№ 153

С., 18, 11, 2014 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

При участието на секретаря: Н.Т

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 2208/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

[фирма] – [населено място] е подал касационна жалба против решение №1432 от 07.12.2012г. по гр. д. 1318/12г. на Пловдивски апелативен съд.

Дружеството касатор, чрез пълномощника си – адв. И.Ш. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за директна приложимост на разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ/ в ред. преди изм. ДВ бр. 20/13/, от която е изведена нищожност на осъщественото прихващане.Страната е обобщила, че наличието на специален ред, определящ начина за установяване нищожността на осъществените от длъжника в несъстоятелност плащания, обосновава извода за неправилност на решаващият мотив на възивния съд, че правото да се иска прогласяване на нищожност на действията по реда на чл. 642, ал. 2, т. 1 ТЗ може да бъде поискана чрез възражение. Касаторът подробно е развил и разбирането си, поддържано в хода на цялото производство относно приложимостта на чл. 645, ал. 1 ТЗ, от която също, според него, съдът е могъл да изведе валидност на извършеното прихващане, тъй като двете задължения, предмет на споразумението от 27.11.2009г. са съществували, били са насрещни, еднородни и изискуеми.

Ответникът по касация- [фирма]- [населено място]...