Производството е по чл. 288 ГПК.

Д. Т. Ф., като [фирма], [населено място], обл.П. е подал чрез адв.Н. А. от [населено място] касационна жалба вх.№ 16186 от 12.07.2010 год. срещу въззивното решение № 686 от 18.05.2010 год. по гр. дело № 665/2010 год. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3116 от 01.12.2009 год. по гр. дело № 3540/2009 год. на П. районен съд, 14-ти гр. състав. С първоинстанционното решение е уважен предявения от З.”Е.-97”, [населено място] иск по чл. 108 ЗС, като касаторът е бил осъден да предаде владението върху 640 кв. м., съставляващи югозападната част от ПИ * по кадастралната карта на [населено място], общ.М., целият с площ 9889 кв. м., която процесна част е заключена между имоти *, * и *, с размери 18х36 м. Със същото решение е уважен и иска по чл. 109 ЗС, като касаторът е осъден да премахне изградената масивна ограда в югозападната част на имот * с дължина 36 метра, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е изменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, т.*, нот. дело № */2004 год. относно признатите права на собственост върху УПИ * от кв.* по плана на стопанския двор № 3 в [населено място] да се считат 923 кв. м., а не 1563 кв. м.

Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд или отхвърляне на предявения срещу касатора иск.

Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ до изменението на ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 122 от 1997 год./ можеше ли ликвидационният съвет да извърши продажба на парцелирания терен на бившия стопански двор на бившето ТКЗС с оглед приложението на чл. 48а от ППЗСПЗЗ или такава продажба преди изменението се е извършвала от министъра на земеделието и горите? б/ понятието „прилежаща площ” към сградите отнася ли се до места, за които има одобрен план и одобрено строително разрешение /във връзка с приложението на чл. 45, ал. 3 и чл. 45, ал. 5, т. 1 ППЗСПЗЗ/? в/ при наличие на план за парцелиране, чии са правомощията по устройство на територията и действат ли правилата на З. с оглед чл. 45, ал. 3, предл. последно ППЗСПЗЗ и може ли да се приеме за нищожна заповедта на кмета за изменение на регулацията /обхват на инцидентния съдебен контрол, упражняван спрямо стабилни административни актове/; г/ контролът, който съдът упражнява върху сключения договор за продажба на имущество на прекратеното ТКЗС, ако са изтекли сроковете за приложение на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че по повдигнатите въпроси въззивното решение противоречи на решение № 252 от 07.03.2002 год. по гр. дело № 2360/2001 год. на ВКС, ІV г. о.; решение от 07.06.2006 год. по гр. дело № 2980/2004 год. на ВКС, ІV-а г. о.; решение № 7343 от 31.12.1999 год. по адм. дело № 4354/1999 год. ВАС, ІV отд.; решение № 7938 от 30.12.2000 год. по адм. дело № 5037/1998 год. на ВАС, ІV отд.

Ответникът по касация З.”Е.-97”, [населено място], общ.М. е на становище, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.

Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба от 27.10.1994 год., с който ТКЗС”В. Л.”-в ликвидация е продало на Д. П. Д./праводател на касатора/ парцел * в кв.* – стопански двор, състоящ се от 923 кв. м. незастроена площ е сключен, без ликвидационният съвет да е притежавал такива правомощия. Прието е, че съгласно чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети са имали право посредством извършени търгове да продават земя единствено в случай, че тази земя е принадлежаща към сгради и съоръжения, собственост на ТКЗС, но при условие, че се продава самата сграда или съоръжение. Съдът е приел, че макар и парцелиран, стопанският двор се намира извън регулацията на населеното място, като за землището на [населено място] са изработени кадастрална карта и кадастрални регистри и план на стопанския двор, приет с протокол от 25.01.1994 год. по чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ по искане на ЛС, който план е действал към 27.10.1994 год., а съгласно чл. 24 ЗСПЗЗ държавата запазва правото си на собственост върху земи, предоставени на ТКЗС за стопански дворове за ползване от тях. Въззивният съд е приел по-нататък, че както даденото на 01.09.1999 год. от КП на О. при ТКЗС”В.Л.”-в ликвидация съгласие за придаване на западната част от парцел ІV кв. 4 по плана на стопанския двор към парцел * в кв.*, така и последвалото изменение на ЗРП със заповед № РД-09-369/18.10.2000 год. и одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ с образуване от УПИ * на нов УПИ *-складова база, са правно и релевантни, тъй като придаваемата се част от парцел * е държавна земя и О. при ТКЗС не са имали такива правомощия. Въззивният съд е приел, че цитираната кметска заповед е нищожна – земята се намира в стопански двор, извън регулацията на населеното място, а в тези случаи се изработва план, какъвто е бил приет с протокола от 25.01.1994 год. и за процесния имот няма дворищнорегулационен план. Прието е, че след като се е снабдил с констативен нотариален акт № *, т.*, нот. дело № */2003 год. за собственост на сгради и съоръжения, ищецът е закупил от държавата земя от 9889 кв. м.-прилежаща площ към масивен склад, в която площ е включен и процесния имот.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Поставените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси по приложението на чл. 45, ал. 3, ал. 5, т. 1 и ал. 6; чл. 45а; чл. 48, чл. 48а от ППЗСПЗЗ, както и на чл. 24 ЗСПЗЗ и § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, касаещи: разпоредителните правомощия на ликвидационните съвети да извършват продажба на парцелирани с одобрен парцеларен план терени на бивши стопански дворове до изменението на ППЗСПЗЗ/ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 год./; правомощията на органите на общинската администрация във връзка с издаване на актове по изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации; обхвата на инцидентния/косвения/ контрол, упражняван от граждански съд спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации; налага необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, което би допринесло за уеднаквяване на съдебната практика по аналогични правни спорове.

По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 686 от 18.05.2010 год. по гр. дело № 665/2010 год. на П. окръжен съд.

ДАВА

на Д. Т. Ф., действащ като [фирма] едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 45/четиридесет и пет/лева и в същия срок да представи в съда квитанцията за внесената сума, като при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще му бъде върната.

След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване, а в противен случай – на съдебния състав за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: