ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407

гр. София, 14.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. К. гражданско дело № 20228002103600 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на насрещните страни по спора-ищецът „Пегаскарго ООД и ответникът О. В. против решение № 674/26.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело №714/2022г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 262683/25.10.2021г.(погрешно изписано №262989/23.12.2021г.), допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 260012/05.01.2021г., постановени по гр. д.№ 12412/2020г. от Варненския районен съд, XLIII състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено, че „Пегаскарго ООД не дължи на О. В. сума за разликата над 984, 04 лева, представляваща лихва върху данък за превозните средства за 2009г. и за 2010г. и сума за разликата над 1 221, 61 лева-лихва върху данък за превозните средства за 2009г. и за 2010г. или общо сума за разликата над 2 207, 65 лева до сумата от 2 986, 79 лева. Вместо това е прието за установено, че „Пегаскарго ООД не дължи на О. В. сумата 779, 14 лева-лихви върху данък върху ППС за 2011г. по АУЗД № МДАУ-384/09.09.2014г. за седлови влекач с рег. [рег. номер на МПС] и за седлови влекач с рег. [рег. номер на МПС] , поради изтичане на 10 годишен давностен срок за вземането по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, на основание чл. 439 от ГПК. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че „Пегаскарго ООД не дължи на О. В. сумата 1 221, 61 лева-лихва върху данък за ППС за 2009г. и 2010г. за седлови влекач с рег. [рег. номер на МПС] и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 439 ГПК за разликата над сумата 2 986, 79 лева до пълният размер на претенцията 7 932, 12 лева, представляваща вземане на община Варна по изп. д. № 589/2020г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, включваща: олихвяема сума в размер 1 812, 24 лева от 25.08.2020г., олихвяема сума в размер 1 775, 31 лева от 10.09.2020г. (общо главница в размер 3 587, 55 лева), законна лихва в размер 9, 05 лева, както и

неолихвяема сума в размер 4 335, 52 лева, поради погасено право на принудително изпълнение.

Касаторът ищец „Пегаскарго ООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл. 439 ГПК за разликата над сумата 2 986, 79 лева до пълния претендиран размер 7 932, 12 лева, с доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

О. В. обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 439 ГПК с доводи за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ответник иска да бъде допуснато до касационно обжалване решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В преклузивния срок по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните, изразява становище по касационната жалба на насрещната страна, като сочи отсъствие на основанията по чл. 280 ГПК за достъп до касация на въззивното решение.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговарят на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. При преценка допустимостта на касационното производство настоящият състав на ВКС, състав на Четвърто гражданско отделение намира жалбите за процесуално недопустими, като подадени против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 439 ГПК. Предвидената в нормата на чл. 439 ГПК защита на длъжника има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, цената на този иск се определя от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса. В случая, ищцовото дружество „Пегаскарго ООД е сезирало съда с няколко обективно съединени иска за недължимост на публични общински вземания, поради плащане и поради изтекла погасителна давност, както следва: олихвяема сума 1 812, 24 лева от 25.08.2020г., олихвяема сума 1 775, 31 лева от 10.09.2020г. (общо главница 3 587, 55 лева), законна лихва в размер 9, 05 лева, както и неолихвяема сума-лихва в размер 4 335, 52 лева. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че тези вземания на О. В. произтичат от актове за установяване на данъчни задължения за данък върху ППС за собствени на ищеца две пътно-превозни средства и лихва върху данъка и са предмет на принудително събиране по изп. д. № 589/2020г. по описа на ЧСИ И.С. с рег. № ** на КЧСИ. Всеки един от исковете е самостоятелен, доколкото има за предмет вземания с различен произход-данък върху ППС и лихва върху данъка, както и различен период. Цената на всеки един от исковете, определена съгласно чл. 69, т. 1 от ГПК, е под 5 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение, постановено по така предявените искове, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, горните изводи, основани на тях, не се променят от обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от посочените вземания ищецът основава правото си на института на погасителната давност или твърди плащането му, както и не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главници и лихви. Произходът на вземанията-главници, съответно лихви върху тях, чието изпълнение се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелна преценка по прилагането, в случая на института на погасителната давност, съответно наличието на погасяване чрез плащане. Предвид изложеното, основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва. (определение № 365/18.07.2016 г. по гр. д. № 2442/2016 г. на IV ГО на ВКС).

По тези съображения, подадените касационни жалби са недопустими и като такива следва да се оставят без разглеждане.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира служебно, че в диспозитива на обжалваното решение погрешно е посочен номера на първоинстанционното решение и датата на постановяването му. Доколкото отстраняването на допусната очевидна фактическа грешка е в правомощията на съда постановил съответния акт, то след стабилизиране на настоящото определение делото да се изпрати на въззивната инстанция за преценка наличието на такава грешка в решението й като се произнесе съобразно чл. 247 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Пегаскарго ООД против решение № 674/26.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело №714/2022г. на Варненския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О. В. против решение № 674/26.05.2022г., постановено по въззивно гр. дело №714/2022г. на Варненския окръжен съд.

Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване на препис от него.

След стабилизиране на това определение и връщане делото на въззивния съд същият да извърши преценка за евентуално допусната в постановеното от него решение очевидна фактическа грешка в изложения по-горе смисъл и се произнесе по реда начл. 247 ГПК.

Председател: Членове:

1.

2.