Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * протокол за разпознаване * противоречиви показания

№ 425

Гр. София, 22 декември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря К. ПАВЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП А.ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1379/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия С. Д. З., чрез упълномощеният му защитник адв. Г., срещу решение № 240 на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, постановено на 13.07.2015 г. по внохд № 355/2015 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.

Оспорва се преценката относно доказателствената годност и тежест на доказателствените източници и в тази връзка законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвинението факти.

В жалбата се акцентира върху противоречието в показанията на пострадалата свидетелка Я. относно авторството на подсъдимия, като извършеното от същата разпознаване се определя като опорочено, поради извършването му в разрез с изискванията на процесуалния закон.

Липсата на извършен разпит като свидетели на участвалите при провеждането на следственото действие поемни лица е изложено като довод в подкрепа на релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Атакуваното въззивно решение се твърди, че е изготвено в нарушение на изискванията за установяване на обективната истина, като е нарушен и чл. 6 от ЕКЗОПЧС относно провеждането на справедлив съдебен процес, поради невъзможността подсъдимият да участва лично в разпита на поемните лица и...