от 5500 лв.

Ответникът по молбата е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност поради обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС е уговорено не само за изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба, а и за цялото касационно производство.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК (след като касаторът за първи път е уведомен с определението по чл. 288 ГПК за искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС), като се явява частично основателна.

Съгласно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във...