Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

гр. София, 16.10.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова

Петя Шишкова

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 771/17 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по повод на постъпили жалби от Д. Я. С. и неговия защитник срещу решение № 40 от 10.02.2017г., постановено по ВНОХД № 711/16г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 111/22.11.16г. по НОХД № 1973/16г. на Пловдивския окръжен съд. С присъдата подсъдимият С. е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лв.

Жалбата на подсъдимия съдържа единствено искане за преразглеждане на делото.

С жалбата на защитника му се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на С.. Твърди се нарушение на чл. 103 и чл. 107 от НПК, тъй като доказателственият материал съдържа съществени противоречия, които не са изследвани и оценени надлежно от съда. Декларирана е и явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът поддържа наличие и на трите касационни основания, като заявява, че неправилната преценка на доказателствата, без да конкретизира кои, е довела до постановяване на акт, който страда от липса на мотиви по отношение на авторството, а наложеното наказание е явно...