О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 981

София, 20.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1244/2017 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№34889/16.12.2016 г., подадена от адвокат П. Н. – процесуален представител на ищеца К. М. М. от [населено място], против въззивно решение №1426/16.11.2016 г. по гр. д.№1867/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, г. о. I-ви състав, с което е потвърдено решение №3020/22.7.2016 г. по гр. д.№1961/2016 г. по описа на Варненския районен съд, г. о., – X. състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. М. от [населено място] против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разликата от 1500 лева до 15000 лева.

Въззивната инстанция е приела, че „Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни...