7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2853

гр. София, 10.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 4313/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Л. и А. П. Л., чрез адв. В. И., против въззивно решение № 499/19.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2740/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частите му, с които е потвърдено решение № 260838/09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 992/2021 г. на Софийски градски съд, с които са уважени предявените от „ДСК Лизинг” АД против касаторите искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „свързан с приложение на разпоредбите на чл. 135, във връзка с чл. 223 - чл. 229 КЗ /отм./, респ. с чл. 469 КЗ /нов/?“ и 2. „за процесуалноправната легитимация на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/, както и на трето лице, с което ЧСИ е сключило прехвърлителна сделка, отчуждавайки имуществото си, да бъдат надлежна страна – ответник по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, в случаите, в които ЧСИ има сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“, и към момента на извършване на прехвърлителната сделка, ЧСИ не знае и няма как да знае, че застрахователят, с който е сключил/а задължителна застраховка „Професионална отговорност“, ще откаже плащане на застрахователно обезщетение към увреденото от ЧСИ лице, във връзка с отменени от съда като незаконосъобразни, изпълнителни действия на ЧСИ по определено изпълнително дело?“. Поддържат, че решението е постановено в противоречие с определение № 81 от 16.02.2021 г. по ч. т. д. № 247/2021 г. на ВКС, I т. о., поради което е недопустимо.

С молба вх. № 9097/27.05.2024 г. касаторите са направили искане за спиране на делото и постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на основание чл. 292 ГПК по следните въпроси:

1. При сключена задължителна застраховка “Професионална отговорност” на ЧСИ и привлечен Застраховател като трето лице-помагач в производството по делото, не следва ли Кредиторът (в случая ДСК ЛИЗИНГ” АД) да събере вземането си директно от Застрахователя, вместо да предяви искове (в случая П. иск по чл.135 от ЗЗД) срещу Застрахованото лице; не представлява ли предявеният П. иск от увреденото лице - Кредитор срещу Застрахованото лице, вместо да предяви осъдителни искове срещу Застрахователя, прекомерност при упражняване на процесуалните права на Кредитора и злоупотреба с права;

2. В настоящата хипотеза, в която Застрахованото лице е сключило задължителна застраховка “Професионална отговорност” на ЧСИ, привлякъл е Застрахователя като трето лице-помагач в производството по делото, Застрахователната полица “Професионална отговорност” на ЧСИ има пълно покритие на всички суми, за които Застрахованият е осъден да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица (в случая на “ДСК ЛИЗИНГ” АД), Застрахователят отказва да плати застрахователно обезщетение на увреденото лице, и увреденото лице - Кредитор, решава да предяви искове (в случая П. иск по чл.135 от ЗЗД) срещу Застрахованото лице, вместо да предяви осъдителни искове срещу Застрахователя, не води ли това до нарушаване на принципа на пропорционалност и баланс между правата на Застрахования и на увреденото лице и не води ли това от своя страна до причиняване на прекомерна тежест на Застрахованото лице.

3. В случаите, в които Застрахованото лице е сключило задължителна застраховка “Професионална отговорност” на ЧСИ, привлякъл е Застрахователя като трето лице - помагач в производството по делото, Застрахователната полица “Професионална отговорност” на ЧСИ има пълно покритие на всички суми, за които Застрахованият е осъден да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица (в случая на “ДСК ЛИЗИНГ” АД), вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения, но Застрахователят отказва да плати застрахователното обезщетение на увреденото лице, не води ли в тези случаи отказът на Застрахователя да плати застрахователно обезщетение по сключените застрахователни договори на увреденото лице, до нарушаване на справедливия баланс между правата на Застрахования и тези на Застрахователя, което е причинило на Застрахования непропорционална и прекомерна тежест, което в случая е нарушение на член 1 от Протокол 1 от Е. К. за правата на човека:

“Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби ”

4. В настоящата хипотеза, в която Застрахованото лице е сключило задължителна застраховка “Професионална отговорност” на ЧСИ, привлякъл е Застрахователя като трето лице-помагач в производството по делото, Застрахователната полица “Професионална отговорност” на ЧСИ има пълно покритие на всички суми, за които Застрахованият е осъден да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица (в случая на “ДСК ЛИЗИНГ” АД), ЧСИ е сключило прехвърлителна сделка с трето лице, в случая низходящ, отчуждавайки имуществото си, не следва ли да се приеме, че в случая липсва знание за увреждане на кредитора от страна на Застрахованото лице, в хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД; не следва ли да се приеме, че в случая не е налице хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, поради наличие на сключена задължителна застраховка “Професионална отговорност” на ЧСИ, което обстоятелство автоматично изключва знание за увреждане на кредитора, от страна на длъжника, при извършване на разпоредителни действия.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „ДСК Лизинг“ АД, в който излага становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни с правен интерес да обжалват атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Предмет на обжалване е въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 260838/09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 992/2021 г. на Софийски градски съд в частите му, с които: 1. е обявен за относително недействителен по отношение на „ДСК Лизинг” АД на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД сключеният договор за дарение от г., обективиран в нотариален акт, рег. № , нот. дело г. на нотариус – И. Н., с район на действие – СРС, с който В. А. Л. дарява на сина си А. П. Л. 4/6 идеални части от съсобствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор, находящ се в [населено място], [община], по КККР с адрес – [населено място], район „К. с.“, [улица], ателие 1Б, самостоятелният обект се намира на етаж в сграда с идентификатор, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор, предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, който имот по титул за собственост представлява апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна сграда на [улица], със застроена площ от 48,20 кв. м., ведно с прилежащите общи части на сградата с площ от 59,14 кв. м., състоящ се от дневна, спалня, кухненски бокс, складово помещение, тоалетна с баня, тераса, заедно с 4,10 % идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху поземления имот, находящ се в [населено място], район „К. с.“ [улица], парцел от кв. 314 по плана на [населено място], местност „Евр. гр.“ и 2. е обявен за относително недействителен по отношение на „ДСК Лизинг” АД на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД сключеният договор за дарение от г., обективиран в нотариален акт рег. № , нот. дело г. на нотариус – И. Н., с район на действие – СРС, с който В. А. Л. дарява на сина си А. П. Л. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.803.1984.3.94, находящ се в [населено място], [община], по КККР с адрес – [населено място], район „И.“, [жилищен адрес] самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, който имот по титул за собственост представлява апартамент, находящ се в [населено място], район „И.“,[жк], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 79,63 кв. м., заедно с избено помещение № , с площ от 3,00 кв. м. и заедно с 0,866 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място в местността..... [населено място].

Съдът е приел, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по исковете, тъй като „ДСК Лизинг“ АД има право на избор да предяви прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на В. Л. по задължителна имуществена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ или този по чл. 135 ЗЗД. Затова като е насочил защитата на правата си не срещу застрахователя, а срещу самия длъжник и третото лице, ищецът е предявил исковете срещу надлежни страни и те са допустими. Приел е, че исковете са основателни, тъй като е установено, че: с влязло в сила решение „ДСК Лизинг“ АД има признато вземане срещу В. Л. в размер на 379 354 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Не се спори, че длъжникът В. Л. се е разпоредила с три свои имота в полза на втория ответник, неин син, поради което от обективна страна с тези разпоредителни сделки се намалява имуществото й, т.е. доказана е и втората предпоставка на предявения иск, а именно увреждащо действие от страна на длъжника. По отношение на третата предпоставка - знанието на договарящите, че с действието си увреждат кредитора се е позовал на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД уреждаща оборимата презумпция за знание за увреждането – то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжник. Не се спори, че ответниците са майка и син, което предполага, че със сключването им В. Л. е знаела, че с трите договора за дарение се увреждат правата на кредитора, като намалява имуществото си, от което той може да се удовлетвори. Отчел е и обстоятелството, че в тежест на ответниците е било да оборят презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, но доказателства в тази насока не са ангажирани, както и, че правото на иск се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня на извършване на увреждащото действие и е приел, че по отношение на двете разпоредителни сделки, извършени на г. исковете не са погасени по давност.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение не е недопустимо, поради липса на доказана процесуална легитимация на ответника по делото.Процесуалната легитимация в процеса следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирват и докажат, а единствено от правното твърдение на ищеца относно спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба, т.е заявеното от ищеца спорно право предопределя кои са надлежните страни в процеса.Процесуалната легитимация не следва да се смесва с материалноправната такава.Процесуалната легитимация обуславя допустимостта на иска, докато материалноправната - неговата основателност.Съдът е длъжен да прекрати делото, ако липсва право на иск в полза на ищеца.Липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника обаче не прави иска недопустим, а води до отхвърлянето му като неоснователен.В случая атакуваното решение е постановено при наличие на всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване, поради което се явява допустим съдебен акт.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Трайно в практиката на ВКС е прието, че прекия иск срещу застрахователя по чл.226 КЗ /отм./,сега чл.432 КЗ,който е осъдителен и П. иск по чл.135 ЗЗД,който е конститутивен, са две различни производства, които не са обусловени едно спрямо друго, нито пък произтичат от един и същ фактически състав.Изборът на търсената защита е в преценката изцяло на кредитора, който е трето увредено лице, а законът не предвижда поредност, която да задължава кредитора да предяви първо иска по чл.226,ал.1 КЗ /отм./ спрямо застрахователя и едва след изхода на делото, да предяви иска по чл.135 ЗЗД,като последващ такъв. Касаторите не оспорват правото на обезщетение за което ЧСИ В. Л. е осъдена на основание чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ. Отговорността за обезщетение при деликт, извършен от лице в качеството му на ЧСИ възниква в личната му имуществена сфера. Застрахователят по застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ покрива в рамките на договорените лимити на отговорност всички суми, които застрахованият бъде законово задължен да заплати като обезщетение за вреди, причинени на трети лица, вследствие на виновно неизпълнение на професионалните му задължения. Наличието на валидна застраховка не ограничава възможността на увреденото лице да предяви отменителен иск по чл. 135 ГПК срещу прекия причинител на вредите, когато с действията си последният е създал или увеличил неплатежоспособността си или е намалил имуществото, което служи като обезпечение на кредитора му.При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск съдът дължи самостоятелна проверка както на общите предпоставки, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на специалните предпоставки.

Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК,на което касаторите се позовават бланкетно не е налице, защото не са обосновали самото основание, т. е. не са посочили какво е значението на „поставените“ правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.

Искането за отправяне на предложение по реда на чл. 292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение от ОСГК е неоснователно, тъй като не е констатирана противоречива практика по чл. 290 ГПК на състави на ВКС по поставените въпроси.

При този изход на спора в тежест на касаторите следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9436,74 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 499/19.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2740/2022 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА В. А. Л., ЕГН [ЕГН] и А. П. Л., ЕГН [ЕГН] да заплатят на „ДСК Лизинг“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 9436,74 лв. /девет хиляди четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ – разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: