Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
Гр. София, 14.06.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря С. Ш. като разгледа докладваното от съдия Кацарска т. д. № 533 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Търговско дружество „ВАС МИТ“ ЕООД е подало чрез процесуалния си пълномощник – адв. В. А., молба с искане за отмяна на решение №261242/13.08.2021г., постановено по т. д. №1447/2020г. на СГС, 6-11 състав, с което търговецът е осъден на основание чл. 327 от ТЗ и чл. 266 от ЗЗД да заплати на „Пътстрой-92“ АД сумата от 57 481,58 лв., дължима по фактури № [ЕГН] и № [ЕГН] от 31.07.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.08.2020г. до окончателното заплащане, както и сумата от 3099,26 лв. – разноски.
Молителят „ВАС МИТ“ ЕООД обосновава искането си за отмяна си с твърдения, че на 18.09.2023г. е получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №871/2023г. на ЧСИ В. Ц. и тогава узнал за трите образувани искови производства срещу него по молби на „Пътстрой-92“ АД, включително процесното търговско дело № 1447/2020г. на СГС. Твърди, че е лишен от възможност да участва в производството поради нарушение на съдопроизводствените правила, като изтъква, че неправилно СГС е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК по отношение на съобщението, с което му е изпратена исковата молба за отговор по процесното дело. Твърди, че от удостовереното от връчителя, че на адреса нямало офис или упълномощено лице на фирмата по информация от В. Х. – портиер, следва, че призовкарят не е посетил точната сграда, тъй като на административния адрес по седалище на дружеството са разположени три отделни сгради, във всяка от които има офиси на различни дружества, но неговият офис от декември 2019г. е в двуетажната сграда, с два входа, в която няма и никога не е имало портиер. Предвид горното сочи, че отразената от връчителя информация е невярна и той не е посетил точната сграда, в която се помещава офисът на дружеството, както и този на счетоводството му, в което постоянно имало човек, упълномощен да получава книжа, а можело да се направи извод, че е посетил само една от сградите на адреса, но не и трите сгради и в частност, двуетажната, в която никога не е имало портиер. Наред с горното сочи, че не са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК, тъй като не е удостоверено, че търговецът е напуснал адреса. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. Г., като претендира уважаване на молбата за отмяна и присъждане на направените разноски по списък.
Ответникът по молбата - „ПЪТСТРОЙ - 92“ АД оспорва молбата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 15.01.2024г. Счита, че молбата е недопустима, тъй като не е спазен тримесечния срок от узнаване за решението. Сочи, че решението от 13.08.2021г. е изпратено на ответника със съобщение от 01.09.2021г. и оттогава според него е изтекъл срокът за молбата за отмяна. Поддържа, че още през 2022г. образувал изпълнително дело, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение, като са извършени посещения на адреса на дружеството на посочените дати – 03.06.2022г., 11.07.2022г. и 17.08.2022г., и същата е връчена при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК, поради което най-късната дата, от която тече срокът за искането за отмяна, следва да е 17.08.2022г. Ответникът оспорва молбата и като неоснователна, като счита, че от всички изпратени съобщения било видно, че ответникът не се е намирал на адреса по регистрацията си в Търговския регистър. В хода на производството поддържа оспорването чрез законния си представител – изпълнителният директор А. Л., като претендира отхвърляне на молбата. Заявява и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молбата е допустима като подадена от заинтересована страна, тъй като молителят е ответник по иска, т. е. страна в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. В молбата се сочат обстоятелства за лишаването му от участие в процеса поради процесуални нарушения, т. е. обосновава се основание по чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК. Молбата отговоря на установените в чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК във вр. с чл. 306, ал.1 ГПК нормативни изисквания за нейната редовност. Настоящият съдебен състав намира, че молбата е подадена в срок, като в тази връзка са неоснователни възраженията на ответната страна. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Молителят твърди, че е узнал за постановеното срещу него решение на 18.09.2023г., когато получил уведомление за изпълнително дело с изх.№18407/11.09.2023г. на ЧСИ Ц., което представя, и върху същото е отбелязано получаването му на ръка на посочената дата, в кантората на ЧСИ. Не може да се приеме, че момент на узнаването е изпращането на препис от съдебното решение по делото със съобщение от 01.09.2021г., тъй като то е оформено при чл. 50, ал.2 от ГПК, т. е. по същия начин като връчването на исковата молба, или датата на представената покана за доброволно изпълнение от 03.06.2022г. от ЧСИ Б. Б., също оформена по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, тъй като и двете представляват фингирано връчване, оспорвано от молителя като нередовно оформено. За нуждите на настоящото производство следва да бъде съобразено действителното узнаване на атакувания чрез отмяна акт, а не това като резултат от приложение фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като именно неправилното й приложение в съдебното производство страната визира като основание за молбата си по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В противен случай би се стигнало до порочен кръг и осуетяване упражняване правото на страната по чл. 303 ГПК / в който смисъл е налице константна практика на ВКС като опр.№ 59/21.02.2014г. по т. д. №182/2014г.,1 т. о. и др./. С оглед горното доводите на ответника по молбата за отмяна, че узнаването е на дата, по-ранна от сочената на молителя, са неоснователни и при липсата на други доказателства за узнаване преди датата на получаване на уведомлението по изпълнителното дело от ЧСИ Ц. на 18.09.2023г., следва да се приеме, че подадената на 19.10.2023г. молба е в тримесечен срок от узнаването на решението, спазен е срока по чл. 305, ал.1, т.5 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От данните по делото се установява, че след подаване на исковата молба пред СГС, същата е изпратена от първоинстанционния съд за отговор на ответника със съобщение от 01.09.2020г. на адреса му по седалище – [населено място], [улица], като същото е върнато в цялост с отбелязване от 09.09.2020г. от връчителя Д. Ц. П., че на посочения адрес няма офис или упълномощено лице на фирмата по информация от Р. Т. – портиер. Върху съобщението е отразено „да се счита уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК“. Следващото съобщение от 10.11.2020г. е приложено направо в цялост с отбелязване – чл. 50, ал. 2 от ГПК. Призовката за насроченото съдебно заседание е изпратена на същия адрес на 29.11.2020г., върната в цялост с отбелязване от същия връчител – П., че няма офис или упълномощено лице по сведения на В. Х. – портиер. По същия начин е оформено и съобщението за решението на СГС с отбелязване от 01.09.2021г., че няма офис или лице, отново по сведения на портиер – Р. П.. При условията на чл. 50, ал.2 от ГПК е оформена и представената покана за доброволно изпълнение от 03.06.2022г. от ЧСИ Б. Б..
С т. 11 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Предвид горното по делото са събрани писмени и гласни доказателства от настоящата инстанция.
От приетата като писмено доказателство карта от Кадастрално-административната информационна система на АГКК, е видно, че на процесния адрес, в имота има отразени три сгради – две промишлени и една частна, със смесено предназначение, като две от сградите са триетажни, а една – двуетажна.
От показанията на разпитаната свидетелка И. Б., които съдът кредитира като отразяващи преки и непосредствени впечатления, се установява, че свидетелката е управляващо лице на счетоводна къща „Съни консултинг“, обслужваща и дружеството „ВАС МИТ“ ЕООД от създаването му. Според свидетелката на адреса по седалището на дружеството – [населено място], [улица], който е голям имот, има три отделни сгради, като от края на 2019г. офисът и на счетоводната къща, и на „ВАС МИТ“ ЕООД е в червената двуетажна сграда, известна и като сграда „Дино“, в която никога не е имало портиер. Свидетелката сочи, че входът на сградата е стъклена врата, със звънци, които са надписани и с кодове, като съответно за офис 2 е надписано, че е за „Съни консултинг“ и „В. М. ЕООД. Свидетелката изтъква, че вратите на офиса, който е на партера, също са стъклени и се вижда самия вход на сградата, отделно през лятото всички врати стоели отворени. Според свидетелката в офиса на счетоводната къща в рамките на работното време, от 9,00ч. до 17.00ч., постоянно има хора, а достъпът до сградата е през големия портал, който е постоянно отворен до 20,00 ч. вечерта. Свидетелката сочи, че има нотариално заверено пълномощно да получава книжа и призовки за дружеството – молител, като уточнява, че повечето призовкари искат и да го представи. Изтъква, че се ползват под наем две стаи, в едната са настанени служители на счетоводната фирма, а в другата – тя, като тази стая се ползва и от „Вас мит“ ЕООД, чрез нея, като упълномощено лице, макар да няма самото дружество служители на адреса.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, намира, че молбата е основателна. В производството по т. д. 1447/2020 г. ответникът не е взел участие поради нередовна процедура по призоваването на дружеството, което обосновава основанието по т. 5 от чл. 303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогично на установеното с чл. 231, ал. 1, б.”е” ГПК ( отм.), е израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка от страните в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, в който смисъл е и изискването на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По делото се поддържа наличието на основанието по чл. 303, ал.1, т.5, предл.1 ГПК - лишаване от възможността на молителя – ответник да участва в делото поради нарушаване на съответните правила, с оглед доводите във връзка с призоваването му.
Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва съобразно правилото на чл. 50, ал. 1 от ГПК - от адреса, вписан в търговския регистър като негов последен адрес на управление. При разглеждане на делото Софийски градски съд е процедирал в съответствие с посоченото правило като е призовал молителя - ответник от последния вписан в търговския регистър адрес на управление - [населено място], [улица]. При оформено от връчителя съобщение, че на датата на посещение не е намерен офис и служители по сведение от посочен с две имена портиер, СГС е приложил фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Условие за редовност на връчването по чл. 50, ал. 2 ГПК е съобщението/призовката да е изпратено на вписания в търговския регистър адрес и да е установено, че търговецът е напуснал този адрес. В случая отбелязването от връчителя не обосновава извод за напускане на адреса от страна на дружеството, а е отбелязано, че няма офис и служители по информация от портиер. От събраните пред настоящата инстанция доказателства е видно, че в процесния имот има три различни сгради, а от показанията на свидетелката се установи, че „ВАС МИТ“ ЕООД има офис с отбелязване на името на фирмата в двуетажната сграда на същия административен адрес, която е без портиер. Горното поставя под съмнение удостовереното от връчителя, че отбелязаното, че няма офис на такава фирма и служители по информация от лице – портиер се отнася именно за конкретната сграда. Връчителят не е удостоверил и посочил, че на адреса има повече от една сгради, съответно не е посетил и трите, за да провери в коя от тях има офис на търговеца, поради което не е оформил надлежно съобщението и не е изпълнил задълженията си. Отбелязването, че е взел сведения от посочения портиер, означава, че е събрал информация само за една от сградите, тъй като не се спори и се установи от свидетелските показания, че двуетажната сграда на адреса, в която има офис счетоводната къща, обслужваща търговеца и самото дружество, с надлежно упълномощено лице, е без портиер. Предвид горното съдът намира, че молителят в настоящото производство е бил лишен от възможност за участие като ответник в исковия процес чрез свой представител, вследствие нарушение на процесуалните правила за връчване на съдебни книжа и призоваването, което е основание за отмяна на постановеното при опорочен исков процес съдебно решение, съгласно чл.303, ал. 1, т. 5 ГПК, и молбата следва да бъде уважена. Горният извод не се опровергава от доводите на ответника, че с решение №263/18.04.2024г. на САС по т. д.№1028/2023г. е оставена без уважение молба за отмяна по чл. 240, ал.1 от ГПК на неприсъствено решение между същите страни по т. д. №1089/2021г. на СГС, тъй като фактическата обстановка е различна, защото видно от акта, приложен от ответника, по горепосоченото дело от връчителя е залепено уведомление и връчването е при условията на чл. 50, ал. 4 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че било установено, че дружеството - молител няма офис и служители на процесния адрес, тъй като от показанията на свидетелката Б. е видно, че една от стаите се ползва и като офис на „ВАС МИТ“ ЕООД, както и че на адреса има постоянно, в рамките на работния ден, лице, което е упълномощено да получава книжа от името на търговеца. Горното се извежда и от оформената покана за доброволно изпълнение, представена по делото, след която са получени книжата. Твърденията на процесуалния представител на „Пътстрой - 92“ АД в писмените бележки, че книжата са редовно връчени и са били налице всички предпоставки за прилагане на фикцията на чл. 50, ал.4 от ГПК са неоснователни и ирелевантни, тъй като по процесното дело връчителят не е залепвал уведомление и книжата не са връчени при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК, а в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, която не се установи надлежно да е налице в случая.
С оглед горното следва да се направи извод, че ответникът е бил лишен от възможността да участва в производството пред СГС и да упражни процесуалните си права поради нарушение на процедурата по призоваването му, поради което молбата е основателна, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на същия съд. След отмяната делото трябва да се изпрати за ново разглеждане от СГС от стадия на предприемане на процесуални действия по надлежно връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника.
Предвид връщане на делото за ново разглеждане ВКС не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от съда с оглед крайния изход на спора съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, решение № 261242/16.08.2021г., постановено от Софийски градски съд по т. д. №1447/2020г. на СГС, 6-11 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.