Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 858 от 14.12.2016г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - [населено място], подадена чрез юрисконсулт В. Н., на въззивно решение №51 от 10.05.2016г. на Видинския окръжен съд, постановено по в. гр. д.№132/2016г., с което след отмяна на решение № 48/18.02.2016г. по гр. д. № 2875/2015г. на Видинския районен съд, са уважени предявените от Е. Т. Л. срещу Регионална здравна инспекция - [населено място] искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) /ЗАдм./ със Заповед РД № III - 02/30.10.2015г. на директора на РЗИ-В. и неговата отмяна и за възстановяването му на предишната заемана длъжност „заместник-директор на РЗИ-В.“.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

Ответната страна Е. Т. Л. не взема становище по жалбата.

С цитираното по-горе определение № 858 от 14.12.2016г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „Ръководителите на регионалните здравни инспекции, респективно техните заместници, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм.“, поради противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44 от 26.03.2015г. по гр. д. № 4123/2014г. на ВКС, IV г. о.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията, дадени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44 от 26.03.2015г. по гр. д. № 4123/2014г. на ВКС, IV г. о. Съгласно последното, разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите. В подкрепа на изложеното следва да се добави заложеното в закона /чл. 19, ал. 8 ЗАдм./ правно положение на ръководителите по чл. 19, ал. 4 ЗАдм. за издаване на административни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО), регионалните здравни инспекции се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет. Така с постановление на МС № 1/06.01.2011г. за структурни промени в системата на здравеопазването/ДВ бр. 5 от 14.01.2011 г./ са създадени РЗИ като са преобразувани съществуващите РЦЗ и РИОКОЗ. От РЗИ се осъществява и организира държавната здравна политика на територията на съответната област /чл. 7 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО)/. Характера на осъществяваната от тях дейност по управление/прилагане на закона/ в сферата на здравеопазването/чл. 10 от ЗЗ/, начина на създаването им/чл. 8, ал. 2 от ЗЗ/ и структурирането им в държавната администрация на подчинение на Министъра на здравеопазването/чл. 8, ал. 1 от ЗЗ/, ги поставя в номенклатурата на държавните институции, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. След като РЗИ е държавна институция, създадена с ПМС, то нейният директор е лице от кръга на посочените в чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА).

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) гласи, че за органи на изпълнителната власт се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Качеството на директора на РЗИ като орган на изпълнителната власт към Министъра на здравеопазването за организиране и осъществяване на здравната политика на територията на съответната област е изрично регламентирано в чл. 5 от Устройствения правилник на РЗИ.

В чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) е предвидено, че правоотношенията със заместник - министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т. е. по целесъобразност. По аргумент от горното в кръга на лицата по чл. 19 ал. 4 т. 4 ЗА са включени както директорите, така и заместник директорите на РЗИ.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение приема, че обжалваното въззивно решение е неправилно по следните съображения:

За да уважи предявените от Е. Т. Л. против Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ въззивният съд е приел, че длъжността на ищеца – „заместник - директор на РЗИ”, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм., тъй като директорите на регионалните здравни инспекции и техните заместници не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или постановление на МС. Приел е, че те са орган на изпълнителната власт, който осъществява държавна политика в областта на здравеопазването, но на регионално равнище. Обосновал е и извод, че правоотношението със заместник-директора на РЗИ се разглежда от законодателя като трудово, поради което и заместник-директора на РЗИ не е сред посочените в чл. 19, ал. 4 от ЗАдм. еднолични органи и техните заместници, поради което и правоотношението с него не може да се прекратява по реда на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговора по поставения правен въпрос, намира, че касационната жалба е основателна.

Решението е неправилно.

Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай, съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол.

В случая с оглед дадения по-горе отговор на правния въпрос, по отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), като съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган –работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Установено по делото, че ищецът е заемал длъжността „заместник - директор на РЗИ”; че работодател му е РЗИ-В.; че заповедта за прекратяване е издадена от оправомощения за това орган - РЗИ-В., който е назначил ищеца на работа. Доколкото заемащият длъжността „заместник - директор на РЗИ” е лице по чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл. 19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като тази преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това се постанови отхвърляне на исковете.

При този изход на делото Е. Т. Л. следва да заплати на касатора сторените в настоящото производство разноски за настоящата инстанция съгласно приложения списък в размер 540лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №51 от 10.05.2016г., постановено по в. гр. д.№132/2016г. по описа на Видинския окръжен съд и

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. Т. Л. против Регионална здравна инспекция - [населено място] искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) със Заповед РД № III - 02/30.10.2015г. на директора на РЗИ-В. и неговата отмяна и за възстановяването му на предишната заемана длъжност „заместник-директор на РЗИ-В.“.

ОСЪЖДА Е. Т. Л. да заплати на Регионална здравна инспекция - [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 540лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: