Р Е Ш Е Н И Е

№ 318

гр. София,03.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. П. К. 2. В. И.

при участието на секретаря Г. И. и прокурора Р. С. след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н. д. № 418/24 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура (САП) и касационна жалба от министъра на финансите, представляващ държавата, срещу Присъда № 39 от 7 декември 2023 г., постановена по в. н.о. х.д. № 669/23 г. по описа на Апелативен съд – София (САС), наказателно отделение, 1. състав.

С новата присъда на САС, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменена в наказателно, гражданско-осъдителната и в частта за разноските Присъда № 14 от 20 март 2023 г. на Окръжен съд – Благоевград (БлОС), постановена по н. о.х. д. № 349/21 г., и подсъдимият И. Г. С. е признат за невинен за това на 5 август 2015 г. в гр. Благоевград пред ТД на НАП – гр. София, в качеството си на управител и представител на „К.“ ООД, да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери (ДДС в размер на 150 000 лева), затаявайки истина в справка – декларация по ЗДДС (с вх. № 2225-1098907/5.8.2015 г.) за данъчен период месец юли на 2015 г. и използвайки документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите (дневник за продажби за месец юли) чрез отразяването на документ с № АВ 15-004/31.7.2015 г. като доставка със ставка 0% вместо като доставка с облагаема ставка 20 %, поради което и на основание чл. 304 НПК – оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 НК.

С новата присъда е отхвърлен предявения от държавата, представлявана от министъра на финансите, граждански иск в размер на 150 000 лева ведно с претендираните законни лихви.

Присъдата на БлОС е потвърдена в останалата й част, в която подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан за това, че в нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДДС не издал данъчна фактура за извършената от него облагаема доставка на услуга.

С касационния протест са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. С допълнение към протеста са развити съображения за порочно формиране на вътрешното убеждение, като се настоява, че в нарушение на чл. 14 НПК въззивният съд тълкувал превратно част от доказателствата, неглижирал такива в подкрепа на обвинителната теза, не проверил други по надлежния ред и изградил някои от изводите си въз основа на предположения. Според застъпената от прокурора теза, доказателственият анализ на показанията на свидетелката З. П. касателно изявленията й била ли запозната със сделката и консултирала ли се с някого относно документалното отразяване на доставката, бил осъществен чрез превратно тълкуване на казаното от нея в първата инстанция, съпоставено със сведението й във втората. Като предположения са охарактеризирани съжденията на съда, мотивирали го да не кредитира сведенията на същата свидетелка, дадени пред апелативния съд. На критика е подложен и подходът на САС да възприеме с доверие обясненията на подсъдимия, че издал инвойс документа с нулева ставка от отделна програма за работа с чуждестранни контрагенти. Прокурорът счита, че това твърдение на подсъдимия останало непроверено, защото съдът не предприел действия да установи дали действително имало такава програма. По-нататък се оплаква, че не били събрани доказателства за конкретния обем на служебните задължения на двете счетоводителки в дружеството и така останал неизяснен въпросът кой е следвало да определи дължимата по закон ставка на ДДС. Представителят на държавното обвинение намира за неправилен извода, че подсъдимият бил допуснал грешка в правото, като изведен в противоречие с установеното в правната доктрина, че незнанието на закона не извинява никого. Отправената претенция е за отмяна на присъдата в обжалваната й част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

С касационната жалба на гражданския ищец се обжалва гражданската част на новата присъда като е наведен довод за ограничаване на процесуалните права на тази страна в процеса с изрично позоваване на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК. В изложените съображения обаче не се съдържа нито едно оплакване, което да може да бъде отнесено до така заявеното основание. По същество всички те се отнасят до второто поддържано касационно основание – нарушение на материалния закон. То пък е аргументирано с твърдение, че съдът неправилно отхвърлил гражданския иск, при положение че било установено извършеното от подсъдимия престъпление, ангажиращо и личната му деликтна отговорност.

Не са постъпили възражения срещу касационните протест и жалба.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция прокурорът от Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Допълва, че в мотивите на протестирания акт липсвал анализ относно приетото, че се касаело за счетоводна грешка, а не за умишлено издаване на фактура без отразяване на 20% ставка ДДС с цел избягване установяването и заплащането на дължимия данък. Отделно - липсвал какъвто и да било коментар от въззивната инстанция по отношение на отразените констатации в извършената данъчна проверка, че подсъдимият С., в качеството на управител на „К.“ ООД, е бил нередовен платец за внасяне на ДДС и съответно данъчните служители са констатирали основания за дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В смисъла на изложените допълнителни аргументи прокурорът поддържа, че липсвали и мотиви.

Юрисконсулт С. Е., представляващ гражданския ищец, пледира за уважаване на касационната жалба по изнесените в нея съображения, които не допълва.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Р. Н., настоява за потвърждаване на протестирания съдебен акт, мотивите на който определя като всеобхватни, задълбочени и логически издържани. Защитникът подчертава, че в разглеждания казус се касае не за неиздаване на фактура, а за издаване на такава с грешно правоприлагане на данъчния закон. Допълва, че в дневника за продажби, и в справката-декларация са отразени верни обстоятелства (по съдържанието на фактурата), отделно – че подсъдимият не е изготвял и подал нито един от двата документа и няма как да е затаил истината, така както му приписва обвинението.

В правото си на лична защита подсъдимият И. С. заявява, че поддържа всичко, което е казал в предните две инстанции.

В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че е невинен.

След като прецени изложените в касационния протест и допълнението му и в касационната жалба касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационният протест и касационната жалба са допустими като депозирани от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от обявяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, са неоснователни.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения

Дължи се разглеждане единствено на изложените в допълнението към протеста, тъй като в касационната жалба на гражданския ищец се съдържа само декларативно посочване на това основание без да са му придадени конкретни измерения. Константна е касационната практика, в съответствие със законовите повели на чл. 351, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 347, ал. 1 НПК, че в касационното производство не съществува служебно начало (извън хипотезата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните). Пределите на касационната проверка се определят от конкретните оплаквания, отразени в протеста/жалбата. При липса на такива за касационния съд е невъзможно да даде отговор на формално претендираното и неподкрепено с конкретни данни оплакване.

Обратно на застъпеното в протеста виждане, ВКС констатира, че доказателственият анализ на показанията на свидетелката З. П. не страда от приписаните му пороци. Съдържанието на свидетелството й не е интерпретирано превратно, а в съответствие с действителния му смисъл. Апелативният съд е отбелязал прецизно противоречията в заявеното от свидетелката пред първата и втората инстанция, както и вътрешните противоречия в разказа й пред последната. Видно от съдържанието на протоколите (л. 70 и л. 71 от делото на САС и съответно – л. 67 и л. 68 от делото на БлОС), въззивният съд, съобразявайки сведенията в точния им смисъл, с основание е отчел, че едва пред него и за първи път свидетелката П. е заявила, че получила консултация, дори нареждане, (конкретно по въпроса със ставката ДДС) от свидетелката Р. и от подсъдимия. Също така за първи път е казала, че проблемът възникнал, защото ставката не трябвало да бъде нулева предвид обстоятелството, че имотът - предмет на сделката, се намирал на територията на страната. Изявленията й пред първостепенния съд са били с коренно различно съдържание. П. първо е заявила, че изобщо не била запозната със сделката, до нея не била достигнала никаква документална информация и тя не я била отразявала счетоводно. След като на свидетелката е била предявена справката-декларация тя е променила предното си изявление, признавайки, че я е изготвила, че е включила сделката в дневника за продажби и е виждала инвойс фактурата. Що се отнася до консултирането й със свидетелката Р., пред окръжния съд свидетелката е настоявала, че не си спомня дали се е консултирала конкретно за тази сделка. Цитираното в касационния протест изявление на П. „Имали сме притеснения за много неща. Да и за конкретната сделка“, което, според поддържаното становище, сочело на отсъствие на противоречия, е извадено от контекста на пълния разказ на свидетелката пред окръжната инстанция. В сочения цитат е пропуснато следващото изречение, поясняващо „притесненията за конкретната сделка“, а именно: „Относно плащането и относно подробностите и детайла на договора“. Не и относно ставката ДДС, както именно е изтъкнал САС, позовавайки се и на показанията в същия смисъл на свидетелките П. и Р..

По-нататък САС е изследвал противоречията в свидетелствата на П. касателно отношенията й с подсъдимия във връзка с процесната фактура. Отбелязал е коректно, че едва пред въззивния съд свидетелката заявила, че С. й наредил ставката да е нулева, докато пред окръжния е твърдяла, че не е водила никакви разговори с подсъдимия по повод фактурата и счетоводното й отразяване. Съпоставяйки го с казаното от свидетелката П. (другия счетоводител в дружеството), последователно твърдяла, че подсъдимият не се намесвал в работата на счетоводителите, апелативният съд е заключил, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия, а казаното от свидетелката П. във въззивното съдебно следствие – не.

Като е отчел точния смисъл на казаното от свидетелката П. пред двете инстанции, съпоставил го е, сравнил го е с показанията на свидетелките Р. и П. и е оценил вътрелогичната му устойчивост, САС е мотивирал вътрешното си убеждение в съответствие със законовите изисквания. В сходна насока – не се е основал на предположения, оценявайки логичността в разказа на свидетелката.

Неоснователен е и отправеният с протеста упрек, че съдът не е изследвал обективно и всестранно доказателствата по делото. САС е приел с доверие твърдението на подсъдимия, че издаденият от него инвойс документ е от отделна програма, предназначена за работа с чуждестранни контрагенти, в която автоматично е заложена нулева ставка. Според прокурора това твърдение на подсъдимия трябвало да се провери. В отговор следва да се припомни разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес. Поначало подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност, нито своите възражения (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК). Конкретното му твърдение не е неправдоподобно на собствено основание, защото не е нелогично или очевидно недостоверно като отнасящо се до невъзможно обстоятелство. Освен това – то не се оборва от нито едно доказателство по делото, за да се приеме, че съдът е следвало да предприеме допълнителни действия за проверката му. Не личи и държавното обвинение да го е подложило на съмнение, доколкото процесуалният му представител не е направил искане за събиране на доказателства по този въпрос.

Твърдението, че въпросът с обема на конкретните задължения на двете счетоводителки в дружеството останал неизяснен, е напълно дистанцирано от обективно установеното по делото чрез показанията на свидетелките П. (л. 65 от делото на БлОС, където тя изрично е заявила, че тя и З. П. са носили отговорност за редовното счетоводно документиране в дружеството), П. (л. 66 от делото на БлОС, в които е съобщила, че оперативното счетоводство е било водено от нея), Р. (л. 52 и л. 53 от делото на САС – заявила, че винаги е комуникирала със З. П. по счетоводните въпроси) и обясненията на подсъдимия в двете инстанции.

В отговор на твърдението за липса на мотиви, изнесено от прокурора пред тази инстанция, се отбелязва, че съдът е мотивирал изключително подробно становището си за допусната счетоводна грешка, а не за умишлено избягване на установяване на данъчното задължение. В анализа му са интерпретирани всички относими доказателства.

В обобщен израз на изнесеното дотук се налага извод, че претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

По оплакването за нарушение на материалния закон

Доводите, изложени в касационната жалба на гражданския ищец налагат припомнянето, че необосноваността не е касационно основание. Така е, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. В случая не се установи порок в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, а в рамките на приетите за установени факти, материалният закон не е нарушен както в наказателнооправдателната, така и в гражданскоотхвърлителната част на присъдата.

Що се отнася до доводите в протеста, преди всичко следва да се отбележи изначалния непреодолим пропуск в обвинителната теза, изявяващ се в приписаното на подсъдимия затаяване на истина в документи, които не са били съставени и подадени от него, а от упълномощено за това лице. С. П. № 3/1982 г. на Пленума на ВС, тогава когато деецът използва друго лице, което потвърждава неистина или затаява истина в писмена декларация, е важно да се прецени дали е налице общност на умисъла, за да се обоснове съучастие, а при липса на общ умисъл - посредствено извършителство. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че документите са съставени и подадени от З. П. с електронния й подпис, но на подсъдимия не е повдигнато обвинение за посредствено извършителство. Дори само на това основание за подсъдимия следва да бъдат приложени последиците по чл. 304 НПК, тъй като е несъмнено, че не той е автор на документите.

Освен това - първоначалното обвинение е било за това, че подсъдимият изобщо не издал фактура и не вписал в дневника за продажба доставката за услуга, а оттам и в справката – декларация. В хода на съдебното следствие пред окръжния съд обаче е направено и допуснато от съда изменение на обвинението. Съобразно новото обвинение, освен вмененото неиздаване на фактура, на подсъдимия е предявено и ползването на документ с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органа по приходите – дневник за продажби, в който е отразена фактурата като доставка със ставка нула вместо като облагаема с 20 %. Така, парадоксално, рамките на обвинението обемат две взаимноизключващи се обстоятелства, защото се твърди, че „неиздадената“ фактура е издадена, но отразена в дневника с невярна ставка. Коментираното несъмнено дефинира обвинението като неясно, противоречиво и обективно затрудняващо правото на защита, но пълното оправдаване на подсъдимия изцяло компенсира сочения недостатък.

Правните съображения на апелативния съд за несъставомерност на поведението на подсъдимия от обективна страна са верни като краен резултат. Вече бе посочено, че И. С. не е автор на дневника за продажба и на справката – декларация. САС неправилно е заключил от правна страна, че след като подсъдимият е бил запознат със съдържанието им, а свидетелката З. П. е действала като упълномощено лице, то авторството е на С.. С оглед приетото за установено, че не той е казал с каква ставка да се декларира сделката, от него не може да се търси отговорност и на това основание.

На следващо място, САС с основание е приел, че и двата документа са с вярно съдържание, защото отразяват точно съдържанието на издадената действителна фактура за действителна сделка.

Напълно се споделя и подробно изложеното в мотивите на апелативния съд, че от обективна страна чрез деянието не е засегната способността на държавата да установи и събере данъчни задължения, защото нито е била елиминирана, нито затруднена възможността за идентифициране на истинската природа на доставката. Данъчното събитие е било обективирано и обявено на трети лица – с налични книжа в дружеството, с вписването му в дневника за продажби, с надлежното осчетоводяване по кредит сметка, с декларирането му по ЗКПО, с факта на нотариалната форма и вписването в книгите на нотариуса и в Агенцията по вписванията. В този смисъл - релевантният за данъчните задължения факт не е бил затаен, доказателство за което е и обстоятелството, че в хода на извършената данъчна проверка данъчните служители са установили сделката като надлежно осчетоводена и декларирана, но в грешната клетка на справката – декларация. В подобна хипотеза – когато е допусната счетоводна грешка – е приложима обсъдената от въззивния съд норма на чл. 116 ЗДДС, уреждаща коригирането на фактурите и известията. Именно в нейния контекст съдът е обсъдил грешката в правилното приложение на данъчния закон, която обаче не разкрива поведение по избягване на установяването на данъчното задължение.

Изложените в жалбата на касатора – граждански ищец размишления изобщо не могат да бъдат отнесени до правните съображения за отхвърлянето на иска, развити от апелативния съд. Така е, защото единственият фокус на оплакването е, че след като подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление, то именно той, а не представляваното от него юридическо лице, бил отговорен за причинената вреда. Изложението не държи сметка за това, че подсъдимият е признат за невинен и оправдан за това да е извършил престъпление.

При липсата на осъществено от подсъдимия престъпление, деликтната му отговорност би могла да бъде ангажирана само ако се установи, че е осъществил противоправно и вредоносно поведение, действайки виновно. Апелативният съд е отчел, че подсъдимият е издал инвойс с нулева ставка вместо такава с 20%, но правилно е съобразил, че това негово поведение не обуславя допусната небрежност. За този свой извод съдът е отчел като правнорелевантни следните факти: след като е издал инвойс на чужд език за сума в щатски долари от нарочната автоматизирана програма с нулева ставка за чуждестранни контрагенти, подсъдимият я е предал в счетоводството заедно с договора за наем; въз основа на инвойса служителка издала технически фактура на български език (със същия номер) със сумата в левовата й равностойност, която също била предадена на главния и на оперативния счетоводител (за отразяването й в дневника за продажби). Следователно, резонно е заключението на контролираната инстанция, че документите са били предадени на лица, ангажирани професионално със счетоводната отчетност на дружеството. Именно на техните специални знания и компетентно изпълнение на функциите им е разчитал подсъдимият, който е действал с дължимата грижа и е предприел нужната организация дейността по счетоводното и данъчно оформяне на сделките да протича правомерно и законосъобразно, да не се допускат грешки или ако се допуснати – да се коригират. Търговските субекти ангажират професионални счетоводители именно защото се нуждаят от експертната помощ на последните. Едва ли е дискусионно, че данъчната материя е обемна и сложна, а правносъобразената счетоводна дейност и данъчна отчетност на едно дружество - немислима без употребата на специални знания. Разумното изискване, отнесено до поведението на представляващ дружеството, организирал вътрешно счетоводство или ангажирал външно такова, е да представя на счетоводителите истински и с вярно съдържание документи. При положение че е сторил и двете от подсъдимия не би могло да се изисква полагането на по-голяма грижа. Професионалната преценка за това, че сделката е облагаема с 20% ставка ДДС, въпреки сключването й с чуждестранен контрагент, тъй като имотът е бил на територията на страната, е следвало да се осъществи от оперативния счетоводител, ангажиран с дневниците за покупки и продажби и попълването на справките-декларации. Правилно е прието, че не са налице основания за ангажирането на личната деликтна отговорност на подсъдимия.

Така мотивиран, ВКС, второ наказателно отделение намира, че присъдата следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда № 39 от 7 декември 2023 г., постановена по в. н.о. х.д. № 669/23 г. по описа на Апелативен съд – София (САС), наказателно отделение, 1. състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.