Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д.” АД, представлявано от адв. Н. Х. и адв. Д. П., срещу решение № 545 от 20.08.2021г. по в. т.д. № 2176/2020г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е потвърдено решение № 369 от 21.02.2020г. по т. д. № 656/2017г. на СГС, ТО, VI-1 състав и касаторът е осъден да заплати на „Обединена млечна компания” АД сумата 3000 лева – разноски по делото. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Обединена млечна компания” АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 25 100 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от неизпълнение на задължение за м. 02.2017г. за поръчка на стоки по сключен между страните договор за 2017/2018г. и касаторът е осъден да заплати на „Обединена млечна компания” АД разноски в размер на 3605 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е посочил кои релевантни за спора обстоятелства счита за установени в отношенията между страните и не е обсъдил оплакванията и доводите на страните във въззивната жалба, което води до липса на мотиви на решението. Твърди още, че въззивният съд не е обсъдил основната част от събраните по делото доказателства относно наличието на рамкови отношения между страните, установявани в трайни търговски отношения между тях и без нарочно подписвани договори, и относно приемането на търговското предложение за сезон 2017/2018г., както и е извел факти, изцяло противоположни на установените от събраните доказателства. Излага подробни съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че процесното търговско предложение до ответника не отговаря на изискванията на чл. 292, ал. 1 ТЗ поради липса на конкретизация на цена като основен елемент от договора за търговска продажба; че не е налице основание за прилагане на правилото на посочената разпоредба поради липсата на данни за действащ рамков договор в отношенията между страните и че липсва „мълчаливо приемане” от страна на ответника на процесното търговско предложение.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Следва ли постановлението на въззивния съд да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото?

3. Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени мотиви за своя акт, а не да повтаря мотивите на първоинстанционния съд, които въззивникът опровергава с въззивната жалба? Твърди, че тези три въпроса са решени в противоречие с ППВС № 7 от 27.12.1965г., решение № 200 от 23.12.2019г. по гр. д. № 3779/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 19 от 05.02.2021г. по гр. д. № 1680/2020г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 22 от 02.07.2019г. по т. д. № 587/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т. д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 37 от 30.03.2020г. по т. д. № 2206/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 63 от 29.07.2019г. по т. д.№ 1528/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 65 от 30.07.2019г. по т. д. № 183/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от 18.06.2019г. по т. д. № 1962/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 317 от 12.02.2019г. по т. д. № 796/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60025 от 30.07.2021г. по т. д. № 2796/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 60156 от 14.07.2021г. по гр. д. № 3156/2020г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 21 от 26.02.2021г. по гр. д. № 2029/2020г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 45 от 05.03.2019г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о.

4. Необходимостта от обсъждане и съпоставяне на заключенията на вещите лица и останалите обстоятелства по делото при формиране на решаващите за спора изводи на съда.

5. Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна оценка на заключението/заключенията на вещото/вещите лице/лица заедно с другите доказателства по делото? Касаторът твърди, че по двата въпроса е налице противоречие с решение № 43 от 04.09.2017г. по гр. д. № 3143/2016г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 43 от 27.05.2021г. по т. д. № 200/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 77 от 22.06.2020г. по т. д. № 684/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 114 от 03.10.2019г. по гр. д. № 3472/2018г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 142 от 20.06.2017г. по гр. д. № 3673/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о.

6. Следва ли въззивната инстанция като съд по съществото на спора да изложи собствени мотиви при потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт или е достатъчно да препрати към същия по правилото на чл. 272 ГПК? Твърди се противоречие с решение № 35 от 13.07.2021г. по гр. д. № 1783/2020 на ВКС, I г. о., решение № 44 от 10.07.2020г. по гр. д. № 1963/2019г. на ВКС, II г. о., решение № 46 от 14.06.2019г. по гр. д. № 1913/2018г. на ВКС, I г. о., решение № 50 от 22.05.2019г. по гр. д. № 1441/2018г. на ВКС, I г. о., решение № 96 от 18.06.2019 по т. д.№ 1962/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 317 от 12.02.2019г. по т. д. № 796/2018 на ВКС, II т. о.

7. Може ли да се приеме, че дадено търговско предложение, отправено между търговци в трайни търговски отношения, съдържа определена по размер цена, ако тя е посочена в търговското предложение не като конкретна цифра, а като процент намаление от размера на цената по действащия към датата на отправяне на търговското предложение договор?

8. Ако в действащия между страните договор през 2016г. има определена по размер цена, може ли да се приеме, че в търговското предложение за следващия договорен период /през 2017г./ тя е най-малкото определяема, ако в предложението е посочено как тя се определя/изчислява – като процент от размера на цената по действащия договор? Касаторът твърди, че приетото от съда по последните два въпроса е в противоречие с решение № 162 от 20.04.2007г. по т. д. № 337/2005г. на ВКС, I т. о., решение № 57 от 11.09.2017г. по т. д. № 3444/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121 от 17.06.2013г. по т. д. № 649/2012г. на ВКС, II т. о. При условията на евентуалност поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

9. Предложение, изпратено до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, съдържащо предложение за сделка за следващ договорен период/сезон при цена, определена по размер като процентно намаление от цената по действащия договор и при условия, препращащи към запазване на всички други условия по действащия към датата на предложението договор между страните, отговаря ли на изискванията на „предложение до търговец” по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ?

10. Приема ли се, че предложение за сделка, касаеща нов договорен период/сезон, отправено до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, съдържа цена, когато тя е определяема?

11. Действията по получаване на стока без възражение по цената и условията от купувача съгласно търговското предложение в период от минимум 20 дни, в който са извършени поне 8 доставки, както и подписването на фактурите и придружаващите ги документи, осчетоводяването им и заприходяването на доставките във връзка с тях, приемат ли се за конклудентни по приемане на търговското предложение?

12. Кога с оглед разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ е налице приемане на търговско предложение между търговци в трайни търговски отношения - когато няма изрично отхвърляне на конкретното търговско предложение и то веднага или се изисква задължително изрично писмено или устно одобряване на търговското предложение?

13. Налице ли е приемане на търговско предложение по реда на чл. 292 ТЗ между търговци в трайни търговски отношения чрез извършване на конклудентни действия, изразяващи се в приемане на стока и подписване и осчетоводяване на фактури по цена, предложена в търговското предложение, като към момента на приемане на доставките и съпровождащите ги документи няма изрично отхвърляне?

14. Следва ли търговското предложение да се счита за отхвърлено, ако 3 месеца след получаването му и месец след приемането на стоката и подписването на фактурите, издадени в съответствие с условията по него, адресатът му възрази по цената и поиска нейното коригиране?

15. Може ли да се приеме, че търговски фактури са върнати на издателя, когато от събраните по делото доказателства е неоспоримо, че дружеството, претендиращо връщане, ги е осчетоводило и включило в ДДС декларациите си и е заплатило стоката?

16. Наличието или липсата на рамков договор относимо ли е за приложението на чл. 292, ал. 1 ТЗ, когато е безспорно, че търговците се намират в трайни търговски отношения? Касаторът поддържа, че въпроси от 9 до 16 са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Касаторът прави и искане за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по негови основни правни тези, които са от съществено значение за правилното решаване на спора.

Ответникът оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, като твърди, че по процесуалноправните въпроси не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС; първите два материалноправни въпроса са неотносими към предмета на спора, а по останалите десет материалноправни въпроса не е налице нито общото, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Намира за неоснователен и довода за очевидна неправилност на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че релевантните за спора факти са правилно установени от първоинстанционния съд и правните му изводи съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което ги е споделил и на основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е изложил и съображения във връзка с оплакванията във въззивната жалба.

Въззивният съд е приел, че от събраните в производството писмени доказателства (договори за покупко - продажба между страните за периода от 05.06.2008 г. до 10.02.2012 г., от 08.02.2013 г., 08.02.2014 г. и 10.02.2015 г.), както и от показанията на разпитаните пред първостепенния съд свидетели (с. з. от 17.06.2019 г.), една от които служител при ищцовото дружество (св. Ц. В.), безспорно се установява съществуването между страните на трайни търговски отношения, както и сключването всяка година на изрични писмени договори за покупко-продажба, последният от които е договорът за покупко-продажба от 10.02.2015 г., с първоначален срок на действие от една година и автоматична възможност за продължаване за срока с още една година, в случай че не бъде прекратен писмено /чл. 21 от същия/. Въз основа на многобройната кореспонденция между страните, вкл. по имейл, както и изпратените от ответника до ищеца нотариални покани, е приел за установено, че подписаните договори са регулирали търговските отношения между страните до 10.02.2017 г. /с оглед клаузата на чл. 21 от договора за покупко-продажба от 10.02.2015г./, като не се твърди и не се представя какъвто и да е било анекс за продължаване срока на договора след тази дата. Въззивният съд е изложил съображения, че на основание чл. 22, б.„б“ от договора действието му е прекратено автоматично при изтичане на втория едногодишен период, считано от 11.02.2017 г. Приел е за установено, че на 17.08.2016 г. ответникът „ОМК“ АД е изпратил изрично писмо до ищеца, с което го уведомил, че ще продължава да изпълнява договорните си задължения до изтичане срока на договора - 10.02.2017 г., след което ще го счита за прекратен поради изтичане на срока му, както и го е информирал, че през м. ноември 2016 г. ще започне кампания за избор на доставчици за новия договорен период /2017-2018 г./ и че на ищеца ще бъде дадена възможност да подаде оферта за участие в кампанията. Въззивният съд е намерил, че от съдържанието на писмото е видно, че не съдържа искане за продължаване на договорните отношения или за актуализиране на търговското предложение на ищеца, като волята на ответника за прекратяване на договора с изтичане на срока му, считано от 11.02.2017 г., е ясно и недвусмислено изразена.

Въззивният съд е приел, че писмото на ищеца до ответника от 20.09.2016 г., наречено от него „търговско предложение“, не съдържа каквито и да било основни елементи на договора за търговска продажба: количество продукция, цена, срок за доставка и плащане и др., и поради липса на конкретизация в основен елемент – цена, не отговаря на изискванията на „предложение до търговец“ по см. на чл. 292, ал. 1 от ТЗ. Въз основа на приетите писмени доказателства - издадени и осчетоводени фактури за реализираните доставки, изслушаните заключения на СИЕ, както и нотариални покани за върнати фактури и стоки, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че ответното дружество нито писмено, нито устно, нито чрез конклудентни действия е одобрявало нареченото едностранно от ищеца „търговско предложение“, а напротив - с всички детайлно проследени и описани от първоинстанционния съд електронни имейли /писма/ до ищеца, ответното дружество ясно и недвусмислено е изразявало позицията си, че действащи за страните за периода от 01.12.2016 г. до 10.02.2017 г. са клаузите на договора от 10.02.2015 г., както и потвърдените с имейл от ищеца от 30.10.2015 г. цени.

Въззивният съд е приел въз основа на писмените доказателства и допълнителното заключение на СИЕ, че ответникът е върнал и не е осчетоводил всички фактури, издадени след 01.12.2016 г., които съдържат недоговорени и неприети от ответника търговски отстъпки, като връщането е извършено с три нотариални покани - съответно връчени на ищеца на 25.01.2017 г., на 07.03.2017 г. и на 10.04.2017 г., и с факта на връчването им е доведено до знанието на ищеца последователното противопоставяне от ответника на твърденията на ищеца за продължаване на процесния договор за периода след 10.02.2017 г. След обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд е приел, че ищецът е бил поканен да се яви на 01.12.2016г., 15, 20 ч. в офиса на ответното дружество, за да получи изходните материали за съдържанието на офертите, ако проявява интерес да участва в състезателната процедура по избор на доставчици на кофички и капачки за кисело мляко за 2017-2018 г., но ищецът не е участвал в обявената състезателна процедура за избор на доставчик за новия договорен период 2017/2018 г. Достигнал е до извод, че всички действия на ответното дружество потвърждават ясно изразената още в писмото му от 17.08.2016г. воля да счита договора между страните за прекратен от 10.02.2017г., доведена до знанието на ищеца, включително и в рамките на проведената на 01.11.2016 г. среща.

С оглед изложените съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че сключеният между страните на 10.02.2015 г. договор за покупко-продажба с първоначален срок от една година, е прекратен, считано от 11.02.2017 г., в съответствие с чл. 22, б.“б“ от него, като след изтичане срока на договора не са налице каквито и да било търговски договорни правоотношения между страните, които да ги обвързват. Намерил е, че противно на твърденията на ищеца, между страните в периода на търговските им взаимоотношения са сключвани изрични писмени договори с различни клаузи, видно от съпоставката в съдържанието на договорите от 2008 г. до 2015 г., включително в частта на минимално уговорените бройки за доставяни месечно стоки (чл. 1 от договорите), като през годините страните са променяли не само цените, но и множество други съществени параметри по сключваните всяка година конкретни договори. С оглед подписваните между тях всяка година договори с различни параметри и условия, въззивният съд е намерил за неоснователни твърденията на ищеца, че между страните действал „рамков договор“ с дългосрочно и продължително изпълнение на еднородни сделки, обхващащ бъдещи доставки, поради което е приел, че не е налице основание за прилагане на правилото на чл. 292, ал. 1 ТЗ за отношенията между страните. Изтъкнал е, че писмото на ищеца до ответника от 20.09.2016 г. не разкрива признаците на „търговско предложение“ по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ и ответникът не го е одобрявал нито мълчаливо, нито изрично. Посочил е, че за новия договорен период 2017/2018 г. ответникът изрично и ясно е уведомил ищеца, че намерението му е да проведе състезателна процедура за избор на доставчици за 2017-2018 г., както и че ясно се е противопоставил на намерението на ищеца да му предлага търговски отстъпки при условие, че приеме отправено предложение за продължаване на договорните отношения помежду им за сезон 2017/2018 г. Изтъкнал е, че в случая липсват каквито и да е било доказателства за изрично постигане на съгласие по съществени елементи на бъдещи сделки за сезон 2017/2018 г. между страните, както и такива за мълчаливо приемане на твърдяното предложение, поради което няма основание за прилагане на чл. 292, ал. 1 ТЗ, а напротив ответното дружество последователно се е противопоставяло на т. нар. от ищеца едностранно отправено „търговско предложение“ и нито писмено, нито устно, нито чрез конклудентни действия го е одобрявал.

Въззивният съд е приел, че след автоматичното прекратяване на договора, считано от 11.02.2017 г. по силата на изрично предвидените в него клаузи, ответното дружество не е имало каквито и да е било задължения за поръчване на стоки на ищцовото дружество и поради това не е налице каквото и да било неизпълнение на задълженията от негова страна за периода след прекратяване на договора. Добавил е, че претендираните от ищеца искови суми не представляват пряка и непосредствена последица от твърдяното неизпълнение, нито са предвидими по смисъла на чл. 82 ЗЗД, а напротив, от изричните клаузи на действащия до 10.02.2017 г. между страните договор се налага изводът, че ищецът е следвало да предвиди, че след тази дата ответникът няма задължения към него за поръчване на стоки и да съобрази търговската си дейност с изрично уговорения от страните срок на действие на договора.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора първи три процесуалноправни въпроси са свързани с приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК и задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о. и други. Съгласно така формираната практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, като, макар да е препратил на основание чл. 272 ГПК към фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, е обсъдил събраните по делото доказателства, както и оплакванията и доводите на страните. По същество твърденията на касатора за необсъждане на доказателства и изложени във въззивната му жалба доводи представляват несъгласие с изводите на въззивния съд, който не е споделил поддържаната от касатора различна интерпретация на събраните доказателства и е намерил за неоснователни правните му твърдения. Несъгласието на касатора с фактическите и правните изводи на въззивния съд обаче не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като правилността им не може да бъде преценявана в селективния стадий на касационното производство.

Четвърти и пети процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди приетото по делото експертно заключение в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Тези въпроси са важни, но по тях не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Противно на твърденията на касатора, в съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е обсъдил поотделно и в съкупност събраните по делото доказателства, в това число и допълнителното заключение на СИЕ, и въз основа на тях е формирал фактическите си изводи. Не е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС и по формулираният шести процесуалноправен въпрос, тъй като въззивният съд, макар да е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, е изложил и собствени съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.

Поставените от касатора материалноправни въпроси от 7 до 10, както и 16, свързани със съдържанието на отправеното от него до ответника търговско предложение и съответствието му с изискването на чл. 292, ал. 1 ТЗ, макар да са обсъждани от въззивния съд, не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Крайният извод на съда е обусловен не само от преценката му, че предложението на ищеца няма изискуемото от чл. 292, ал. 1 ТЗ съдържание, но и от съображенията му, че това предложение не е било прието от ответника нито писмено, нито устно, нито с конклудентни действия. Въззивният съд, като е съобразил представените по делото издадени и осчетоводени фактури за реализираните доставки, изслушаните заключения на СИЕ, както и нотариални покани за върнати фактури и стоки, е приел за установено по несъмнен начин, че ответното дружество нито писмено, нито устно, нито чрез конклудентни действия е одобрявало нареченото едностранно от ищеца „търговско предложение“, а напротив - с всички детайлно проследени и описани от първоинстанционния съд електронни имейли /писма/ до ищеца ответното дружество ясно и недвусмислено е изразявало позицията си, че действащи за страните за периода от 01.12.2016 г. до 10.02.2017 г. са клаузите на договора от 10.02.2015 г.. Поради това, както и да се отговори на поставените въпроси, това не би се отразило на изхода на делото.

Формулираните от касатора въпроси 11 и 13 също не осъществяват общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на мотивите на въззивния и следователно по тях липсва произнасяне във въззивното решение. Въпросите са предпоставени от съдържащото се в тях твърдение, че ответникът е приел цената по търговското предложение на ищеца, противно на приетото от въззивния съд, че е изразено несъгласие с цената в търговското предложение на ищеца, при съобразяване и на изричното изявление на ответника, че счита договора между страните за прекратен поради изтичане на срока му и че през м. ноември 2016 г. ще започне кампания за избор на доставчици за новия договорен период /2017-2018 г./, в която ищецът може да участва. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост, което не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Въпрос 12 е хипотетичен и по начина, по който е формулиран, не е обсъждан от въззивния съд, тъй като изводът му за липса на приемане на отправеното от ищеца търговско предложение е обусловен от обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото.

Въпрос 14 е поставен в контекста на съдържащо се в него фактическо твърдение, че ответникът е възразил срещу цената на стоката месец след приемането на стоката и подписването на фактурите, какъвто факт не е приет за доказан от въззивния съд. Противно на твърдението на касатора, въз основа на писмените доказателства и допълнителното заключение на СИЕ въззивният съд е приел, че ответникът е върнал и не е осчетоводил всички фактури, издадени след 01.12.2016 г., които съдържат недоговорени и неприети от ответника търговски отстъпки, като връщането е извършено с три нотариални покани - съответно връчени на ищеца на 25.01.2017 г., на 07.03.2017 г. и на 10.04.2017 г., и с факта на връчването им е доведено до знанието на ищеца последователното противопоставяне от ответника на твърденията на ищеца за продължаване на процесния договор за периода след 10.02.2017 г. Формулираният въпрос 15 е неотносим с оглед на посочените мотиви на въззивния съд, както и с оглед на това, че получаването от ответника на поръчаните за периода 01.12.2016г. – 10.02.2017г. стоки не е било спорно, но изхода на делото е обусловен от извода на съда по релевантното за изхода на делото обстоятелство, че не е налице приемане от ответника на предложената от ищеца с търговското му предложение цена.

При липса на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, е безпредметно да се обсъжда наличието на поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК– очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не разкрива никой от изброените пороци. Касаторът не сочи, нито обосновава, която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност, а наведените съображения са такива по правилността на обжалваното решение, която не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационната жалба.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3600 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545 от 20.08.2021г. по в. т.д. № 2176/2020г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.

ОСЪЖДА „Д.” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на „Обединена млечна компания” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: