О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2887

гр. София, 11.06.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 3734 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби - на ищците А. П. Ш. и Д. Л. Ш. и на ответника Н. А. Ш. срещу въззивното решение № 3789/14.12.2022 г., по в. гр. дело № 5477/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 302658/16.12.2019 г. по гр. дело № 39552/2015 г. на Софийския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от ищците срещу Н. А. Ш. и К. Н. С. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на имот от 11.04.2012 г. – жилище с идентификатор № *****.****.***.*.*, заемащо целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], Столична община, район „Панчарево“, [улица], обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 80/2012 г. на нотариус Р. Р., рег. № ***.

В касационна жалба на А. П. Ш. и Д. Л. Ш., подадена чрез адв. Д. М., се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като считат, че съдът е преценявал преимуществено показанията на свидетелите на ответниците по иска. Претендират отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски.

В касационната жалба на Н. А. Ш., приподписана от адв. Л. Ц. – Б., въззивното решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са правилни обосновани.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори срещу подадените касационни жалби от ответницата К. Н. С. чрез адв. Я. С., с които се оспорват допустимостта на касационното обжалване и основателността на подадените жалби. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 17.05.2023 г.

От данните по делото се установява следното :

Предявеният иск е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Установено е, че с договор за покупко-продажба от 11.04.2012 г., обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 80/2012 г. на нотариус Р. Р., рег. № ***, ищците А. и Д. Ш. продават на ответника Н. А. Ш. – техен син - жилище, заемащо целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], С. О. район „Панчарево“, [улица], с идентификатор № *****.****.***. *. * по КККР, с площ 120 кв. м., състоящ се от две спални, дневна, столова, кухня, коридор, баня, тоалетна, стълбище и тераса, заедно с таван, състоящ се от три складови помещения, както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, без дворното място, за цена от 7 820 лв., съответна на данъчната оценка. Посочено е, че в нотариалния акт се съдържа изявление на продавачите, че са получили продажната цена от купувача в пълен размер преди подписването на договора. Като безспорно е посочено, че ищците са родители на купувача, като към момента на сделката последният е бил в брак с втората ответница, който в последствие е прекратен. Посочено е, че съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, включително и когато частният документ носи и подписа на оспорващия. При оспорено изявление на продавача в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената на продаваната вещ е получена от него, доказателствената тежест да установи неистинността на изявлението е на страната, която е удостоверила с подписа си под документа неизгодния за нея факт, че е получила цената на продавания имот. Доколкото продавачът оспорва това свое изявление, не се касае за доказване на отрицателен факт, а за опровергаване на нотариално удостовереното изявление. Въззивният съд е приел, че ищците не са провели успешно доказване, с което да оборят истинността на собственото си нотариално удостоверено и неизгодно за тях изявление като продавачи, че са получили от купувача изцяло плащане на продажната цена от 7 820 лв. преди сделката от 11.04.2012 г. По отношение на свидетелските показания съдът е приел, че и двете свидетелки нямат непосредствени впечатления за изявления на някоя от страните относно липса на извършвано плащане – било преди или след сделката, нито за постигнато споразумение между страните за сключване на дарствен акт или за плащане на цената след сделката. Посочено е, че показания на едната свидетелка се изчерпват със знанието за предхождащо момента на изповядване на сделката намерение на ищците да прехвърлят на всеки от синовете си по един от етажите на къщата, като в същото време свидетелката е дала сведения, че ответницата и бивша съпруга на купувача по сделката е предпочитала сключването на договор за продажба, поради притеснения да осигури жилище на децата и да не загуби вложени средства в ремонти. Същевременно е посочено, че показанията на втората свидетелка и майка на ответницата, че дъщеря е занесла банкноти от по 50 лв. на ищците, с обяснението, че на следващия ден е сделката, като сумата е дадена от приятелка, преценени по реда на чл. 172 ГПК кореспондират с показанията на другата свидетелка относно желанието на ответницата прехвърлителният договор да е възмезден. Прието е, че признанието на ответника купувач по сделката, че не е плащал цена по договора не променя изхода на спора, тъй като при преценката му по реда на чл. 175 ГПК, съдът е отчел заинтересоваността на ответника за благоприятния изход на спора в полза на ищците, негови родители, вместо за ответницата, бивша негова съпруга, както и недоказването на признатото обстоятелство по делото от ищците, на които е разпределена доказателствената тежест. В заключение е прието, че не е оборената с преки доказателствени средства истинността на нотариално удостовереното изявление на ищците за изцяло получена от тях продажна цена преди сделката, не е установено ответниците да са неизправни длъжници по смисъла на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, поради което искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба поради неплащане на цената е отхвърлен като неоснователен.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на А. и Д. Ш. се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното по наведеното от касационните жалбоподатели основание:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението, или очевидната му неправилност.

В представената от Ш. касационна жалба, ведно с изложения на основанията, не са формулирани конкретни правни въпроси, по които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл. Жалбоподателите се позовават единствено на основанието „очевидна неправилност“, във връзка с което са наведени оплаквания по правилността на обжалваното решение.

Не се констатират такива пороци на съдебното решение, които да обосновават допускането му до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради „очевидна неправилност“. За да е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността на въззивния акт да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидната неправилност следва да се различава от неправилността на обжалваното решение по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, за което касаторите са навели припокриващи твърдения в депозираните касационни жалби ведно с изложение на основанията за касационно обжалване. Основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК са различни от основанията за допускането му по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като първите касаят производството по чл. 290 ГПК по съществото на спора след допускането на касационното обжалване след предварителната селекция по чл. 288 ГПК. Оплакванията на жалбоподателите в депозираната жалба изразяват неудовлетворението им от решаващите изводи на въззивната инстанция, но същото не е основание за допускане на касационното обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице наведеното от жалбоподателите касационно основание.

Предвид изхода на спора касаторите дължат на ответницата направените от нея разноски в това производство в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

По касационната жалба на Н. А. Ш. срещу въззивното решение.Н. Ш. участва в производството по делото в качеството на ответник.Макар да е признал иска, той не претендира други права поради което след като искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен това означава липса на правен интерес за страната за подаване на касационна жалба.Наличието на правен интерес от извършване на определено процесуално действие представлява абсолютна процесуална предпоставка за извършването му, а обратното води до недопустимост.Подадената от Н. Ш. касациионна жалба е процесуално недопустима поради липса на правен и следва да бъде върната като процесуално недопустима.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3789 от 14.12.2022 г., постановено по в. гр. дело № 5477/2022 г. на Софийския градски съд по подадената от А. П. Ш. и Д. Л. Ш. касационна жалба вх.№ 7811/27.1.23 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима, подадена при липса на правен интерес касационната жалба вх.№ 9047 от 1.2.2023 г на Н. А. Ш. срещу въззивното решение № 3789/14.12.22 г по описа на СГС, въззивно гр. дело № 5477/22.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която касационната жалба на Н. Ш. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването.

ОСЪЖДА А. П. Ш., ЕГН [ЕГН], Д. Л. Ш., ЕГН [ЕГН], да заплатят на К. Н. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените от нея разноски пред тази инстанция в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………………..

ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………..

2. ………………………..