О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 411

гр. София, 15.03.2023 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВАкато разгледа докладваното от съдия Г. Н. ч. гр. д. № 270 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 10313 от 09.11.2022 г., подадена от Държавата, представлявана на основание чл. 27, ал. 6 ЗГ от Министъра на земеделието, храните и горите чрез М. Т. – юрисконсулт в Държавно ловно стопанство – Несебър, териториално поделение на Югоизточно държавно предприятие – Сливен, която е насочена срещу въззивно Определение № 460 от 27.10.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 396/2022 г. на Апелативен съд - Бургас.

С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Държавата против Определение № 2088 от 14.09.2022 г. по гр. д.№ 2/2022 г. на Окръжен съд - гр. Бургас, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК не се дължи връчването на препис от частната касационна жалба.

За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

Първоинстанционният съд Окръжен съд - гр. Бургас е сезиран с отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Държавата срещу Община – гр. Несебър относно пет имота, описани в исковата молба като широколистни гори. След дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, по делото са представени данъчни оценки, съобразно които имотите са оценени съответно на 16 694 743, 90 лв., 1 509 910, 10 лв., 3 635, 30 лв., 34 235 178 лв. и 93 811, 40 лв. С Разпореждане № 2216 от 12.07.2022 г. ОС – Бургас е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца, че в едноседмичен срок следва да посочи цената на всеки един от предявените искове; да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда в размер на 4% върху 1/4 от цената на всеки един от исковете и да обоснове правния си интерес от водене на иска по отношение на имота с идентификатор 11538.15.14 (за който има твърдения, че е собственост на трето лице, а не на ответника по делото). Отправено е предупреждение, че при неизпълнение ще последва връщане на исковата молба. Съобщението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 19.07.2022 г., но не са извършени никакви процесуални действия в изпълнение на указанията. Последвало е постановяването на ново Разпореждане (№ 2542 от 10.08.2022 г.), съдържащо същите указания и предупреждение като тези, дадени с Разпореждане № 2216 от 12.07.2022 г. Съобщението е връчено на 01.09.2022 г., но ищцовата страна отново не е предприела никакви процесуални действия. По тази причина, с Определение № 2088 от 14.09.2022 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Сезиран с частна жалба срещу Определение № 2088 от 14.09.2022 г., въззивният съд е приел, че окръжният съд е процедирал законосъобразно. Констатирано е изпълнение от страна на първоинстанционния съд на указанията, дадени с предходно Определение № 251 от 14.06.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 206/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, съобразно което удостоверението за данъчната оценка на единия от имотите е изискано служебно от съда. При отсъствие на посочени цени на исковете, доказателства за внесени държавни такси и аргументи за съществуващ правен интерес, ОС двукратно е дал указания по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК и срок за изпълнението им, но изпълнение от страна на ищеца не е последвало. С това е обоснован извод, че са налице основанията за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, тъй като страната двукратно не е изпълнила указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба.

В отговор на оплакванията в частната жалба, въззивният Апелативен съд – Бургас е намерил за ирелевантни доводите на Държавата относно несъгласието й с размерите на данъчните оценки. Такива доводи са били заявени в производството по предходното в. ч.гр. д.№ 206/2022 г. на АС – Бургас и отговор им е даден с Определение № 251 от 14.06.2022 г., съгласно което в случая действително определянето размерите на данъчните оценки се явява действие на ответника по делото - О. Н. На несъгласния с тези размери ищец (определил ги като завишени с произтичащи от това прекомерни размери на дължимите държавни такси), с Определение № 251 от 14.06.2022 г. е разяснено, че удостоверението за данъчна оценка по съществото си е административен акт и по отношение на него е налице административен ред за оспорване - пред териториалния директор съгласно чл. 92, ал. 3 ДОПК (с цитирана практика на Върховния административен съд).

В изложение на основанията за селектиране на жалбите се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е ответника – община да определя цената на иск и дължимата държавна такса по иск за собственост на горска територия в такива размери;

2. Допустимо ли е административният орган, издал удостоверение, да е първа инстанция по оспорване на размера на издаденото от него удостоверение за данъчна оценка?

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Поставените от касатора питания нямат изискваното съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение, поради което не обективират общо основание за допускане на обжалването. В случая е извършена преценка за приложимостта на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 128, т. 2 ГПК предвид направените от първоинстанционния съд констатации за нередовности на исковата молба и бездействие на ищеца да ги отстрани след надлежно дадени указания. С обжалваното определение въззивният съд е преповторил разясненията по приложението на чл. 92, ал. 3 ДОПК, дадени с Определение № 251 от 14.06.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 206/2022 г. на АС – Бургас, но не е обосновал с тях извода си за неоснователност на частната жалба. В този смисъл поставените от касатора въпроси биха били важими, ако спорът бе такъв по приложението на чл. 70, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК, но до такъв в случая не се е стигнало именно поради бездействието на ищеца да посочи цена на обективно съединените искове.

При отсъствието на формулирани питания, относими към предмета на произнасяне, касационното обжалване не се допуска, без да се извършва проверка за наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на който се позовава касаторът.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 460 от 27.10.2022 г. по в. ч.гр. д.№ 396/2022 г. на Апелативен съд - Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: