Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
Гр.София, 29.05.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Б. Т. ЧЛЕНОВЕ: М. П. НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Г.ИВАНОВА и
в присъствието на прокурора СИМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Т. н. д. № 297/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитниците на подс.К. Ч. и подс.Р. М.- адв.С. и адв.В., срещу въззивна присъда № 33 от 08.11.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 6 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 637/23г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е излязъл извън фактическата рамка, очертана от обвинителния акт, че е основал заключенията си на базата на експертни предположения, че не са обсъдени съществени доводи на защитата и противоречиви доказателства. Посочва се, че в нарушение на материалния закон подсъдимите са признати за виновни, без да е налице извършено от тях нарушение на трудовото законодателство и без да е установена причинно-следствена връзка между визираните нарушения на законови и подзаконови актове и съставомерния резултат. В подкрепа на тезата, че е налице и касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, защитниците посочват, че срокът на определените пробационни мерки е несправедливо дълъг. Иска се от касационната инстанция при условия на алтернативност: да отмени въззивната присъда и да оправдае двамата подсъдими, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция или да измени присъдата като намали наложените наказания.
Постъпило е възражение от страна на повереника на частните обвинители, с което се оспорват доводите на защитниците, сочи се, че възраженията с касационната жалба са схематично маркирани, без да са подкрепени с доводи. Подчертава се, че присъдата на въззивния съд не страда от пороци свързани с процесуална незаконосъобразност на доказателствената дейност, нито е допуснато нарушение на материалния закон.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитниците на подсъдимите - адв.С. и адв.В. заявяват, че поддържат касационната жалба. Представят ново допълнение към същата, в което са доразвити оплакванията им за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията.
Подсъдимите М. и Ч. заявяват, че поддържат доводите на защитниците си.
Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Не споделя съображенията в същата, като се спира подробно на обстоятелството, че не е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. С оглед на липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон, предлага въззивната присъда да се остави в сила.
Частните обвинители - Г. и М. М. и Н. М., не се явяват пред касационната инстанция.
Повереникът им - адв.И., възразява срещу доводите на защитниците, изложени в последното допълнение към касационната жалба. Счита, че законът е приложен правилно с признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.123 НК, като подчертава, че въззивният съд правилно е формулирал допуснатите от тях нарушения на трудовото законодателство и по-специално на нормите, относими към безопасните условия на труд и че това е сторено поради немарливост, а не в резултат на незнание. Оспорва се твърдението на защитата за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Споделяйки мотивите на втората инстанция относно липсата на високо качество на обвинителния акт, то същият според повереника съдържа достатъчно факти, които да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Отправя искане за оставяне в сила на въззивната присъда и желае присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.
Като последна дума подсъдимите отправят искане до касационния съд да отмени осъдителната присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимите, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 166 от 17.12.2022г. постановена по НОХД №599/2022 год. по описа Софийски градски съд, наказателно отделение, 11 с-в, подсъдимите К. Ч. и Р. М. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.123 НК.
Протест от представителя на прокуратурата и въззивна жалба от частните обвинители са инициирала въззивна проверка на първоинстанционния акт. С присъда № 33 от 08.11.2023г. на Софийски апелативен съд, присъдата на Софийски градски съд е била отменена. Вместо нея апелативната инстанция е постановила нова, с която е признала подсъдимите за виновни в това, че на 07.12.2018г. в [населено място], като работодатели, управители и собственици на „Б. П.“ ООД, поради немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл.166, ал.2, чл.166, ал.3, чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и чл.16, ал.1,т.6 от Закона на здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ/, причинили смъртта на К. М., като след деянието са направили всичко зависещо от тях за спасяване на пострадалия и на основани чл.123, ал.4, вр. ал.1 и във връзка с чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ НК са осъдени на : пробация с приложението на пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години за подс.М. и пробация с приложението на пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от едни година и шест месеца два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от едни година и шест месеца за подс.Ч..
Подсъдимите за оправдани по първоначално повдигнатото обвинени деянието да е извършено при нарушение на чл.12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска, на чл.166, ал.1, чл.177, ал.1,т.1, чл.177, ал.1,т.3, чл.177, ал.4, чл.164, ал.1, чл.164, ал.3,т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и на чл.8, ал.1 и ал.3 и чл.18 от ЗЗБУТ, както и по фактическото обвинение деянието да е свързано със занятие, представляващо източник на повишена опасност.
Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски.
Касационната жалба на подсъдимите е неоснователна.
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
Приоритетното разглеждане на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се обуславя от определящото им значение по отношение на останалите две касационни основания. Защитата съзира съществени процесуални пропуски, допуснати от въззивния съд в няколко насоки, които могат да се обединят в следните групи: -такива рефлектиращи негативно върху правото на защита на подсъдимите, - твърдения за липса на мотиви към атакувания съдебен акт, тъй като не са обсъдени направени възражения.
В първата група оплаквания се обединяват твърденията на защитата, че апелативният съд е включил в приетата за установена фактическа обстановка факти, които са извън рамката на обвинителния акт или са изведени по недопустим начин от изложените в обстоятелствената му част съждения на прокурора.
Евентуалното наличие на посочените пропуски би имало своето значение, като обстоятелство, рефлектиращо негативно върху правото на защита на подсъдимите, доколкото същите следва да са запознати с фактите, срещу които се защитават. Но такова нарушение касационният съд не намира да е допуснато.
Въпросите за фактическата рамка на обвинението и процесуалната годност на обвинителния инструмент да послужи за постановяване на осъдителна присъда, са разгледани подробно от въззивния съд. Затова и проверката на настоящата инстанция се осъществява, както във връзка с гарантиране правото на защита на подсъдимите, така и относно спазеното от въззивния съд задължение да отговори на направени от страните възражения.
Действително, обвинителният акт не е особено подробен, но основният въпрос, поставен във фокуса на вниманието е бил, доколко съдържа нужният обем факти, обуславящи изводи за авторство на деянието, респективно отговаря ли на минималните стандарти за точност и конкретика на обвинението . Утвърдителният отговор, даден от въззивната инстанция почива на правилна интерпретация на законовите изисквания в тази насока, относими към ясното дефиниране на няколко важни фактически моменти, които имат отношение към съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимите и те са: въпросите касаещи извършваната от тях дейност, като собственици и управители на дружеството, стопанисвало бар „П.“, служебната им връзка с пострадалия / последният е работел по силата на трудов договор като барман в заведението/, действията по боравене с платформата, които пострадалият е осъществявал / възложени от работодателя да се извършват от барманите/, причините за инцидента, довел до смъртта на пострадалия. Не на последно място са изведени като значими фактите, свързани с нарушенията, които са допуснати от подсъдимите, обуславящи и причинната връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Относно тези моменти обвинителният акт съдържа факти и въззивният съд правилно е заключил, че правото на защита на подсъдимите не е било нарушено, като е гарантирана възможността им да се защитават адекватно. Изводите на контролираната инстанция, не са произволни и неверни, а отговарят на действителното съдържане на обвинителния акт, който трябва да се приема като единство на обстоятелствена част и диспозитив. С достатъчна точност е визирано от държавното обвинение, че подс.Ч. и подс.М. са били собственици и управители на търговското дружество, стопанисващо заведението бар „П.“, че трудовият договор, по силата на който пострадалият е започнал работа като барман, е сключен с представляваното от тях дружество. Аргументите на въззивния съд относно качеството на работодатели, които подсъдимите имат и смисълът на това понятие вложен според Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, е направено като отговор на оплаквания на защитата, че подсъдимите не биха могли да са субект на престъплението и не е разширило рамките на обвинението. За разлика от дефиницията по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, на плоскостта на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, понятието работодател е с по-голям обхват. Освен хипотезите на наличие на трудово правоотношение с наетия работник като задължителна предпоставка по КТ, обхваща и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ). Чл. 2 от ЗЗБУТ очертава в широки рамки и приложното поле на закона, разпростиращо се върху всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.
Въззивният съд е интерпретирал вярно съдържанието на длъжностната характеристика на пострадалия и задължението, което се предвижда в т.8 от същата – пострадалият да изпълнява и други, конкретно поставени му задачи, свързани с длъжността, като относно сключеният трудов договор с пострадалия и длъжностната му характеристика, в обвинителния акт се съдържат факти. Възлагането на задължение за работа с платформата е станало устно, така както и всички останали бармани са били натоварени със задължението да работят със съоръжението.
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и относно начина на включване на правно значимите факти. Не се споделят оплакванията на касаторите, че това е станало въз основа на недопустимо препращане към доказателствен източник, който не е бил приет в хода на съдебното следствие /има се предвид заключението на техническата експертиза, изготвена на ДП/. Очевидно при изготвянето му, представителят на държавното обвинение е цитирал заключението, демонстрирайки съгласие с изводите му относно това, че платформата е съоръжение, източник на опасност, че е липсвала проектна документация и писмена инструкция за работа на нея, както и че не са предприети мерки по осигуряване ефективен контрол за осъществяване работа без риск, от страна на работодателя. Посочените обстоятелства в обвинителния акт се интерпретират единствено като фактически твърдения, които впоследствие са установени от въззивния съд на базата на надлежно събрани и проверени доказателства - гласни доказателства и заключение на техническа експертиза, назначена и приета от първия съд.
Не са основателни оплакваният на защитата, че въззивният съд незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.248, ал.3, вр. ал.1,т.3 НПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Смисълът, който се влага от защитата, се отклонява от съдържанието на тази част от мотивите. Действително, въззивната инстанция е отбелязала, че защитата не е посочила в процедурата по чл.248 НПК допуснати в рамките на ДП процесуални пропуски, а впоследствие се позовава на такива. Но изрично е подчертано, че преклузията по ал.3 не се отнася за съда. Именно задължението, което има съда служебно да следи за процесуални нарушения, както и да се произнесе по направени такива от страните, е мотивирало въззивният съд, с унисон с произнасянето на СЕС в решение по дело С-282/2020г. от 21.10.2021г., да разгледа много подробно и с нужната задълбоченост не само доводите на защитата, но и да изложи свои аргументи относно качеството на обвинителния акт и възможността той да послужи за основа на осъдителна присъда, при спазване изискванията на справедлив процес и съблюдавайки правото на защита на подсъдимите.
Относно оплакването, че съдът е подходил избирателно към доказателствата и е основал изводите си на предположения, може да се отбележи следното: касаторът акцентира на твърдението, че заключението на техническата експертиза не дава конкретен категоричен отговор на въпроса за причината за скъсването на въжетата, с които е била задържана платформата, че са представени варианти и няколко възможности за това, респективно прави се извод, че присъдата почива на предположения. Процесуален порок в търсената от защитата насока не се констатира. Въззивният съд коректно е посочил, че отговорите на експерта относно причините за скъсването на въжетата са вероятни - включващи като причини износването им, начин на монтаж, специфика при използването на съоръжението, редом с неправилно използване на карабинерите. Въпреки тази вариантност, категоричността в заключението, че ако платформата е била монтирана, експлоатирана и проверявана съобразно нормативните изисквания, рискът от скъсване на въжетата не би бил наличен, правилно е оценена от съда, като достатъчно убедителен довод, в подкрепа на правните изводи за виновността на подсъдимите, като лица натоварени със задължения да осигурят безопасни условия на труд.
Втората група възражения за допуснати съществени процесуални нарушения включва оплаквания на защитата срещу качеството на мотивите на въззивната присъда, като се твърди, че такива липсват, защото не са изложени аргументи по направени възражения. Една част от оплакванията са относно обстоятелства, които вече бяха разгледани- за качеството на обвинителния акт и достатъчността на включените в нето правно значими факти и относно преклузията по чл.248 НПК, за начина на възлагане на работа с платформата на пострадалия. Касационния съд не споделя възраженията на защитата, че тези нейни оплаквания не са намерили отговори в мотивите към въззивната присъда. Това, че аргументите на апелативния съд не я удовлетворяват, не ги прави неправилни, както и не обуславя заключение за тяхната липса / стр.16 и сл. от мотивите/.
В принципен план се констатира, че няма разнопосочни и противоречащи си доказателства, които да не са обсъдени от втората инстанция. Инцидентът е заснет от камера и фиксираното от нея е анализирано от съответна експертиза, която е обсъдена от апелативния съд редом със гласните доказателства. Доказателственият материал е еднопосочен, както относно случилото се, така и в ретроспективен план, относно времето и начина на монтиране на платформата, от кого е сторено това, липсата на документация за начина на безопасно боравене с нея и инструкция за работа.
Може да се направи краен извод, че не са допуснати визираните от касаторите съществени нарушения на процесуалните правила и контролираният акт не страда от пороци, които да се интерпретират в смисъла на чл.348, ал.1,т.2 НПК
Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.
