Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби № 43042/10.06.2010г., подадена от Г. Ц. С., С. С. С., В. С. С., Т. П. М. и М. Ж. А. и касационна жалба от 14.07.2010г. подадена от П. В. С., В. Й. Д., Р. С. М., А. Ц. Х.. С тях се обжалва решение № 68 от 23.04.2010г. по гр. д.№ 3120/2008г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение от 28.12.2007г. по гр. д.№ 11463/2004г. на Софийски РС за от процесния имот и вместо това е признато за установено по отношение на Г. Ц. С., С. С. С., В. С. С., Б. Ц. Л., З. В. С., В. С. М., К. К. С., М. П. С., Н. П. К., И. В. Р., Т. П. М., В. С. С., М. Ж. А., Я. Й. К., С. Й. С., Й. С. Г., И. Ж. А., Д. Ж. А.,С. Ж. Р., Д. Л. Й., Н. С. Н., С. К. И., А. Ц. Х., Л. А. Д., Г. А. П.,, И. Й. И., В. Й. С., П. В. С., Ц. Б. А.

, че

И. В. Т., Х. К. Т. са собственици на основание покупко-продажба при условията на бездялова съпружеска съсобственост на ид. ч.от правото на собственост върху УПИ № Х-1 от кв. 5а по плана на [населено място], кв. И. с площ 1170 кв. м., съставляващ част от бивш парцел І-1 с площ 4760 кв. м. и са осъдени да заплатят солидарно деловодни разноски в размер на 808, 27 лв.

В двете касационни жалби се правят оплаквания за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК, а предявеният иск бил такъв по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че ищците, като преобредатели на лица, на които е възстановен имот по ЗСПЗЗ нямат право да предявяват иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По втората жалба на П. В. С., В. Й. Д., Р. С. М., А. Ц. Х. се прави оплакване за недопустимост и поради това, че преди последното съдебно заседание пред СГС, проведено на 12.04.2010г. В. С. М. е починала на 03.02.1010г.. От конституираните й наследници Н. К. Н. и С. К. Н. не е подадена касационна жалба. В двете касационни жалби се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е провел пълен косвен съдебен контрол на решението на ПК, с което имота е възстановен на праводателите на ищците, че те не са били собственици на този имот и към момента на образуване на ТКЗС, защото не е установена идентичността между него и имота по нот. акт от 1938г., че имота е възстановен при груби нарушения на процедурата пред ПК защото няма заявление от наследниците на единия от братята, представеното у-ние по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ е непълно, липсва скица към него, заверена от техническата служба и от ПК, решението е нищожно поради нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, действал към момента на издаване на решението, на което се позовават ищците за своите праводатели.

В изложението по чл. 284, ал. 1 т. 3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. длъжен ли е съдът в производство по чл. 108 от ЗС да извършва косвен съдебен контрол на решението на ПК, на което се позовават ищците в обема и обхвата по чл. 41, ал. 3 от З., респективно чл. 146 от АПК., или следва да се ограничи само до въпроса дали наследодателите са били собственици към момента на образуване на ТКЗС По този въпрос се твърди противоречие с Р№ 71/15.05.2009г. по гр. д.№ 6429/2007г. на І гр. о. Р № 917Р № 917/08.12.2008г. по гр. д.№ 3284/2007г.І гр. о. 2. можели праводателят на ищеца да се легитимира само с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ без към него да е приложена скица със заверка на ПК и техническата служба към общината. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 2401.02.2009г. по г. д.№ 1912/97г. и Р № 54/24.03.2009г. по гр. д.№ 2503/07г. ІІІ гр. о. Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК по тези въпроси, но до колкото се касае за решения, постановени по отменения ГПК и съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК, по тези въпроси наведеното основание за допускане до касация е по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК. по същата точка следва да се квалифицира и третия въпрос – нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр. 34/1992г. определяща състава на ПК императивна ли е. По този въпрос касаторите се позовават на Р № 1400/20.01.2009г. по гр. д.№ 4956/2007г. ІV гр. о.

Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като не са формулирани ясни въпроси.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че РС се е произнесъл по предявеният иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК отм., Ищците са купили с н. а. № 162/25.02.2008г. ид. ч. от парцел І от кв. 5а по плана на И. с площ 4760 кв. м. Прехвърлителите им М. С. М., Г. С. В., В. С. Т. и Д. Ц. М. са се легитимирали като собственици с констативен н. а. № 170/29.12.2007г., издаден въз основа на решение на ПК № 142-4/04.12.1997г. на наследници на братя С. и Ц. М..М.. Съдът е приел, че е спазена формата за издаване на този административен акт, защото е подписан от председател и секретар, съгласно изискването на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Така е отговорено на възражението за нищожност на решението на ПК. В полза на ответниците, като наследници на С. Г. В. е издадено по иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ решение от 04.01.1999г. по гр. д.№ 8560/1998г., с което е признато правото на възстановяване върху бивша нива от 1, 5 дка в м. “О. гнездо” и от 1, 5 дка в м. “Цигански гробища” въз основа на договор за доброволна делба от 1938г. т. 11 и 20. Тъй като ПК е отказава реално възстановяване на собствеността въз основа на съдебното решение по чл. 1, ал. 2 от ЗСПЗЗ, отказа е обжалван и с решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ по гр. д.№ 604/2002г. на СРС е отменен и е признато правото на възстановяване на собствеността върху имот 1а, за който е отреден парцел ХІ от кв. 5а, обозначен с букви в скица към решението. Този имот попада в северозападната част на имота, възстановен на праводателите на ищците от 4760 кв. м. Предвид създадената колизия на права, съдът е изследвал материално правните предпоставки за възстановяване на правото на собственост – кой от праводателите на страните е бил собственик на този имот. С н. а. № 76/15.10.1934г. сестрите Е. Б. и О. Л. К. са признати са собственици по наследство от Х. В. и давност на нива от 7, 7 дка /т. 8/ От нея продават на братя С. и Ц. /Ц./ М. М. 4, 7 дка. От заключението на тройната СТЕ, формирано от мнозинството от вещите лица се установява, че този имота е заснет с № 330 по плана от 1985г., записан и по предходните планове от 1939 и 1960 г. на двамата братя. Съдът не е възприел особеното мнение на едното вещо лице, като е изложил съображения за това. Същевременно на името на наследодателя на ответниците имотите по т. 11 и 20 от договорът за доброволна делба от 1938г. не са идентифицирани, поради което те не доказват право на собственост върху него.

Относно доводите за недопустимост на решението, като основание за допускане до касация. В петитумът на исковата молба е поискано установяване правото на собственост към настоящия момент и по този иск се е произнесъл РС и СГС. Дадената от ищците правна квалификация в и. м. и в молбата на л. 81 от решението на СГС не обвързва съдът. По делото не е бил предявен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а установителен иск за собственост, какъвто ищците, като частни преобретатели, чието право се оспорва, имат правен интерес да предявят. Тъй като подалите втората касационна жалба П. В. С., В. Й. Д., Р. С. М., А. Ц. Х. не са наследници на В. С. М., починала на 03.02.1010г., преди последното съдебно заседание, те не могат да защитават правото на участие в процеса на други лица. От конституираните наследници на починалата - Н. К. Н. и С. К. Н. не е подадена касационна жалба. Предвид изложеното, на това наведено основание не следва да се допуска касационен контрол.

По останалите формулирани въпроси в изложенията към двете жалби:

С ТР № 6/2006г. на ОСГТК се прие, че съдът е длъжен в гражданското производство да извърши косвен съдебен контрол на административен акт, от който са възникнали права за едната страна, ако другата страна предявява самостоятелни права върху същия имот и не е могла да ги защити в административното производство. Този контрол обхваща както предпоставките за валидност на административния акт, така и за наличие на материалните предпоставки за възстановяване на собствеността. В съответствие с тази задължителна съдебна практика и цитираните и представени решения от касаторите, очертаващи и обема на косвения съдебен контрол, възивният съд е разгледал доводът за нищожност на решението на ПК и го е преценил за неоснователен, разгледал е и материалните предпоставки за възстановяване на правото на собственост – дали наследодателят е бил собственик към момента на колективизацията и дали имота е бил правилно индивидуализиран с удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ. Тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика, не е налице основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК.

По втория въпрос – може ли праводателят на ищеца да се легитимира само с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ без към него да е приложена скица със заверка на ПК и техническата служба към общината, следва да се има предвид че към решението на ПК е издадена скица от техническата служба към общината л. 11 от делото на РС/ и удостоверение по чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 2401.02.2009г. по г. д.№ 1912/97г. и Р № 54/24.03.2009г. по гр. д.№ 2503/07г. ІІІ гр. о., с които се приема, че решението на ПК следва да е придружено от скица. По делото е установено, че имота попада в регулацията. С Р № 595/05.07.2010г. по гр. д.№ 1333/2009г. І гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК е прецизирана тази практика, като е прието, че когато се възстановява имот от урбанизираната територия по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, процедурата по възстановяване на собствеността приключва с постановяване на решението на ПК. Издаването на скица към него не е необходимо, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и скицата към него по ал. 5 от същия текст. Въззивното решение е съобразено с тази задължителна за въззивния съд съдебна практика, съгласно т. 2 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.

По третият въпрос – нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от ДВ бр. 34/1992г., определяща състава на ПК, императивна ли е, касаторите се позовават на Р № 1400/20.01.2009г. по гр. д.№ 4956/2007г. ІV гр. о. След постановяване на това решение са постановени други решения по чл. 290 от ГПК, с които този въпрос е изяснен, т. е. противоречието в практиката е преодоляно. С Р № 1309/27.01.2009г. на ВКС по гр. д.№ 5650/2007г. ІІ гр. о., Р № 7 от 12.02.2009г. по гр. д.№ 6261/2007г., ІІ гр. о. и Р № 820/27.05.2010г. по гр. д.№ 768/09г. І гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК се приема, че нормата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма от ЗСПЗЗ и правилника определят в какъв състав ПК следва да постановява решенията си. При липса на специална норма към датата на постановяване на решението. следва да се приеме, че е приложим общия административно процесуален закон, действащ към същия момент – З.. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от З. колективния административен орган взема решенията си с обикновено мнозинство, а то се подписва от председателя и секретаря. Предвид липсата на противоречива съдебна практика по този въпрос и наличието на задължителна такава, с която се е съобразил въззивния съд не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение и по този въпрос.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 68 от 23.04.2010г. по гр. д.№ 3120/2008г. на Софийски градски съд по касационни жалби № 43042/10.06.2010г., подадена от Г. Ц. С., С. С. С., В. С. С., Т. П. М. и М. Ж. А. и касационна жалба от 14.07.2010г. подадена от П. В. С., В. Й. Д., Р. С. М., А. Ц. Х..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: