Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] за допълване на определение № 30/14.01.2016 год., постановено по делото, в частта за разноските, представляващи изплатен адвокатски хонорар.

Насрещната страна ДАНИМПЕКС Е. [населено място] с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на молбата, евентуално възразява по размера на възнаграждението.

По допустимостта на направеното искане, съдът съобрази следното:

Молбата за допълване е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на пропуск от страна на съда по см. на чл. 254 ал. 2 т. 5 ГПК, вр. чл. 81 ГПК. Неоснователно е оплакването, че молителят е пропуснал законния срок за предявяване на искането си по чл. 248 ГПК – молбата е депозирана по пощата, а пощенското клеймо е от 15.02.2016 г. /понеделник/ - последен ден от срока, който изтича в неделя.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

С определение на настоящия състав на ВКС № 30/14.01.2016 год. по ч. т.д.№ 3048/2015 год., образувано по частна касационна жалба на ДАНИМПЕКС Е., не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение на Варненския апелативен съд, постановено по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искане за допълване на прекратително определение на Варненския окръжен съд относно разноските, като частната касационна жалба е оставена без разглеждане в частта, в която има характер на молба по чл. 248 ГПК.

Следователно, с оглед изхода от спора, ответникът по частната жалба има право на разноски, сторени в настоящото производство. Видно от представените към отговора на частната касационна жалба - договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък по чл. 80 ГПК, страната е договорила и заплатила адвокатско възнаграждение за частното производство в размер на 1 252 лв., при спазване на указанията на т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно доказването на претенцията за присъждане на съдебно-деловодни разноски във връзка с процесуално представителство.

Съдебният състав намира, че възражението на ДАНИМПЕКС Е. за прекомерност на възнаграждението е основателно. При липса на особена фактическа и правна сложност на процесуалноправния спор относно дължимостта на разноски по приключилото т. д.№ 1850/2014 г. на Варненския окръжен съд и при съобразяване вида на производството – по чл. 274 ал. 3 вр. чл. 280 ал. 1 ГПК, стойността на възстановимите разходи следва да бъде редуцирана до 500 лв., на основание чл. 78 ал. 5 ГПК.

Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение ВКС № 30/14.01.2016 г. по ч. т.д.№ 3048/2015 г. на ВКС, ТК, второ т. о. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ДАНИМПЕКС Е. [населено място] да заплати на Ц. КАБЕЛНА КОМПАНИЯ Е. [населено място] сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: