О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1583

София, 13.06. 2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 492 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. В. С. срещу решение № 68 от 15.05.2023г. на Апелативен съд В. Т. по в. т.д. № 28/2023г. С него са потвърдени решенията от 05.01.2022г., от 31.08.2022г. (за допълване и за поправка на очевидна фактическа грешка на решението от 05.01.2022г.) и от 02.11.2022г. (за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.08.2022г.)., постановени по т. д.№ 97/2020г. на Окръжен съд Ловеч, в резултат на които са отхвърлени исковете, предявени от М. С. срещу „Петрол“АД за прогласяване на основание чл.75,ал.2 ТЗ нищожността на решенията по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6, приети на проведеното на 26.10.2017г. Общо събрание на акционерите на „Петрол“АД, [населено място], поради противоречие със съдебното решение на ОС Ловеч, постановено по т. д.№ 13/2017г.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Недопустимостта е обоснована с довода за наличие на висящ преюдициален спор (невлязло в сила решение по т. д. № 113/2018г. на ОС Ловеч) от значение за правилното решаване на настоящото дело и отказ на съдилищата да постановят спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Касаторът се позовава на последиците по т.1 от ТР №1/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г. - недопустимост на въззивното решение като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело - висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения. Според страната, ако решението по т. д.№ 113/2018г. на ОС Ловеч влезе в сила (с прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение на собствеността върху притежаваните от „Петрол холдинг“АД 516 746 акции от капитала на „Петрол“АД на купувача „А. Кепитъл“АД чрез сключена на 02.12.2013г. борсова сделка), ще бъде установено, че тези акции не са излизали от патримониума на „П. Х. АД и същото е собственик на 47.53% от капитала на „Петрол АД“; ще се установи, че „А. Кепитъл“ АД и дружествата, придобили от последното акции, които по силата на съдебното решение с прогласената нищожност ще възстановят в патримониума на „Петрол холдинг“АД от датата на проданта, нямат качествата на акционери от този момент и всички решения, приети от общото събрание на акционерите на „Петрол“АД, ще се окажат незаконосъобразно взети поради липса на кворум за провеждане на събранията и липса на мнозинство. Изложени са и съображения за неправилност на въззивното решение с твърдения за стеснително тълкуване на разпоредбата на чл.75,ал.2 ТЗ от състава на апелативния съд, който неправилно приел, че нищожно решение на ОС е само това, което е прието след влизане в сила на съдебно решение и е в предметните обхвати на чл.75,ал.1 ТЗ. Касаторът поддържа, че изискването за наличие на влязло в сила решение е към момента на предявяване на исковата претенция, а не към момента на повторно приетото от общото събрание решение, а в случая това изискване е изпълнено - настоящата искова молба е предявена на 16.12.2020г., поради което без значение е, че решението по т. д.№ 13/2017г. е влязло в сила на 12.10.2020г. Искането е за обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за повторно разглеждане от въззивната инстанция или отмяна на въззивния акт като неправилен и уважаване на предявените искове.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа довода за недопустимост на въззивното решение по съображенията, изложени в касационната жалба. Поставени са и въпросите:

1/ „Следва ли въззивният съд като съд по съществото на спора да направи своите фактически и правни изводи като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани в жалбата?“ при твърдяно несъобразяване на въззивната инстанция с т. 19 на ТР №1/04.01.2011г. на ОСГК на ВКС, с т.2 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС и решения по чл.290 ГПК.

2/ „Длъжен ли е въззивният съд да следи да допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?“ с позоваване на противоречие на дължимите от апелативния съд процесуални действия с цитирана практика на ВКС.

3/ „Изисква ли нормата на чл.75,ал.2 ТЗ съдебното решение, с което е разрешен еднакъв спор, да е било вече в сила, когато се постановява решението на органа на дружеството? Следва ли противоречащото по смисъла на чл.75,ал.2 ТЗ решение на общото събрание да е прието задължително преди влизане в сила на съдебното решение, с което е разрешен еднаквия спор, с оглед на факта, че законодателят не е ограничил със срок разкриване на порока на решението на орган на дружеството?“ Според касатора въззивното решение по този въпрос е в противоречие с решението от 17.03.1998г. по гр. д.№ 492/1997г. на ВКС, с решението от 14.02.2002г. по гр. д.№ 1050/2001г. на П. г. о. на ВКС. Същевременно се поддържа, че въпросите, освен разрешени в противоречие с практиката на ВКС, са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което попадат в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.

От насрещната страна „Петрол“АД е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба акционерът М. С. се е позовал на вписване в ТР по партидата на „Петрол“АД на обстоятелства, произтичащи от приети решения по т.3 и т.4 от дневния ред на проведеното на 26.10.2017г. общо събрание на акционерите на ответното дружество (т.3 „Взема решение за увеличаване на номиналната стойност на емитираните от „Петрол“АД акции от 1 лев на 4 лева, което да стане чрез обединяване на четири съществуващи към момента акции, всяка с номинална стойност от 1 лев, в една акция с номинална стойност от 4 лева. В резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по - горе процедура по обратен сплит, броят на акциите, които формират капитала на „Петрол“ АД, се намалява от 109 249 612 броя на 27 312 403 броя като се запазва размерът на капитала на дружеството...; т.4 „Взема решение да бъде извършена промяна в чл.8,ал.1 от Устава в съответствие с решението по т.3...) и на твърдения, че тези решения са нищожни на основание чл.75,ал.2 ТЗ като противоречащи на влязло в сила решение на ОС Ловеч по т. д.№ 13/2017г., с което идентични решения, приети по т.1 и т.2 на ОСА от 15.02.2017г., са отменени. Твърдението е, че решенията от 26.10.2017г. са приети при същата фактическа обстановка - акционерите „А. Кепитъл“АД и „К. Ф. ЕООД, които са в несъстоятелност, са представлявани от своите управителни органи, а не от синдика и именно по тези съображения с решението по т. д.№ 13/2017г. са били отменени на основание чл.74 ТЗ предходните решения в същия смисъл, взети по т.1 и т.2 от проведеното на 15.02.2017г. общо събрание. С петитума на исковата молба е поискано да бъдат признати за нищожни всички решения на ОСА от 26.10.2017г. по съображения, че промяната в структурата на капитала на „Петрол“ АД чрез обратен сплит е обуславяща и предхождаща решението за намаляване на капитала (решението по т.5 ), от което следва, че нищожни са и останалите решения, приети на 26.10.2017г. (решението по т.1 - за отмяна на решенията, приети на проведеното на 15.02.2017г. общо събрание по т.1 и по т.2; решението по т.5 за намаляване на капитала и по т.6 - за изменение на устава в съответствие с решението за намаляване на капитала).

В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд след размяна на книжата ищецът се е позовал на висящо пред ОС Ловеч производство по т. д. № 113, образувано през 2018г., с предмет установяване по отношение на „П. Х. АД /н/, „А. Кепитъл“ АД /н/ и „Петрол“ АД, на основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД, че прехвърлянето собствеността на 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“ АД по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 45/ 2013 г. по описа на ЧСИ М. П. с взискател „КТБ“ АД /н/ и длъжник „П. Х. АД, на купувача „А. Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013 г. борсова сделка, регистрирана на 04.12.2013 г. в регистъра на „Ц. Д. АД, е нищожно поради противоречие със закона. Ищецът изложил, че в ОСА от 26.10.2017г., чиито решения са предмет на предявения иск, са взели участие „А. Кепитъл“, „К. Ф. и „Т. Е. О. , чието акционерно участие в „Петрол“АД не е установено, а решенията са взети без участието на „П. Х. АД, което дружество, при влизане в сила на решението по т. д.№ 113/2018г., ще възстанови качеството си на акционер в „Петрол“АД с 47.53% от капитала и по този начин ще се окаже, че всички решения на „Петрол“АД, проведени без участието на „П. Х. АД, не са взети по надлежния ред. По тези съображения е направено искане за спиране на настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д.№ 113/2018г. на ОС Ловеч.

Въззивната инстанция е обективирала становището си по искането за спиране на производството на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК в съдебно заседание със съображенията, че „Петрол“АД е публично дружество и за него са приложими разпоредбите на специалния закон за ППЦК, съгласно разпоредбата на чл.115 от който, правото на глас се упражнява от лицата, вписани в ЦРЦК 14 дни преди датата на общото събрание, а съобразно нормата на чл.136,ал.3 ЗППЦК, вписаните безналични финансови инструменти в ЦРЦК се смятат за финансови инструменти на техните притежатели спрямо кредиторите на „Централен депозитар“АД и всички останали лица. Изложен е и аргументът, че при влизане в сила, решението по т. д. № 113/2018г. ще породи действие занапред. По същите съображения в обжалваното решение е приет за неоснователен доводът на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение поради отказ за спиране на настоящото производство като обусловено от висящ преюдициален спор.

