Р Е Ш Е Н И Е

№ 430

ГР. София,01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в публичното заседание на 5.06.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3264/23 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. №3322/22 г., с което е уважен в размер от 50 000 лв. предявеният от В. М. срещу касатора иск по чл.432, ал.1 КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените неимуществени вреди / болки и страдания/ от допълнително влошаване /ексцес/ на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се във възникнала инфекция и възпалителна реакция, довели до двуетапно оперативно лечение / на 18.05. и 21.05.20 г./, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 5.03.21г.

Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД: дали в случаите, при които в основното производство е прието наличие на съпричиняване, този принос в приетото негово изражение/ степен/ следва да бъде зачетен при компенсиране на вреди, произтичащи от ексцес? – поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение по въпроса с практиката на ВКС – р. по гр. д. №773/12 г. на четвърто г. о. и р. по т. д. №2005/14 г. на първо т. о. на ВКС.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен.

Ответникът по жалба В. М. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание съображения.

ВКС като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването:

В цитираната практика на ВКС е прието, че „при ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече репарираните. При ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. В този смисъл, вече установеното с влязлото в сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от пострадалия и за неговото дялово (процентно) участие в уврежданията, се ползва със сила на присъдено нещо и не е предмет на установяване по новото дело“ / р. по гр. д. №773/12 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Същото, но за хипотезата, когато не е установено съпричиняване при първоначалното обезщетяване на вредите, е прието и в р. по т. д. №2005/2014 г. на първо т. о. на ВКС. Там е посочено: „в предходното (основното производство) по чл. 226, ал. 1 КЗ не е било прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - наличието на вина от страна на пострадалия за настъпването на пътно-транспортното произшествие, от което са произлезли вредоносните за него последици. Поради това, въпросът за установяване на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по-конкретно, чия е вината за настъпване ПТП е преклудиран и той не може да бъде пререшаван в последващото производство за ексцес. В производството по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 226, ал. 1 КЗ, предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство. По отношение на него, би било възможно застрахователя да направи възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но само по отношение отговорността за ексцес - дали увреденият е допринесъл за новите последици от увреждането, ако такива са налице“. Или ако в първоначалното производство е установено съпричиняване на вредите от пострадалия с конкретно процентно участие в увреждането, то следва да се зачете и в производството по обезщетяване на вредите от ексцес. Приетото от АС по въпроса в обжалваното решение противоречи на този краен извод, изведен от практиката на ВКС.

По същество на жалбата:

За да уважи иска въззивният съд е приел, че е установено твърдяното в исковата молба допълнително влошаване на обективното състояние на пострадалия ищец / ексцес/ - последващ гонит на дясното коляно, за лечението на който са били необходими две операции, чрез които от дясната колянна става са отстранени 200 мл. гнойна колекция. С това според АС са налице всички материалноправни предпоставки за възникване на правото на ищеца за обезщетяване на вредите от ексцеса. Вследствие на него ищецът е претърпял болки и страдания, които допълнително за влошили тежкото и мъчително състояние, в което се е намирал преди възникване на новоустановените вредоносни последици – придвижвал се е самостоятелно с видимо накуцваща надясно походка, стъпвайки на външния ръб на дясното ходило, което води до бърза умора, куцане и деформация на обувката; трудно клякал и трудно изкачвал стълби. Процесът на оздравяване е бил кратък и безпроблемен – протекъл е за около 6 седмици, в които ищецът е провеждал антикоагулантна терапия. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че следва да съобрази и обществено –икономическите условия в страната към проявата на ексцеса през м. май 2020 г., както и моралните норми, наложили се в обществото и съдебната практика за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди при подобни допълнителни увреждания, водещи до влошаване на здравословното състояние на пострадал в работоспособна възраст. Определил е замесващото обезщетение в размер на 50 000 лв. и не го е намалил на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД по възражението на ответника, позовавайки се на р. по т. д. №2005/14 г. на първо т. о. на ВКС.

Изводите на въззивния съд за наличието на ексцес са правилни – съответни на данните по делото и на закона. Неправилно – в нарушение на материалния и процесуалния закон, обаче, въззивният съд не е зачел установеното в първоначалното производство с р. по т. д. №247/19 г. на второ т. о. на ВКС съпричиняване на вредите от страна на ищеца в обем 20 на сто, с който е редуцирано първоначалното обезщетение и следва да се намали и обезщетението за ексцес. След намаляването на ищеца се дължат и следва да се присъдят 40 000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди от установения ексцес.

Обжалваното въззивно решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която искът е уважен за размера над 40 000 до 50 000 лв., следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново решение за отхвърляне на иска за разликата от 10 000 лв., съответстваща на приноса на увредения за първоначалните и последвалите неимуществени вреди от процесното ПТП. В останалата част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. №3322/22 г. от 11.04.23 г. в частта, с която искът на В. И. М. срещу ЗК „Лев инс“ АД с пр. осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД е уважен за сумата над 40 000 до 50 000 лв. и вместо него в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. М. срещу ЗК „Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за размера над 40 000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. №3322/22 г. от 11.04.23 г. в останалата му осъдителна част, с която искът по чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД е уважен за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 5.03.21 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: