Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

гр.София, 07.10.2020 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Б. Ч: Б. Ц. А

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 4129/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от И. М. Н., чрез адв. Е. П. от АК - София, срещу въззивно решение № 887/15.04.2019 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 2992/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът на И. М. Н. против на Прокуратурата на Р. Б за заплащане на обезщетение за разликата над 3 500 лв. до целия предявен размер от 100 000 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от 16.05.2013 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски.

С определение № 425/02.06.2020 г. касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, поради противоречие с ПП 4/1966 г. на ВС и константна съдебна практика на ВКС по тълкуването на чл. 52 ЗЗД и чл. 2 ЗОДОВ.

Както е изяснено в ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния касационен съд, напр. решение № 79/17.07.2018 г. по гр. дело № 2034/2017 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 621/22.10.2010 г....