По съществото на предявения иск въззивната инстанция е констатирала, че с решението по т.1 от ОСА от 26.10.2017г. първо са отменени решенията по т.1 и т.2 от проведеното на 15.02.2017г. общо събрание, след което с т.3 и т.4 на процесното събрание са взети същите решения, припокриващи като съдържание и резултат отменените, т. е. имат идентичен предмет и един и същ краен резултат. Приети са при същата фактическа обстановка, при която с влязлото в сила решение по т. д.№ 13/2017г., на основание чл.74 ТЗ решенията на общото събрание на акционерите, проведено на 15.02.2017г., по същите въпроси са отменени като взети при липса на предвидения в закона и устава кворум и мнозинство, тъй като акционери, обявени в несъстоятелност, са представлявани от своите органи с прекратени правомощия, а не от синдика.

Съставът на апелативния съд е установил, че припокриващи като съдържание с решенията от 15.02.2017г., са решенията само по т.3 и т.4 от общото събрание от 26.10.2017г. Анализирал е, че предмет на иска по чл.75,ал.2 ТЗ е решението на общото събрание от 26.10.2017г., а съдебното решение по чл. 74 ТЗ, с което са отменени решенията на ОСА от 15.02.2017г., е постановено (на 22.06.2018г.) и е влязло в сила (на 12.10.2020г.) след взетите решения от 26.10.2017г. Обсъдено е, че към момента на провеждането на събранието на акционерите от 26.10.2017г. не е бил налице никакъв съдебен акт по тълкуването на закона, фактите и други обстоятелства, с които органът на дружеството е следвало да се съобрази. Мотивирано е, че когато са опорочени процедурата по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума или мнозинството за приемане на решенията или същите противоречат на императивни разпоредби на закона или учредителния акт, тези решения са незаконосъобразни - т. е. отменяеми, а не нищожни, а иск по чл.74 ТЗ не е бил предявен.

Обсъдено е, че на проведеното на 26.10.2017г. общо събрание са взети и решения (по т.1, т., т.2, т.5 и т.6), които не са били предмет на проведеното на 15.02.2017г. и само на това основание искът по чл.75 ал.2 ТЗ по отношение на тях е неоснователен.

При извършване и на служебно дължимата преценка за допустимост на въззивното решение, настоящият състав приема, че отсъства основание за извод съдебният акт да е постановен при такъв порок.

Не всяко решение на орган на дружеството, прието в противоречие с влязло в сила решение на съда, е нищожно на основание чл.75,ал.2 ТЗ. При систематическото тълкуване на разпоредбата на чл.75 ТЗ във вр. с чл.74 ТЗ следва извод, че при повторно разглеждане от общото събрание при същата фактическа обстановка на същия въпрос, за действителността на повторното решение релевантни и от значение са само указанията, дадени в съдебно решение по чл.74 Т3 - указанията на съда по тълкуването на закона и устройствените актове, дадени при отмяна на предходното решение, които са със задължителен характер за дружеството. Въведеното като основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК т. д.№ 113/2018г. не е образувано по иск за отмяна на решения на общото събрание, поради което следва, че то е ирелевантно за предявения иск с правно основание чл.75,ал.2 ТЗ. В настоящия случай е невъзможна хипотезата на „повторност“ на решението на ОСА на „Петрол“ АД от 26.10.2017г. спрямо предмета на т. д. № 113/2018г., който не е за отмяна на решение на този орган на дружеството. По иска по чл.75,ал.2 ТЗ от значение е наличие на влязло в сила решение, с което са отменени решения на ОС на дружеството и са дадени указания по тълкуване на закона и устройствения акт, които са задължителни за дружеството. При несъобразяване с тях при повторното разглеждане на същия въпрос и при повторно приемане на решение при същата фактическа обстановка със съдържание, идентично на отмененото, е налице визираната в закона нищожност. За иска по чл.75,ал.2 ТЗ е от значение само противоречие при последващо решение на орган на дружество по същия въпрос с установеното в съдебно решение за отмяна на предходно дружествено решение. Нищожността на разпоредителната сделка, с която са прехвърлени акции от капитала на „Петрол“АД, от която следват различни акционерни права, имащи отношение към начина на гласуване и разпределение на гласовете при вземането на решение, е ирелевантна и не е във връзка на преюдициалност с настоящото производство за прогласяване на нищожност при повторност на отменено решение. От самата обосновка от касатора на искането по чл.229,ал.1,т.4 ГПК е видна неоснователността на тезата за преюдициалност по отношение на иска по чл.75,ал.2 ТЗ на съдебно решение, което евентуално би установило, че всички решения на „Петрол“АД, проведени без участието на „П. Х. АД, не са взети по надлежния ред и ще се окажат незаконосъобразно взети поради липса на кворум за провеждане на събранията и липса на мнозинство. Самият касатор счита последващите решения за незаконосъобразни, което обстоятелство е без значение за иска по чл.75,ал.2 ТЗ. Тезата за необходимост от спиране на производство по предявения иск за нищожност е в противоречие и с поддържаното по съществото на спора - ищецът твърди, че по отношение нищожността на повторно взетото решение от ОС на дружеството, въведеното законодателно изискване да е налице влязло в сила съдебно решение към момента на предявяване на исковата претенция по чл.75,ал.2 ТЗ, което в настоящия случай няма как да бъде изпълнено предвид висящия спор по чл.26,ал.1, предл. първо ЗЗД.

По тези съображения не следва да бъде уважено искането за осъществяване на касационната проверка по отношение допустимостта на въззивното решение, както и не следва касационното обжалване да бъде допуснато по втория въпрос. Както се посочи, въззивната инстанция при изпълнение на служебните си задължения е извършила дължимата преценка по чл.269,ал.1, изр. първо, предл. второ ГПК.

Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по първия въпрос. Той е предпоставен от теза, която съставлява касационно оплакване за неправилност - че въззивната инстанция при формиране на своите фактически изводи не е обсъдила доказателствата, възраженията и доводите на страните, която не съответства и на мотивите към обжалвания акт. Като некореспондиращ на съображенията на съда, въпросът се явява и хипотетичен. Съгласно указанията в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване не е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Даденото от въззивния съд разрешение на третата група въпроси е в синхрон с практиката на касационната инстанция, което обусловя неоснователността на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол въз основа на тях. С решението по т. д.№ 61 от 28.05.2012г. по т. д.№ 325/2011г. на Първо т. о. е изяснено, че според критерия на чл.75,ал.2 ТЗ, нищожно решение на ОС може да бъде само това, което е прието след влизане в сила на съдебното решение и е в предметните предели на основанието по ал.1 на чл.75 ТЗ - указанията на съда по тълкуването на закона, фактите и др. Ако потвърждаващото решение на ОС е прието преди влизане в сила на съдебното решение, по отношение на него критерият по чл.75,ал.2 ТЗ не се простира и проверката на неговата порочност следва да се основава на други, които са в зависимост от естеството на решението и последиците от него. Изрично в цитираното решение като отговор на правния въпрос е изведен - „Ако потвърждаващото решение предхожда приключване на производството по чл.74,ал.1 ТЗ, по отношение на него хипотезата на чл.75,ал.2 е неприложима“. Даденото разрешение следва да бъде приложено аналогично и в хипотеза като настоящата, при която органът на дружеството само формално е отменил предходното свое решение и е гласувал идентично по съдържание на отмененото. И в тази хипотеза независимо от идентичните обстоятелства, при които е проведено гласуването, релевантен е моментът на приемане на решението с оглед изпълнение на изискването на чл.75,ал.1 ТЗ.

С т.1 и т.8 на ТР №1/2002г. на ОСГК по задължителен за съдилищата начин е разяснена възможността за препотвърждаване на вече взети решения от ОС на дружество и разграничението на нищожността и незаконосъобразността, съгласно критериите на чл.75,ал.2 ТЗ и чл.74,ал.1 ТЗ, с което практиката, на която касаторът се позовава в постановеното в производството по реда на прегледа по реда на надзора по отменения ГПК решение № 54 от 17.03.1998г. по гр. д.№ 492/97г. на петчленен състав на ВКС, е преодоляна. Позоваването от касатора на решение № 229 от 14.02.2002г. по гр. д.№ 1050/2001г. на П. г. о. на ВКС е неоснователно, тъй като в него не е застъпена твърдяната от тази страна теза.

При наличие на практика по чл.280,т.1,предл. последно ГПК неприложима е хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а и касаторът не обосновава нито една от проявните форми на тази предпоставка. Позоваването е бланкетно, поради което не следва да бъде анализирано.

Разноски не се присъждат, тъй като ответникът в касационното производство не е направил такова искане, подкрепено с доказателства.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 68 от 15.05.2023г. на Апелативен съд В. Т. по в. т.д. № 28/2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: