Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 942/18.02.2020 г. на „Иконт“ ООД - гр.Варна, представлявано от управителя Х. Б., срещу определение № 61/29.01.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 20/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е постановен диспозитив за оставяне без разглеждане на частна жалба с вх. № 28678/01.10.2019 г. на „Иконт“ ООД срещу определение № 2688/13.09.2019 г. по възз. гр. д. № 1662/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна, постановено в производство по чл. 437 ГПК. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане жалба с вх. № 5513/02.05.2019 г. на „Иконт“ ООД (трето лице в изпълнителното производство) срещу извършен на 18.04.2019 г. от ЧСИ С. Д. - рег. № 718 КЧСИ, въвод във владение в полза на купувача на проведена публична продан.

Жалбоподателят моли определението на апелативния съд да бъде отменено в обжалваната част и делото да се върне „с указания за разглеждане на жалбата по същество“.

В писмен отговор ответните страни – Т. Я. П., Г. Я. С. – П., ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г. С.“, „ТЕОРА“ ООД и Я. А. П. - изразяват становище за основателност на жалбата.

В писмен отговор ответната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез адв. И. С., поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:

Предмет на обжалване с настоящата частна жалба (изрично посочено в обстоятелствената й част и в петитума) е определение № 61/29.01.2020 г. по възз. ч.гр. д. № 20/2020 г. на АС - Варна, постановено в производство по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 437, ал. 4 ГПК, в частта му, с която е постановен диспозитив за оставяне без разглеждане на жалба с вх. № 28678/01.10.2019 г. на „Иконт“ ООД срещу определение № 2688/13.09.2019 г. по възз. гр. д. № 1662/2019 г. на Окръжен съд – Варна. С определението на окръжния съд в производство по чл. 435 и сл.ГПК е оставена без разглеждане жалбата на третото лице в изпълнението - „Иконт“ ООД - срещу действията на ЧСИ С. Д. по извършване на 18.04.2019 г. на въвод във владение в имот на купувача от публична продан.

След подаване на настоящата частна жалба, с определение № 115/20.02.2020 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 61/29.01.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 20/2020 г. на АС – Варна, като след думите „оставя без разглеждане“ е заличен изразът „жалба с вх. № 28678/01.10.2019г. на „Иконт“ ООД“. Определението по чл. 247 ГПК е обжалвано с частна жалба пред ВКС и е потвърдено с определение № 266/30.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1558/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. Съдът е констатирал, че апелативният съд е разгледал по същество частната жалба на „Иконт“ ООД срещу определението на ОС – Варна, изложил е мотиви и е постановил отделен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното определение, но погрешно в първия абзац от диспозитива на определението е записано, че жалбата се оставя без разглеждане. След произнасянето на ВКС, определение № 115/20.02.2020 г. за отстраняването на очевидна фактическа грешка е влязло в сила и то, заедно с първоначалния съдебен акт, съставляват единен акт.

При това положение, настоящата частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като липсва годен предмет на обжалване. Атакуваната част от определение № 61/29.01.2020 г. по в. ч. гр. д. № 20/2020 г. на АС – Варна, респ. постановения диспозитив – „оставя без разглеждане жалба вх. № 28678/01.10.2019 г. на „Иконт“ ООД“ – е поправен с влязлото в сила определение № 115/20.02.2020 г. и съгласно допуснатата поправка този диспозитив е заличен и не съществува (не поражда никакви правни последици за страната).

Извън това следва да се посочи, че с постановяването на определение № 61/29.01.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 20/2020 г., поправено с определение № 115/20.02.2020 г., инстанционният контрол за страната е изчерпан. Определението на Варненския апелативен съд е окончателно, тъй като в производството по чл. 435 и сл. ГПК (по жалби срещу действията на съдебния изпълнител) окръжният съд действа като контролно отм. енителна инстанция, а съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението му по същество е окончателно. Преграждащите производството пред окръжния съд определения подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, който се произнася по законосъобразността им с окончателно определение.

Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд се произнася по частни жалби срещу преграждащи определения, постановени за първи път от апелативен съд или от друг състав на Върховния касационен съд, а компетентността му по чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционно разглеждане, какъвто съдопроизводствен ред не е предвиден за производството по обжалване на действията на съдебен изпълнител ( вж. - ТР № 3/12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГК и ТК, определение № 546/23.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4569/2019 г., IV г. о., определение № 135/13.03.2017 г. по ч. гр. д. № 926/2017 г., IV г. о. на ВКС и др.).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 942/18.02.2020 г. на „Иконт“ ООД, представлявано от управителя Х. Б., срещу определение № 61/29.01.2020 г., постановено по в. ч.гр. д. № 20/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, поправено на осн. чл. 247 ГПК с определение № 115/20.02.2020 г. по същото дело, в обжалваната му част.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.