№ 1663

гр. София, 18.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №1705 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. А. К., чрез адв.Г.Г. срещу решение №146 от 25.05.2023г., постановено по в. гр. д. №106/2023г. по описа на Окръжен съд - Шумен в частта, с която е потвърдено решение №270 от 17.10.2022г. по гр. д. №1303/2021г. по описа на Районен съд - Нови пазар. С първоинстанционното решение в потвърдената част е отхвърлен искът с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от касатора против ответниците „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, [населено място] и „Паша“ ЕООС, [населено място] да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с нотариален акт №89, том ІІ, рег.№1395, дело №278/2019г. на нотариус с рег.№682, с който първият ответник е продал на втория следните имоти: поземлен имот 36079.55.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 17 111 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, в местността „Каршъ тарла“, ІV кат., при граници: имоти с номера 36079.55.11, 36079.55.137, 36079.55.12, 36079.55.2, 36079.55.1 и 36079.55.16 и поземлен имот 36079.55.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 5001 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, в местността „Каршъ тарла“, четвърта категория, при граници: имоти с номера 36079.55.17, 36079.55.137, 36079.55.1, ведно с всички подобрения и приращения в имота. Обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск против Я. Я. Й. и производството в тази част е прекратено. В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, въззивното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като за първи път въззивният съд се е произнесъл по предявените искове срещу ответниците „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, [населено място] и „Паша“ ЕООС, [населено място], вместо да обезсили изцяло първоинстанционното решение, с което е разгледан непредявен иск срещу горепосочените двама ответници и срещу Я. Й. като върне изцяло делото за ново произнасяне. Касаторът поддържа твърдението си, че изобщо не е предявявал иск срещу Я. Й. Счита, че ако не се обезсили като недопустимо, решението следва да се отмени като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила /не са обсъдени всички доказателства и доводи на страните/ и на материалния закон и необоснованост. Касаторът намира, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че вземането на ищеца от първия ответник е възникнало след увреждащото действие, поради което следва да се докажа елементите от фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД. Поддържа, че вземането за съдебни разноски не е възникнало с влизане в сила на съдебното решение, с което са присъдени, а съществува от момента, в който са направени, като ликвидността и изискуемостта на вземането е без значение. Претендира след отмяна на обжалваното решение да бъде постановено ново за уважаване на исковете, като му бъдат присъдени и направените разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо. Твърди, че съдът се е произнесъл и по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:

„1. Счита ли се, че разпоредителната сделка е извършена преди възникване на вземането, ако вземането бъде признато със сила на пресъдено нещо след извършването й?; 2. Следва ли вземането на Кредитора да бъде изискуемо и ликвидно в хипотезата на чл.135 ЗЗД?; 3. Необходимо ли е вземането на Кредитора да бъде установено със сила на пресъдено нещо в хипотезата на чл.135 ЗЗД, за да бъде уважен предявеният иск?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №2 от 09.07.2019г., т. д. №2/2017г. на ВКС, ОСГТК; ППВС №1/1965г. и цитираните решения по чл.290 ГПК.

Ответниците „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, [населено място], „Паша“ ЕООС, [населено място] и Я. Я. Й. не представят отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договора за продажба на недвижими имоти, сключен между ответниците „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, [населено място] и „Паша“ ЕООС, [населено място], обективиран в нотариален акт №89, том ІІ, рег.№1395, дело №278/2019г. на нотариус с рег.№682, въззивният съд приема, че не се доказва ищецът да е кредитор на първия ответник с вземания в общ размер от 26 161.84 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 20.06.2019г. по ч. гр. д. №792/2019г. по описа на РС-Нови пазар, а вземането му за сумата 5 085 лева – съдебни разноски, присъдени с решение №57/31.07.2020г. по т. д. №101/2019г. по описа на ОС-Шумен, е възникнало след атакуваната сделка. Решаващият съдебен състав счита, че първото вземане, с което ищецът се легитимира като кредитор е срещу физическото лице Я. Й. а не срещу ответника „Я. Й.[Фирма 1] - прехвърлител по атакуваната сделка, като е без правно значение обстоятелството, че длъжникът Я. Й. е едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Я. Й.[Фирма 1]. По отношение на вземането на ищеца за сумата 5 085 лева – съдебни разноски, присъдени с решение №57/31.07.2020г. по т. д. №101/2019г. по описа на ОС-Шумен, съдът приема, че длъжник по него е първият ответник „Я. Й.[Фирма 1], но доколкото същото е възникнало повече от половин година след твърдяното увреждащо действие, не се установява знание за увреждане, нито се доказва, че атакуваната сделка е предназначена от двамата ответници - страни по договора, да увреди кредитора. Излага и аргументи, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД няма сила за случаите по чл.135, ал.3 ЗЗД - когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането, поради което в тежест на доказване на ищеца е намерението за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял. Съдът намира, че е без значение обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело за принудително изпълнение на вземанията в общ размер от 26 161.84 лева е бил наложен запор върху дружествените дялове на длъжника Я. Й. в „Я. Й.[Фирма 1], а ищецът като кредитор и взискател е бил овластен от частния съдебен изпълнител да предяви иск за прекратяване на „Я. Й.[Фирма 1] на основание чл.517, ал.4 ГПК. Излага доводи, че дружеството не става длъжник на кредитора, а последицата от прекратяването на дружеството е, че то придобива качеството на трето задължено лице към ищеца за изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника - длъжник, до размера на този дял.

Въззивният състав стига до извод, че искът с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен срещу „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, [населено място] и „Паша“ ЕООС, [населено място] се явява неоснователен, поради което следва да се потвърди първоинстанционното решение за неговото отхвърляне. Решаващият съдебен състав излага мотиви, че страни по заявената претенция се явяват ищецът - кредитор, атакуващ увреждащото действие, извършено от длъжника и ответниците - длъжникът, спрямо когото ищецът има неудовлетворено вземане и който е извършил увреждащото кредитора действие и третото лице, с което длъжникът е договарял, поради което решението следва да бъде обезсилено в частта, с която заявената претенция с правно основание чл.135 ЗЗД е отхвърлена по отношение на Я. Й. По отношение на него нито се твърди, нито се установява да е извършил увреждащото кредитора действие - сключване на процесната сделка.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да се проверява за евентуална недопустимост. Неоснователни са оплакванията на касатора, че с въззивното решение е разгледан непредявен иск срещу „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./, „Паша“ ЕООС и Я. Й. Предметът на спора и правната квалификация на предявените искове се определя от съда с оглед твърденията в исковата молба за претендираното или отричано от ищеца субективно право, вида и обема на търсената защита. Въззивният съд правилно е определил предмета на спора, като е стигнал до законосъобразния извод, че надлежни ответници по иска с правно основание чл.135 ЗЗД са страните по атакуваната сделка. Постановеното решение срещу ненадлежна страна е недопустимо и правилно е било обезсилено, а производството в тази част - прекратено. Недопустимостта на един от пасивно субективно съединените искове не води до недопустимост на останалите претенции, предявени срещу надлежни ответници, респективно до недопустимост на постановеното срещу тях съдебно решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, респективно не са обусловили решаващите му изводи за неоснователност на исковата претенция. Решаващият съдебен състав отхвърля иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, не защото вземането на ищеца не е изискуемо и ликвидно, нито с мотиви, че същото следва да бъде установено със сила на пресъдено нещо, а защото ответникът „Я. Й.[Фирма 1] /в ликв./ не е длъжник по първото вземане, а второто вземане изобщо не е било възникнало към момента на сключването на атакуваната прехвърлителна сделка. Съдът е разграничил хипотезите на чл.135, ал.1 и чл.135, ал.3 ЗЗД, като е изложил аргументи, че в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД при възмездна сделка, каквато е процесната, длъжникът и лицето, с което е договарял, трябва да са знаели за увреждането, а когато увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането, за да се прогласи за недействително, следва да се докаже от ищеца, че е било предназначено да го увреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма поставен правен въпрос във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд относно момента на възникване на вземането за съдебни разноски.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146 от 25.05.2023г., постановено по в. гр. д. №106/2023г. по описа на Окръжен съд - Шумен в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.