О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1779
[населено място] 26.06.2024г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№47/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Синеморец клифс“ЕООД срещу решение №68/27.07.2023г. по т. д.№114/23г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е обезсилено решение №260023/21.03.2023г. по т. д.№74/20г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете на това дружество, което е било присъединено на основание чл.694 ал.5 ТЗ като съищец към предявените на основание чл.694 ал.1 т.1 ТЗ искове на „Синеморец сънрайз“ООД/н/ срещу „Д. пропърти груп“ ООД и е прекратил производството по отношение на „Синеморец клифс“ЕООД.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорен е основния решаващ извод на въззивния съд, че за дружеството не съществува право да встъпи в производството по предявените искове като съищец. Счита този извод направен в противоречие с разпоредбата на чл.694 ал.5 ТЗ, която, според касатора, дава право на всеки кредитор да встъпи в производството, образувано по иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ. По тези съображения касаторът прави искане за отмяна на решението на Бургаски апелативен съд като неправилно с връщане на делото на същия съд за разглеждане и произнасяне по същество.
Искането си за допускане на касационното обжалване касаторът обосновава с наличието на предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , която счита за осъществена с въпроса Само кредитор, който е легитимиран да предяви иск по чл.694 ал.3 ТЗ ли има право да встъпи като съищец, съгласно чл.694 ал.5 ТЗ в производството по предявен от длъжника иск по чл.694 ал.1 ТЗ или правото да встъпи като съищец, съгласно чл.694 ал.5 ТЗ има всеки кредитор, без значение дали кредиторът е легитимиран да предяви иск по чл.694 ал.3 ТЗ ? Приложимостта на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК към въпроса, се обосновава с аргументи за противоречие на решаващия извод на съда с разрешението, дадено в определение №17/11.01.2023г. по ч. т.д.№2566/22г. на ІІ т. о. на ВКС. Евентуално касаторът сочи като допълнително основание за селектиране на жалбата му хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която обосновава като приложима с въпроса по съображения, че отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като, ако бъде споделено становището на въззивния съд, биха се създали предпоставки за осуетяване прокламираните от чл.607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност, а кредиторите на несъстоятелността биха могли да бъдат увредени от симулиран процес в случай, че не им бъде признато безусловно правото да встъпят като съищци, като не би било постигнато справедливо удовлетворяване на всички кредитори.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба „Д. пропърти груп“ ООД е оспорил наличието на предпоставките за допускане на касационния контрол на обжалваното въззивно решение. Изложил е и съображения за неоснователност на наведените в нея оплаквания и искания.
Синдикът на „Синеморец сънрайз“ООД/н/ А. М. е заявил становище за основателност на поддържаните от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение, което счита, че същото следва да бъде допуснато до касационен контрол на сочените в изложението към касационната жалба основания.
Постъпила е и втора касационна жалба от същия жалбоподател „Синеморец клефс“ЕООД срещу постановеното по същото дело по реда на чл.247 ГПК решение №95/07.11.2023 г. по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка /несъответствие между мотиви и диспозитив/ в решение №68/27.07.2023г., като дружеството е осъдено да заплати на основание чл.694 ал.7 ТЗ в полза на бюджета на съдебната власт 18 167,96 лв. държавна такса.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като пропускът на съда да присъди с решението по същество държавна такса, не може да бъде отстранен по реда на чл.247 ГПК, тъй като се касае за непълнота на съдебния акт, а не за допусната в него грешка.
В приложеното към тази касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като считан от него за обуславящ крайното решение на въззивния съд въпроса Отговорен ли е за невнесената държавна такса по дело, образувано по иск по чл.694 ал.3 ТЗ, встъпил по делото съищец, спрямо когото делото е прекратено, поради липса на активна процесуална легитимация? Поддържа се искане за отговор от касационната инстанция в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като се твърди, че същият би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с възлагането на държавната такса върху съищец, встъпил по реда на чл.694 ал.5 ТЗ, но чиято процесуална легитимация е отречена, се стига до ангажиране на отговорността на това лице за чуждо процесуално поведение /това на първоначалния ищец/.
Синдикът на „Синеморец сънрайз“ЕООД/н/ заявява становище за незаконосъобразност и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка по съображения, че, доколкото с решение №68 /27.07.2023г. е отречено на дружеството „Сънрайз клифс“ЕООД качеството на страна по делото, заплащането на държавна такса не може да бъде възлагано в негова тежест.
Обратно становище заявява насрещната по касационната жалба страна „Д. пропърти груп“ООД, която счита, че, освен че липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението по чл.247 ГПК, наведените в жалбата доводи са и неоснователни.
Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валидни и допустими, подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, поради което са допустими.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Бургаски окръжен съд е бил сезиран с искове по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ, предявени от длъжника в производство по несъстоятелност „Синеморец сънрайз “ООД, представлявано от управителя на дружеството, за установяване недължимост на приети в производството вземания на „Д. пропърти груп“ООД. С исковата молба като страни по делото са конституирани посочените две дружества, като в срока по чл.694 ал.5 ТЗ е подадена молба от „Синеморец клифс“ЕООД,в качеството му на кредитор на несъстоятелността на „Синеморец сънрайз“ООД с прието вземане, за встъпване като съищец с предявяване на иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ срещу същото дружество-кредитор с прието вземане. Първоинстанционният съд е уважил молбата и е конституирал това дружество като съищец. Разгледал е исковете по същество, които е намерил за неоснователни и поради това ги е отхвърлил.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба от „Синеморец клифс“ЕООД. При извършената от него служебна проверка, съгласно чл.269 ГПК, е установил, че постановеното първоинстанционно решение в частта по предявения от това дружество иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ е валидно, но недопустимо. Изложил е съображения, че за този кредитор на несъстоятелността не е съществувало право да встъпи в производството по предявения от длъжника иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ като съищец, тъй като с такова право разполага само кредитор, легитимиран да предяви иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ, а именно – такъв, който е направил по реда на чл.690 ал.1 ТЗ възражение срещу вземането на кредитора-ответник по иска по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ. Констатирал е, че в случая нито „Синеморец клифс“ООД, нито неговите частни праводатели по договори за цесия М. К. и „Синеморец парадайз“ЕООД са направили такова възражение срещу включените в списъка на приети вземания вземания на „Д. пропърти груп“ООД. Това изискване съдът е определил като положителна процесуална предпоставка, липсата на която го е мотивирала да приеме иска на „Синеморец клифс“ООД за недопустим.
След постановяване на решението по същество въззивният съд е констатирал служебно обстоятелства за предприемането на процедура по чл.247 ГПК, за което е уведомил страните по делото, след което е постановил решение №95/07.11.2023г. В мотивите на същото е посочил, че в мотивите на постановеното от него по предмета на делото въззивно решение е обосновал извод за осъждане на въззивника „Синеморец клифс“ЕООД да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство, но в диспозитива е пропуснал да се произнесе в този смисъл. Този пропуск е квалифициран като очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. В този смисъл е постановил и решението си.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваните пред касационната инстанция въззивни решения до касационен контрол.
Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК установява общо основание за селектиране на жалбата, което, в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е налице, когато в изложението си касаторът е формулирал един или повече конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, намерили разрешение в обжалвания съдебен акт на въззивната инстанция по обуславящ крайния изход на спора начин, като по отношение на даденото от него разрешение да е налице някоя от хипотезите, визирани в т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, която следва не само да се посочи, но и да се обоснове.
Формулираният от касатора въпрос в първата касационна жалба е обуславящ, тъй като е пряко свързан с решаващите изводи на състава на апелативния съд, който е приел, че само кредитор, направил възражение по чл.690 ал.1 ТЗ е процесуално легитимиран да встъпи в производството по предявен от длъжника в несъстоятелност иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ иск като съищец. Не е надлежно обоснована сочената с въпроса допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното във връзка с приложението й определение на ВКС е такова постановено по реда на чл.288 ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК, което, съгласно разясненията в ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не представлява релевантна за приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК практика на касационната инстанция. Не може да бъде обоснован извод и за наличие на евентуално поддържаното от касатора допълнително основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, първата хипотеза на посоченият селективен критерий е налице тогава, когато съществува противоречива съдебна практика, която следва да бъде отстранена или съществуващата такава, макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена, а втората - когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т. е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап.Подобни съображения в обосноваване на сочената допълнителна предпоставка за извършването на селекцията не само не са наведени от касатора, но и обективно не се констатират от настоящия състав на касационната инстанция обстоятелства, които да налагат произнасяне по същество на поставения въпрос. Относимите към случая разпоредби на чл.694 ал.1, ал.3 и ал.5 ТЗ са ясни и не се нуждаят от тълкуване по посочените причини и цели. Кредитор с прието вземане може да встъпи или като трето лице в производство по предявен иск по чл.694 ал.2 ТЗ или като съищец в производството по предявен от длъжника иск по чл.694 ал.1 т.1 ТЗ или от друг кредитор иск по чл.694 ал.3 т.1 ТЗ; съищецът е главна страна и като такъв следва да разполага със самостоятелно право на иск, а правото на кредитор с прието вземане на иск за оспорване на вземане на друг кредитор с прието вземане е предпоставено от предходно упражнено от него право на възражение по чл.690 ал.1 ТЗ срещу вземането на другия кредитор.
Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение по съществото на спора.
Допускането на касационния контрол на решението по чл.247 ГПК не е обосновано нито с общото, нито с допълнителното основание на чл.280 ал.1 вр. т.3 ГПК.Поставеният от касатора въпрос не кореспондира с извода на състава, обусловил допускането на поправката в решението по същество, че е налице разминаване между формираната от съда воля и обективирането й в диспозитива на решението. В основата на въпроса стои тезата на страната, че не дължи държавна такса, когато е встъпила като съищец и делото е прекратено по отношение на нея поради липса на процесуална легитимация, а такава се дължи от ищеца, който е инициирал исковото производство. Дори да се приеме, че с постановяването на решението за отстраняване на очевидната фактическа грешка значими за обосноваването на предпоставки за достъп са и мотивите по същество за възлагане на държавната такса за въззивното обжалване в тежест на страната, въпросът отново не съответства на съображенията, изложени от решаващия въззивен съд. Производството пред апелативния съд е инициирано с подадената от дружеството въззивна жалба, поради което за ангажирането на отговорността му за държавна такса за това производство е без значение дали страната е встъпила в първоинстанционното производство като съищец. Константна е и практиката на ВКС по приложението на чл.694 ал.7 изр.3 ТЗ,че държавна такса се дължи от ищеца и в случаите на прекратяване на производството поради недопустимост на иска /в т. см. определение № 22/25.01.2013 г. по т. д. № 119/2012 г. на ВКС, I търг. отд.; определение № 313/07.06.2018 г. по ч. т. д. № 1202/2018 г. на ВКС, II търг. отд.; определение № 310 от 12.07.2022 г. по ч. т. д. № 1301/2022 г., I търг. отд.; определение № 56/26.01.2018 г. по ч. т. д. № 3078/2017 г.; определение № 226 от 25.05.2022 г. по ч. т. д. № 2559/2021 г., II търг. отд. , решение № 60172 от 14.04.2022 г. по т. д. № 942/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 50039 от 22.06.2023 г. по т. д. № 729/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др./. Наличието на такава изключва приложимостта на допълнителното основание за достъп на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения обжалването на решението по чл.247 ГПК също не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „Синеморец клифс“ЕООД следва да бъде осъден да заплати по сметката на Върховен касационен съд 60 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №68/27.07.2023 г. и на решение №95/07.11.2023г. по т. д. №114/2023 г. по описа на Бургаски апелативен съд
ОСЪЖДА „Синеморец клифс“ЕООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] офис 1 да заплати по сметка на Върховен касационен съд 60 лв. държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: