О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 983

гр.София, 20.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1838/ 2017 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалби на Л. Е. Е. и на Г. Д. Л. срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1611 от 14.12.2016 г. по гр. д.№ 2001/ 2016 г., с което, след като е отменено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Варненски районен съд по гр. д.№ 9456/ 2015 г., са отхвърлени предявените от Л. Е. против Г. Л. искове, квалифицирани по чл. 79 ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите 9 700 лв – главница по договор за заем от 06.04.2011 г. и 3 056 лв – обезщетение за забава за период 30.07.2012 г. – 31.07.2015 г. Със същото решение Г. Л. е осъден да заплати на Л. Е. по евентуално предявения иск, квалифициран по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, сумата 9 700 лв, като получена без основание, със законната лихва от 03.08.2015 г.

Ищцата Л. Е. обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща предявените искове. Претендира допускане на касационен контрол в тази част по материалноправни въпроси, които следва да бъдат обобщени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, до два въпроса в следния смисъл: съставлява ли предложение по чл. 13 ал. 1 ЗЗД за сключване на договор за паричен заем преводът на пари по банкова сметка на друго лице, като в...