Производство по чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 6281/05.06.2017 г. на частен съдебен изпълнител В. А. А., рег. № 8** и район на действие Окръжен съд Пловдив, за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 115/31.05.2017 г. относно това: има ли предмет постановеното решение, което го лишава от правоспособност, която молителят бил загубил по-рано по силата на закона и по свое искане и решение; коя липса на правоспособност е първа по ред – тази, която настъпва по силата на закона поради несъвместимост или тази, която съдът налага като санкция на лице, което вече няма това качество. Молителят е изложил съображения, че решението е постановено на 31.05.2017 г., а на 23.05.2017 г. е вписан в ТР на АВ като член на Съвет на Директорите и изпълнителен директор на Н. С. К. ЕАД, на 30.05.2017 г. – вписан и като член на СД и изпълнителен директор на N. ЕАД, което счита, че го поставя в състояние на несъвместимост, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 ЗЧСИ. Съгласно изискванията на ЗЧСИ, молителят сочи, че на 23.05.2017 г. е сключил договор с ЧСИ К. П. с рег. № 8** и район на действие Окръжен съд Пловдив, и представил в МП и КЧСИ същия, за прехвърляне на целия архив по описа на ЧСИ К.П.. Иска се по преценка на съда настоящата молба да се счете и като такава за допълване или изменение на решението в смисъл, че няма от каква правоспособност да се лишава лице, което само се е отказало от нея и по силата на закона е настъпила несъвместимост и прекратяване на правомощията, респ. правоспособността по друг ред, преди постановяване на решението.

От Министерство на правосъдието на Р. Б и Камара на частните съдебни изпълнители не са представени писмени становища в едноседмичния срок.

Молбата на ЧСИ В. А. за тълкуване на решението е подадена от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решението на Върховния касационен съд, чието тълкуване се иска е оставено в сила решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, с което е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от една година и са присъдени разноски в тежест на частен съдебен изпълнител В. А. А..

За да потвърди решението на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, Върховният касационен съд е приел, че частен съдебен изпълнител В. А. е допуснал множество съществени нарушения на закона и устава на камарата, във връзка с движението на изпълнителното дело и поради изричния му отказ да бъде упражнен надзор върху професионалната му дейност в кантората от лица, които са надлежно оторизирани от Съвета на КЧСИ, след сезирането му с две жалби като компетентен орган по чл. 59, ал. 1, т. 6 от Устава на КЧСИ. При налагане на наказанието от дисциплинарния състав е била преценена тежестта на нарушенията, както и че са били допускани нееднократно от частния съдебен изпълнител, за което са му налагали различни по вид дисциплинарни наказания, като са отчетени всички отегчаващи вината обстоятелства, включително и систематичността на нарушенията, поради което наложеното на ЧСИ В. А. наказание е адекватно на тежестта на допуснатите от него дисциплинарни нарушения.

Така постановеното решение не е неясно. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, постановеното от съда решение подлежи на тълкуване, когато то е неясно и поражда съмнения при неговото правилно приложение, т. е. тълкуваното е с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът изхожда от формираната в мотивите на решението воля, каквато е била към момента на постановяването му. Съдът не може да цени нови доказателства, да признава нови факти, каквито твърди молителят в искането за тълкуване, или по тълкувателен път да постанови нещо различно от обективираната в решението му воля. Недопустимо е в производството по тълкуване, съдът да постановява нещо различно. В този смисъл е безпротиворечива съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 294 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 179/2014 г., ІV г. о., решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., ІІІ г. о., решение № 71 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 191/2016 г., ІІ г. о., и решение № 769 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 236/2010 г. на ІІІ г. о., постановени по чл. 290 ГПК.

В случая решението, чието тълкуване се иска, е ясно и не се нуждае от тълкуване. Подадената касационна жалба срещу решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ, с което е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от една година на ЧСИ В. А. е приета изцяло за неоснователна, поради което обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на ЧСИ е потвърдено. В рамките на производството по чл. 251 ГПК съдът може само да тълкува решението, ако то е неясно, какъвто не е настоящият казус, но не и да го допълва или изменя, поради което не следва да се обсъждат доводите на молителя относно правилността на решението и искането за изменението му. Не може чрез тълкуването молителят да постигне различен за него резултат., поради което подадената молба следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частен съдебен изпълнител В. А. А. за тълкуване на решение № 115 от 31.05.2017 г., постановено по гр. д. № 5433/2016 г. на ВКС, ІV г. о.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.