РЕШЕНИЕ № 11583 София, 14.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: ХРИСТО КОЙЧЕВ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ при секретар Йоана Йорданова и с участието на прокурора Георги Христов изслуша докладваното от съдията Христо Койчев по административно дело № 606 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадени две касационни жалби:

Първата е от С. Пицути с ЛНЧ [номер], чрез процесуален представител срещу Решение № 134/19.10.2021г., постановено по адм. дело № 526/2020г. на Административен съд Ловеч, в частта, в която е изменен Ревизионен акт № Р-04001116008157-091-001/20.09.2018г., потвърден частично с решение № 233/17.12.2018г., на и. д. Директор на ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, и е определен дължим данък по ЗДДФЛ за 2010г., в размер на 16 980.61лв. главница и 12 798.68лв. лихви за забава и в частта за задължения по ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 5 129.41лв. главница и 2 287.56лв. лихви за забава.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

На първо място се сочи, че лицето не е местно такова по смисъла на ЗДДФЛ тъй като е налице сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Народна Република България и Република Италия от 1988г., като съгласно чл. 1, т. 2, бук. б от нея всяко лице с местожителство, местопребиваване, седалище на ръководство или по всеки друг критерий по подобен род в Италия се счита за данъчнозадължено лице там. Предвид нормата на чл. 1, т. 3 от...