Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 5880/18.VІІ.2011 г. на [фирма] - С., подадена против решение № 836 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 12.V.2011 г., постановено по т. д. № 432/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 739 на СГС, ТК, с-в VІ-14, от 20.VІІ.2010 г. по гр. дело № 122/2010 г.: за отхвърлянето, като неоснователни, на трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на д-вото настоящ касатор, предявени срещу ответното министерство на вътрешните работи, както следва: 1/ С правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 350 467.20 лв. като цена на доставени 224 бр. лазерни принтера със стартови пакети консумативи, 20 бр. стандартни пакети консумативи и 50 бр. черни тонери (съгласно последния подписан между страните по спора приемо-предавателен протокол от датата 17.VІІІ.2009 г.) и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на исковата молба - 12.І.2010 г. и до окончателното й изплащане; 2/ С правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 13 092.82 лв., представляваща претендирана мораторна лихва върху горепосочената главница за периода до завеждане на делото пред първостепенния съд; 3/ С правно основание по чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ - за осъждането на ответното министерство реално да извърши лично

назаместимо

действие: „определяне на график и осигуряването на условия и лица за предаване, проверка и приемане на останалите артикули по договора, а именно 776 бр. принтери и съответния брой пакети към тях, както и 980 бр. пакети консумативи”. Това решение е било подписано с особено мнение на съдията, председателстващ състава на САС, което е в смисъл, че:

„Купувачът има право да откаже забавеното изпълнение и едностранно да развали договора, но само по отношение непредадената част от принтерите. Останалото количество следва да бъде заплатено.”

Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост на изводите на въззивния съд и постановяване на обжалваното негово решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция за уважаване на трите претенции, ведно с присъждане на всички направени от търговеца по делото разноски или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с надлежни задължителни указания, като при извод за приложимостта на чл. 43 ЗОбП същите евентуално да включват спиране по реда на чл. 631, ал. 1 ГПК на въззивното пр-во по делото и отправяне на запитване за преюдициално заключение до Съда на Е. О.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл по пет материалноправни и три процесуалноправни въпроса, по една част от които се констатирало противоречие с практиката на ВКС, други били решавани противоречиво от съдилищата, докато трета част били такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:

1/ Дали бездействието на кредитор за период, надхвърлящ обичайно необходимото време за оказване на съдействие, представлява негова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД;

2/ За възможността страна по двустранен договор, „която в един и същ момент е в състояние на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД и на забава на длъжника” да упражни правомерно възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, но също и право на разваляне на същия в хипотезата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД;

3/ За възможността да се прекрати забавата на длъжника предвид отправена от него към кредитора покана за съдействие „и правното значение на отказа за такова съдействие, съответно поради едностранно определяне от кредитора на нов график за изпълнение и правното му действие”;

4/ За правното значение на отказа да се окаже съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД за част от общата дължима престация на родово определени вещи при договорно задължение за приемане изпълнението на части;

5/ Досежно възможността с изтичането на „подходящ” по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД тридневен срок за изпълнение, ответното м-во да развали процесния договор за доставка при наличие към този момент на негова забава като кредитор, отказал съдействие при получаване на стоката и в този срок;

6/ За възможността решаващият съд да основе решението си само върху избрани от него доказателства, вкл. без да обсъди в пълнота доказателствената сила на тези, на които се позовава и да изключи останалите доказателства без да изложи аргументи защо ги отхвърля като недостоверни;

7/ За допустимостта съдът да постанови решението си без да обсъди и без да изложи мотиви п всички наведени доводи и възражения на страните;

8/ За възможността съдът да прилага служебно, по пътя на тълкуване на доказателствата, отсъстващо възражение за неизпълнен договор.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация министерство на вътрешните работи писмено е възразило чрез своите двама процесуални представители по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на търговеца оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма] – С. ще следва да се преценява като

процесуално допустима

.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Релевираните в изложението на търговеца касатор към жалбата му три процесуалноправни въпроса /пор. №№ 6, 7 и 8/ не са обективно годни да обосноват приложно поле на касационното обжалване, тъй като по естеството си възпроизвеждат оплаквания за допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила – отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол.

За да отхвърли изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове на „Т.-БГ ООД срещу ответното м-во на вътрешните работи, въззивната инстанция е направила ключов за изхода на спора по делото извод, че сключеният помежду им договор за търговска продажба /доставка/ реално е бил развален - в хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, щом като бюджетното учреждение било отправило надлежно писмено предупреждение за това, давайки 3-дневен срок за изпълнение на остатъка от задължението за доставка, който вместо да е бил преценяван от решаващия съд като „подходящ” /или не/, каквото е изричното изискване на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, в случая е бил квалифициран от САС като „изключително кратък”, което обаче не правело изпълнението на задължението на доставчика в пределите на същия „невъзможно” - а оттам, че конститутивният ефект на целеното извънсъдебно разваляне на сделката реално се е осъществил. Следователно формулираните от касатора общо пет материалноправни въпроса могат да бъдат служебно уточнени /редуцирани/ до един такъв въпрос: За момента, от който кредиторът по един двустранен договор изпада в забава по смисъла на легалната дефиниция в текста на чл. 95 ЗЗД и последиците от това върху предхождащата я длъжникова забава, както и има ли първият правото в този случай да развали договора с предупреждение, основано върху срок, който да е подходящ за изпълнението или това разваляне на сделката може да се предприеме и без въобще да се дава такъв срок. С така уточненият материално правен въпрос в изложението на касатора [фирма] надлежно се обосновава приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, понеже е налице задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД (решение постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно Р. № 257/24.ІІІ.2010 г. на І-во г. о. на ВКС по гр. д. № 508/09 г.), досежно това, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора „като даде на длъжника

подходящ

срок за изпълнение” с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за прекратен. Видно е, че материалноправният въпрос за настъпване конститутивния ефект на развалянето на процесния двустранен договор за доставка е бил решен в противоречие с тази задължителна практика на ВКС досежно необходимостта от извършване на преценка доколко подходящ

с оглед на целта му

е бил даденият с предупреждението до неизправния длъжник настоящ касатор/ срок за изпълнение.

От друга страна, съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или за недопустимостта на обжалваното решение. В тази връзка се констатира вероятност постановеното от САС решение да е процесуално недопустим съдебен акт в частта, с която е бил отхвърлен, като неоснователен, третият осъдителен иск на касатора срещу ответното м-во: за осъждането на последното да извърши

лично

определяне на график и осигури условия и лица за предаване, проверка и приемане на останалите артикули, предмет на уговорената доставка. Налице е неуточнена петитумна част на исковата молба, който недостатък е следвало да бъде отстранен чрез указания на всяко от двете низови съдилища, дадени на търговеца ищец по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, доколкото претендираното от ответното м-во лично незаместимо действие, при което кредиторът-ищец би могъл да постигне дължимия резултат единствено посредством

косвената

принуда /арг. чл. 527 ГПК/, следва на свой ред да е обвързано от даден от него начален момент и срок за реализирането му. Необходимостта от такова уточнение на петитума на иска за реално изпълнение следва и от природата на процесния договор за обществена поръчка и обстоятелството, че крайният 18-месечен срок на действието му е изтекъл още в хода на приключилото въззивно производство.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 836 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 12.V.2011 г., постановено по гр. дело № 432/2010 г.

У К А З В А

на касатора [фирма] – С., че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 7 287.80 лв. /седем хиляди двеста осемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, тъй както в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на така определената допълнителна д. т. по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Г., делото да се докладва на председателя на първо отделение от търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1133 по описа за 2011 г.