Производството е по реда на чл. 47, т. 2 от ЗМТА.

Образувано е по искова молба на [фирма] – София за отмяна на решението от 12.06.2012г. на АС при Б. по в. арб. д. №359/2011г. С това решение молителят е осъден да заплати на [фирма] сумата от 19 474 лв. представляваща остатък от неплатена цена по договор №В306/6.08.2010г., ведно със законна лихва, считано от 4.07.2011г. и разноски в размер на 2 707лв. Ищецът поддържа становище, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор за разрешаване на спорове, които могат да възникнат или са възникнали между страните по договора относно договорно или извъндоговорно правоотношение. Въпросът за действителността на арбитражното споразумение се преценява на плоскостта на материалното право и за неговата действителност следва да не са налице условията на чл. 26 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ, от която е изведена компетентността на арбитражния съд, касае търговските отношения между лицата, имащи качеството на търговец и се отнася до дейности, визирани в чл. 1 ТЗ, т. е. до правоотношения, свързани с конкретна търговска дейност. Разпоредбата не е насочена към процесуални уговорки. Отделянето на уговорките за търговска дейност от процесуалните уговорки е извършено в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, където изрично е посочено наличието на имуществен спор и отделно от него уговорката за неговото решаване. След като арбитражното споразумение не е подписано от лице надлежно овластено да представлява страната по това споразумение, липсва съгласие на [фирма] спорът да се разрешава от арбитражен съд. Претендира за разноски по делото. Исковата молба се поддържа от ищеца в открито съдебно заседание чрез неговия процесуален представител.

Ответникът не взема становище по исковата молба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, прие за установено следното:

Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА – решението е постановено 12.06.2012г., исковата молба е подадена на 19.07.2012г.

В раздел ІІ, т. 1.3 на арбитражното решение, АС при Б. приема, че за страните и съда е безспорен факта, че договорът, съдържащ арбитражна клауза, не е подписан от управителя на дружеството, а от негов служител и доколкото има постановено решение на арбитражните колегии от 18.03.2009г., задължително на осн. чл. 8, ал. 2 от Устава на АС при Б. за отделните състави, чл. 301 ТЗ се прилага и при арбитражни клаузи, които са част от договора между търговци. АС при Б. е направил извод, че управителят на дружеството - ответник е узнал за договора година преди предявяване на иска пред АС, поради което направеното в отговора на исковата молба оспорване на арбитражната клауза не може да бъде преценявано като “незабавно”.

Спорът е концентриран единствено по въпроса налице ли е валидна клауза за разглеждане на повдигнатия от ищеца [фирма] против [фирма] спор по изпълнението на договор№ В306/6.08.2009г. от АС на Б. и приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношение на арбитражната клауза, инкорпорирана в материалния договор.

Чл. 7ЗМТА съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря. В правната теория и съдебна практика се приема, че арбитражното споразумение е особен вид процесуален договор, насочен към уреждане на процесуални, а не на материалноправни отношения между страните. За да е действително арбитражното споразумение трябва да е сключено в писмена форма. Условие за неговата действителност е да е сключено от лица, имащи право по закон или по пълномощие да изразяват волята на страните по договора. При сключване на договор от търговци – юридически лица волеизявлението се прави от представителя по закон – управител, изпълнителен директор или упълномощено от тях лице.

Целта на арбитражното споразумение е да уреди процесуалните отношения между страните по материалния договор - на кой орган да възложат разрешаването на възникналите при изпълнението на договора спорове – на граждански съд или арбитраж. Дори да е включено в материалния договор, арбитражното споразумение представлява самостоятелен договор, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗМТА. Независимо, че договорът е между търговци, инкорпорираната в него арбитражната клауза няма характеристиката на търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ – да е свързана с упражняваното от търговеца занятие или да е от сделките изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Търговската сделка е понятие на търговското правило. Различието между гражданските и търговските сделки се състои в предмета и субекта / търговец/ и са насочени към обслужване на търговския оборот и задоволяване на интересите на търговците, т. е. на лица, които по занятие извършват стопанска дейност. Систематичното място на чл. 301 ТЗ в Част ІІІ Търговски сделки, Раздел ІІ на ТЗ Сключване на търговски сделки дава основание на състава на ВКС, ТК да приеме, че като материалноправна норма, тя урежда единствено отношенията, които законодателят е преценил да бъдат уредени по специален начин, отклоняващ се от общата правна уредба за потвърждаване на сделки, сключени от лице без представителна власт/ чл. 42, ал. 2 ЗЗД/. Разпоредбата е специална и е насочена към рационализиране на търговския оборот. За разлика от облигационното право търговското право приема, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, смята се, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. Чрез презумцията по чл. 301 ТЗ търговецът не може да се позове на недействителност на извършените от мнимия представител действия, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Ако е искал да лиши търговската сделка от правно действие, търговецът трябва изрично да се е противопоставил. Недопустимо е разширително тълкуване на чл. 301 ТЗ, като специална правна норма за уреждане на конкретни отношения, и прилагането й към други правоотношения, каквото е арбитражното споразумение. Последното не е насочено към постигането на определен стопански резултат. Значението на делението на сделките на гражданскоправни и търговски се състои в това, че за търговските сделки се прилага специалния режим, установен в ТЗ и други нормативни актове на търговското право. Ако в ТЗ липсват специални правила за търговските сделки, за тях ще е приложим общия режим на сделките по ЗЗД. Търговския характер на сделките рефлектира и върху способите за процесуална защита. ГПК в сила от 1.03.2008г. въведе особено исково производство по разрешаване на търговски спорове – чл. 365 ГПК.

Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, ТК да приеме, че сключеното арбитражно споразумение от лице без представителна власт и липсата на потвърждение на процесуалния договор от представляващия ищеца представител при условията на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, е недействително и не поражда компетентност за АС при Б. да разгледа и реши спора, с който е сезиран. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ не разпростира действието си при сключено арбитражно споразумение от лице без представителна власт. По отношение на него ще са приложими общите разпоредби на ЗЗД. От значение за основателността на иска и факта, че ответникът /ищец в настоящото производство/ се е противопоставил своевременно с отговора на исковата молба на компетентността на АС да се произнесе по иска, с който е сезиран / чл. 20, ал. 1 ЗМТА/.

В обобщение на горното и на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА арбитражното решение ще следва да бъде отменено и присъдени на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решението от 12.06.2012г., постановено по вътрешно арбитражно дело №359/2011г. на Арбитражния съд при Б..

ОСЪЖДА

[фирма] да заплати на [фирма] разноски в размер на 1971 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: