2 Р Е Ш Е Н И Е№.77София, 13.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: Е. В. А БАЕВА

при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 84 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 51 от 25.03.2015г. по в. гр. д. № 33/2015г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1581 от 28.10.2014г. по гр. д. № 3209/2014г. на Русенски районен съд в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност предявените от дружеството против [фирма] искове за заплащане на 15 593, 76 лева – сбор от непогасените месечни лизингови вноски за периода 23.08.2009г. – 23.12.2010г., дължими по договор № 2006-05-189 за финансов лизинг и 7 525, 72 лева – мораторна лихва за периода 18.01.2011г.– 19.05.2014г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съдебната практика и е необосновано. Поддържа, че съдът не е спазил принципа на диспозитивното начало и не е зачел волята на страните, изрично заявена в конкретния договор за лизинг, като е привнесъл друго съдържание на договорна клауза, различно от договореното. Сочи, че с договора е уговорена една обща лизингова цена, която ще бъде плащана на части, като се позовава и на създадената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, според която договорът за финансов лизинг следва да бъде определен като вид договор за кредитиране. С оглед на това счита, че за вземането му, произтичащо от договора за финансов лизинг, не са приложими правилата за...