В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 ф е в р у а р и 2012 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

МИНА ТОПУЗОВА

при секретар Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски

касационно наказателно дело № 187/2012 година.

С касационна жалба от повереника на частния тъжител Т. Я. Я. от Х. се атакува присъда № 175 от 13.12.2011 г., постановена по ВНЧХД № 616/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с наведени основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 и ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, като се претендира отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.

Жалбоподателят Я. поддържа в касационното производство оплакванията в жалбата си и отправеното в нея искане чрез писмено становище на повереника си.

Подсъдимият Л. П. П. от Х., чрез защитника си адв.Б.Р. от АК-Х. моли обжалваната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с оглед правомощията си по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 74/12.10.2011 г., постановена по НЧХД № 1533/2010 г. на районен съд-Х. подсъдимият Л. П. П. от Х. е признат за виновен в това, че на 10.05.2010 г. в Х. приписал на тъжителя Т. Я. Я. от Х. престъпление по чл. 301 от НК в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му - престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв, а на основание чл. 24, ал. 4, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство срещу същия подсъдим по обвинението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

В тежест на подсъдимия са възложени направените от тъжителя разноски по делото в размер на 312 лева.

Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Р. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна присъда по предявеното му обвинение, с присъждане на направените по делото разноски.

Хасковският окръжен съд с нова въззивна присъда № 175 от 13.12.2011 г.

по ВНЧХД № 616/2011 г. я е отменил изцяло, като е признал подс.П. за невинен по предявеното му обвинение и е възложил направените за защитата му разноски в двете съдебни инстанции в размер на 670 лева в тежест на тъжителя.

С касационната си жалба тъжителят Я. навежда като основания за неправилност на решението тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неправилното приложение на материалния закон и моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С писмено допълнение от адв.В.Ч. от АК-Х. доводите в жалбата са доразвити, главно за неправилното приложение на материалния закон, а оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд се свързва с „конституционното правомощие на ВКС по чл. 124 от КРБ”.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 от НПК и като такава за процесуално допустима, но по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Докато касационната жалба е била подадена преди изготвянето на мотивите на обжалваната присъда и съдържа най-общи оплаквания за превратно оценени или игнорирани доказателства и дефекти при формиране на вътрешното убеждение относно правно релевантните факти, допълнението към нея коментира съображенията на съда за обективна и субективна несъставомерност на деянието, като се настоява за неправилно приложение на материалния закон в светлината и на чл. чл. 39, 40 и 41 от КРБ и чл. 10, § 2 от КПЧОС с допустимите ограничения на правото за свободно изразяване на мнение. В крайна сметка, не се оспорва от защитата на жалбоподателя възприетата и от въззивния съд непроменена фактическа обстановка, като се предоставя на касационната инстанция да прецени дали пък няма допуснато съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяната на атакувания съдебен акт, с което се пренебрегва ограничението на касационната проверка по глава 23 от НПК.

ВКС намира, че при така ангажираният с касационната жалба обхват на инициираната проверка на въззивната присъда и липсата на оспорване на иначе правилно изведените факти от кръга на чл. 102 от НПК съобразно предявеното с тъжбата обвинение, не е налице основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. 1, т. 2 от НПК, включително и на плоскостта на допуснато „флагрантно нарушение” на процесуалните правила, даващо основание за претендираната от жалбоподателя реакция от третата инстанция, съгласно чл. 124 от КРБ. Въззивният съд е изложил изводите си по фактите и доказателствената им основа, с които страните са се съгласили и не са ги оспорили, доколкото те с нищо не се различават от възприетите от първата инстанция.

Недоволството на жалбоподателя идва от неправилното, според него, приложение на материалния закон. В тази насока се акцентира върху неоснователното толериране от съда на подс.П. за използваните в жалбата му изрази, чрез които е приписал на тъжителя извършването на тежко умишлено престъпление с единствената цел да накърни честта, достойнството и доброто му име сред обществото, свързано с добросъвестното изпълнение на служебните му задължения. Като причина за това се сочи кредитирането на обясненията му и показанията на неговия баща св.П.П., а не тези на „незаинтересованите свидетели”, без обаче да се конкретизира кои са те и относно какви обстоятелства, които биха обслужили обвинителната теза на тъжителя. Изложеният в жалбата анализ на установените факти обаче очертава това оплакване като такова срещу правните изводи на съда за обективна и субективна несъставомерност на деянието. То е неоснователно.

ВКС намира, че ако изводите на съда относно времеизвършването на деянието и възприетите от районния съд факти извън очертаното в тъжбата обвинение за приписване на тъжителя на престъпление да подлежат на известна критика, свързана с обективната несъставомерност на деянието като клевета, то изнесените в инкриминираната жалба до началника на РУП-Х. данни за некоректно поведение на тъжителя и колегата му при изпълнение на служебните им задължения при извършване на възложената им проверка по повод конфликта между подсъдимия и баща му, от една страна, и чуждите граждани Е., послужили като мотив за тази жалба, с основание са третирани като достатъчни за субективната му несъставомерност. И друг път касационният съд е имал повод да отбележи, че най-важният критерий за преценка в такива случаи е доколко конкретното изразяване на мнение, включително чрез реализация на правото на гражданите да подават жалби срещу действията на орган на власт, се използва само за накърняване на правата и доброто име на другиго, защитими по чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2-ро от КРБ, като в рамките на конкретните обстоятелства следва да се открие балансът между това право, обществения интерес и необходимостта от защита на честта, достойнството и доброто име на засегнатия от отправената критика. В тази насока правните изводи на въззивния съд за липса на елементи от субективната страна на деянието като престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК са защитени убедително, поради което становището му за субективна несъставомерност следва да бъде подкрепено и от настоящата инстанция.

Липсата на обективна причина за промененото отношение на двамата полицаи към пострадалите П., свързано с очакваното от тях изпълнение на служебните им задължения за изясняване на инцидента и демонстрираната близост с лицето „Д.” правилно са оценени като достатъчни последните да се усъмнят в мотивите им и да предположат неправомерно въздействие върху тях, за което са споделили с началника на полицейското управление, който им е дал съвет да ги отразят в нарочна жалба до него. Правилно съдът не се е повлиял от изводите на назначената вътрешно служебна комисия и е посочил какво е било дължимото се от полицаите поведение. Това е в синхрон и с предвидената от законодателя по-ефективна защита на честта и достойнството на длъжностните лица при или по повод изпълнението на службата им, но само тогава, когато правомерността на действията им не подлежи на каквото и да е съмнение и утвърждават положителната репутация на представляваната от тях институция. В случая това съвсем не е така и правилно със съдебния акт е утвърден потърсеният от подс.П. път за защита, сигнализирайки началника на тъжителя и изисквайки проверка по случая за евентуално неизпълнение или нарушение на служебните му задължения като полицай. По този начин е постигнат необходимият баланс между обществения интерес от съхраняване на авторитета на полицейските органи и накърняването на честта, достойнството и доброто име на полицейските служители при изпълнение на функциите им. Поради това ВКС намира, че не е налице неправилно приложение на закона, приложен е законът, който е следвало да се приложи и не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда следва да остане в сила.

Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

присъда № 175 от 13.12.2011 г., постановена по ВНЧХД № 616/2011 г. на Хасковския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: