Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

София, 05.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:Председател: Б. Ч.

Членове: 1. Б. Т.

2. Милена Панева

при секретаря И. Р. и с участието на прокурора К. И. разгледа докладваното от съдия Троянов к. н.д. № 362 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимата Д. Д. Д. Б. (J. J. J. B.), с настоящо име Л. К. (L. K. / Л. Х., L. H.) и на подсъдимия Л. Х. Х. (L. K. H./ К. H.) против въззивна присъда № 7 от 24.03.2020 г., по в. н.о. х.д. № 1207/ 2018 г., по описа на Софийския апелативен съд, н. о., ІІІ състав, с всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК.

В касационната жалба на подсъд. Л. Х. Х. се твърди, че въззивният съд не е извършил правилна оценка на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка. Деянието не било доказано по несъмнен и безспорен начин, тъй като липсвали доказателства за знанието на подсъдимия, че в чуждия куфар се пренасят неистински парични знаци. Наказанието на подсъд. Х. било явно несправедливо и трябвало да се определи при предпоставките на чл. 55 НК. Касаторът настоява за отмяна на въззивната осъдителна присъда и за потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда.

С касационната жалба на подсъд. Д. Д. Д. Б. (Л. К./ Л. Х.) се твърди, че по намерените в нейния куфар неистински парични знаци няма пръстови следи от подсъдимата, поради което тя не е знаела, че са били оставени там. Пръстови отпечатъци върху неистинските банкноти били установени за другия подсъдим Х.. Възразява се срещу правния извод на съда за наличие на субективната страна на деянието от факта, че куфарът бил отворен лично от подсъдимата по покана на граничните власти. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимата.

В хода на касационното производство подсъдимите Д. Д. Д. Б. (Л. К., Л. Х.) и Л. Х. Х., не вземат становище. Те не са намерени на посочените от тях адреси.

Служебният защитник на подсъд. Б. адвокат К. С., поддържа касационна жалба по изложените в нея съображения. Поддържа, че подзащитната му не е знаела за пренасяните в нейния куфар забранени предмети, няма доказателства и за сговор между двамата подсъдими.

Служебният защитник на подсъд. Х. адвокат В. А. също поддържа касационната жалба и твърди, че осъдителната присъда е постановена на косвени доказателства, като намерените върху три от банкнотите пръстови отпечатъци на подзащитния не сочи по категоричен начин неговото авторство в деянието.

Представителят на Върховната прокуратура счита касационните жалби за неоснователни, тъй като не са проявени посочените в тях касационни основания. Обвинението счита за доказано, а изложената от въззивната инстанция фактическа обстановка – за правилна и разкриваща съвместното участие на двамата подсъдими в извършеното от тях престъпление за пренасяне през границата на страната на неистински парични знаци.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби от двамата подсъдими, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивна нова присъда № 7 от 24.03.2020 г., по в. н.о. х.д. № 1207/ 2018 г., Софийският апелативен съд, н. о., ІІІ състав отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 НПК, първоинстанционна присъда № 183 от 16.07.2018 г., постановена по н. о.х. д. № 4648/ 2015 г. от Софийския градски съд, V състав и признал подсъдимите Д. Д. Д. Б. (Л. К., Л. Х.), шведска гражданка, и Л. Х. Х., сирийски гражданин, за виновни в това, че на 06.08.2012 г. на А. С. терминал 2, около 12.30 ч., в съучастие помежду си като съизвършители, пренесли през границата на страната неистински парични знаци (76 бр. банкноти с номинал от 100 евро и 50 бр. банкноти с номинал от 50 евро), поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК наложил на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 НК, за изпитателен срок от пет години. На основание чл. 67, ал. 3 НК съдът постановил и за двамата подсъдими изпълнението на пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни срещи с пробационен служител. Въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която неистинските парични знаци са отнети в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ НК.

Касационните жалби на подсъдимите Д. Д. Д. Б. (Л. К., Л. Х.) и Л. Х. Х. са процесуално допустими, подадени в законовия срок, от легитимирани лица и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество касационните жалби на двамата подсъдими са частично основателни само по отношение на явната несправедливост на наказанието.

Твърденията, че е нарушен материалният закон и въззивната инстанция е извършила неправилна оценка на доказателства, което е довело и до неправилно установена фактическа обстановка, се оказват несъстоятелни. Апелативният съд е подложил на самостоятелна оценка събраните по делото доказателства и въз основа на тях е изградил фактическа обстановка, която вярно разкрива обективната действителност. Затова и жалбоподателите не оспорват приетите за установени факти по случая. По същество жалбоподателите са останали недоволни от правните изводи, а не от фактическите констатации в присъдата. Последните обаче разкриват съучастническата дейност на двамата подсъдими в извършеното деяние за пренасяне през границата на страната на неистински парични знаци – общо 125 броя банкноти евро. Върху три от банкнотите са намерени пръстови отпечатъци на подсъд. Х., а неистинските банкноти са били увити във вестник и заключени в куфара на подсъд. Б. (К./ Х.). Двамата подсъдими са били свалени от самолета преди началото на полета и върнати в помещенията на летище София. Предметът на престъплението доброволно е предаден на българските власти от подсъдимата, която сама отключила своя куфар. Така установените факти, заедно с разкритите по делото обстоятелства за съвместно съжителство на двамата подсъдими, включително по време на няколкодневния им престой в страната ни, разкриват по несъмнен начин съвместното им участие в деянието. Неоснователно е твърдението на защитата, че осъдителната присъда почива само на косвени доказателства. Намерените дактилоскопни следи на подсъд. Х. върху част от неистинските банкноти, пренасянето им в заключения куфар на подсъд. Б. (К./ Х.), както и допълнително разкритото, че двамата съучастници са пребивавали съвместно в страната и заедно са пътували обратно към Швеция навежда на сигурния извод, направен от въззивната инстанция, за задружната им престъпна дейност като съизвършители. Така събраните доказателства са били достатъчни да обосноват фактическата и правната страна на деянието, което за което апелативният съд се обосновал. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Правната квалификация на деянието по чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК е законосъобразна. Материалният закон е приложен правилно. Двамата съизвършители са действали при пряк умисъл и при общност на умисъла, който се разкрива от обективното им поведение. За умисъла като субективен елемент на престъплението се съди от действително проявеното деяние. По делото не са събрани други доказателства, които да разколебават участието на всеки един от подсъдимите в съвместната им престъпна дейност. Наведените от защитниците версии, че подсъд. Х. е пипал банкнотите след довършване на престъплението, по време на извънредната митническа проверка, и че подсъд. Б. (К./ Х.) не е знаела какво носи в заключения от нея куфар, са произволно направени. Те не се подкрепят от събраните доказателства, анализирани от въззивния съд.

Основателни са касационните жалби по отношение на явната несправедливост на наказанието, с оглед на необичайната продължителност на наказателното производство. Престъплението е извършено на 06.08.2012 г., а обвинителният акт е внесен в първоинстанционния съд едва на 20.11.2015 г. Въззивното производство също е продължило от 10.09.12018 г. до 24.03.2020 г., а администрирането на жалбите е приключило към м. април 2024 г. Несъмнено, принос в тази продължителност имат и двамата подсъдими, спрямо които делото е водено задочно, с изключение на въззивното съдебно заседание, на което е присъствал подсъд. Х., предаден въз основа на ЕЗА от шведските власти, които обаче отказали предаването на тяхната шведска гражданка. Сирийският гражданин е бил задържан под стража от 07.02.2020 г. до обявяване на осъдителната присъда, когато е бил освободен. Общата продължителност на наказателното производство не съответства на тежестта и характера на обвинението. Тези обстоятелства мотивират настоящия съдебен състав да намали размера на наложените наказания от две години и шест месеца на една година и десет месеца, като прилага основанието по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В този смисъл въззивната присъда следва да бъде изменена.

В останалата част осъдителната присъда подлежи на потвърждаване.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 7 от 24.03.2020 г. по в. н.о. х.д. № 1207/ 2018 г., по описа на Софийския апелативен съд, н. о., ІІІ състав, като НАМАЛЯВА наказанията, наложени на подсъдимата Д. Д. Д. Б. (J. J. J. B.), с настоящо име Л. К. (L. K. / Л. Х., L. H.) и на подсъдимия Л. Х. Х. (L. K. H./ К. H.) от две години и шест месеца лишаване от свобода на една година и десет месеца лишаване от свобода.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.