Защитниците на подсъдимите твърдят, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е постановил осъдителна присъда, при липса на установена причинно-следствена връзка между инкриминираните нарушения на трудовото законодателство и настъпилия резултат. Причинно-следствената връзка е основен компонент, обуславящ съставомерността на деянието, поради което посоченият въпрос е стоял на вниманието на въззивната инстанция / стр.20-22 от мотивите/. Законосъобразно направеният анализ на нормите от извъннаказателното законодателство, посочени от прокурора, като запълващи бланкетния състав на чл.123 НК, е довел въззивния съд до оправдаването на подсъдимите по част от включените в обвинението текстове - за нарушение на чл.12 от Наредба № 5 за реда начина и периодичността на извършване оценка на риска, на чл.166, ал.1, чл.177, ал.1,т.1, чл.177, ал.1,т.3, чл.177, ал.4, чл.164, ал.1, ал.3т.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и на чл.8, ал.1, ал.3 и чл.18 ЗЗБУТ и тази част от присъдата не се атакува от държавното и частното обвинение.
Що се отнася до нарушаване разпоредбите на чл.166, ал.2 и 3 и чл.168а, ал.2 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и чл.16, ал.1,т.6 от ЗЗБУТ, причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат е мотивирана с нужната убедителност. Безспорно липсата на писмена инструкция, съдържаща сведение за спецификата при работа с платформата и безопасното й функциониране, общите и специални изисквания за това, както и за предвидимите ненормални ситуации, са станала причина за неосведомеността на пострадалия относно безопасната работа при повдигане и сваляне на платформата, за опасните последици от заставането в опасната й зона / мястото под платформата/, както и за реакция при ненормални ситуации. И въпреки, че самото ситуиране на въпросната платформа и дължината на кабелите на дистанционните управления, задвижващи двата телфера, не е позволявала такова безопасно отстояние, въззивният съд правилно е направил заключение, че информирането на пострадалия за това, е можело да мотивира и отказа му да изпълни тази опасна за здравето и живота му дейност.
Не се споделят от настоящата инстанция възражението на защитата за съпричиняване от страна на пострадалия. Безспорно установеното наличие на алкохол и наркотични вещества в организма на пострадалия е факт, който не е игнориран от въззивния съд. Възможността това обстоятелство да е довело до съпричиняване на вредоносния резултат е изключена именно защото ситуирането на пострадалия в опасната зона при боравене с платформата не е резултат от негова неадекватна преценка, а е било единственият начин, по която е можело да се работи с дистанционните управления на телферите. А възражението на защитата, че евентуалната повлияност на пострадалия от употребата на алкохол и наркотици би могла да доведе до неправилно манипулиране с въпросните дистанционни и „пренавиване“ на въжетата, са отхвърлени от апелативния съд с нужната категоричност и въз основа на надлежна доказателствена обезпеченост, изведена от заключението на техническата експертиза по въпросите за наличните защитни механизми на подемното устройство.
Неизвършването на периодични проверки и изпитвания на съоръжението, с цел гарантиране на безопасната работа с него, е препятствало оценката на действителното му техническо състояние, недостатъците при монтажа му и рискът, на който са били подложени барманите, опериращи с него. Техническата поддръжка, извършвана от св.С. / лице без нужната техническа квалификация /е била инцидентна по повод конкретни повреди на електромотор, смяна на въжета, но не е била насочена към отстраняване на технически недопустими решения, като работа на телферите и тяхната синхронизация, издигане на платформата и застопоряването й под наклон, при което положение металните въжета са били под постоянно напрежение, водещо до бърза амортизация на основни части. Липсата на осигурен от страна на подсъдимите ефективен контрол за извършване на работата със съоръжението безопасно и без риск за здравето на служителите, правилно е поставено в основата на причинната връзка с настъпилия резултат, доколкото е относимо към начина на безопасна работа с платформата.
Защитата оспорвала формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 НК, а именно че причиненият резултат е следствие от немарливо изпълнение на работата от подсъдимите. Касационната инстанция се солидаризира с правните изводи на апелативния съд, че в случая не се касае за незнание, изводимо от липсата на техническо образование и грамотност у подсъдимите. Като собственици на дружеството и управители на „Б. П.“, в качеството си на работодатели са били длъжни да вземат всички необходими мерки, очертани от нормативните актове, за да гарантират безопасността на работата на служителите си.
Незнанието се свързва с липсата на определени знания, квалификация, опит от страна на субекта, по отношение на правнорегламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност. Немарливостта се свързва с познаване на съответните правила, но въпреки това с неспазването им.
В конкретния казус не се касае за незнание на определени обстоятелства от тясната професионалната сфера на подсъдимите, а за неспазване на изисквания за безопасност на труда. Бездействието им по отношение осигуряването на писмени инструкции за използване на платформата като работно оборудване, на периодични проверки и изпитвания на същото, липсата на ефективен контрол по отношение на работата, която следва да се осъществява без риск за здравето и по безопасен начин, се намира в пряка връзка с настъпилата злополука и смъртта на пострадалия.
Подсъдимите са субекти на престъплението по чл.123 НК и възраженията на защитата в обратната посока са неоснователни. Изводите на въззивния съд са законосъобразно мотивирани, като е отчетен безспорният факт, че са собственици и управители на дружеството, което е стопанисвало заведението и като такива по силата на ЗЗБУТ имат задължението да осигурят безопасни условия на труд.
Правната теория и практика са константни, че субект на престъплението по чл.123 НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани, както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ/предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Субекти на този вид престъпни деяния са преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, но и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират нейното изпълнение, каквито са подсъдимите М. и Ч. – собственици и управители на дружеството, стопанисващо бара. В това качество те са натоварени с административни, организационни и контролни функции, включващи осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд още повече по отношение на съоръжение, което лично са поръчали и с начина на функциониране, на което са били запознати.
Изложените съображения правят несподеляеми доводите на касаторите, че след като е имало фирма, ангажирана с въпросите на трудова медицина и св.Н.Д. е бил натоварен с такива задачи, отпада отговорността на подсъдимите. Боравенето с платформата е било извън обхвата на задължения на тези лица, а за подсъдимите остава задължението в качеството си на собственици и управители на дружеството да осигурят безопасни и здравословни условия на труд
Що се отнася до ангажирането на наказателната отговорност на подс.Ч., то въпреки отчетената от въззивния съд по-значима роля на подс.М., неговата съпричастност към осъществяване на престъплението по чл.123 НК е достатъчно категорично доказана. Приносът му към настъпване на съставомерния резултат се е обективирал при индивидуализиране на наказателната му отговорност, като на същия е наложено по-ниско наказание - по-къс период на пробационни мерки.
Предвид горното, касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения на материалния закон. След правилното установяване на релевантните фактически положения от контролираната инстанция, при спазване на съдопроизводствените правила за анализ и оценка на доказателствената съвкупност, са направили и верни правни изводи. Правилно е прието, че нарушенията, реализирани от подсъдимите чрез бездействие и запълващи бланкетния състав на разпоредбата на чл.123 от НК са нарушение на чл.166, ал.2, чл.166, ал.3, чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и чл.16, ал.1,т.6 от Закона на здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ/
Законосъобразно са отчетени всички правни моменти, свързани с елементите от състава на инкриминираното престъпление и изводими от установените по несъмнен начин фактически констатации.
По делото е безспорно установено, че подсъдимите са работодатели, управители, собственици на дружеството, стопанисвало бар „П.“ и като такива са неоспорими отговорностите им, свързани с безопасността на работещите там. Изпълнявайки задълженията на барман в заведението, на пострадалия М. е била фактически възложена работата с платформата – нейното спускане и вдигане с помощта на дестанционни управления, задействащи два телфера. Без значение е обстоятелството, колко време преди инцидента платформата е работела. За отговорността на подсъдимите е важно обстоятелството, че не са осигурили безопасни условия на труд, в частност не е имало инструкция за работа с платформата, тя не е била обект на компетентна и професионална проверка и контрол, а последното не е било възможно, тъй като не е била регистрирана пред съответните органи оторицирани да я инспектират.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че при постановяване на контролирания съдебен акт въззивната инстанция е приложили правилно материалния закон, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касационната инстанция не намира основани да приеме, че е налице явна несправедливост на наложените наказания. Те са индивидуализирани при отчитане на всички относими към това обстоятелства, като е приет законосъобразно превес на смекчаващите отговорността в степен, че да се мотивира тяхната многобройност, довела до определяне на наказанията по реда на чл.55, след преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.123, ал.4 НК.
По изложените съображения, касационния съд намира, че не са налице сочените от защитниците на подсъдимите касационни основания и въззивната присъда следва да се остави в сила. В съдебно заседание повереникът на частните обвинители прави искане за присъждане на направените пред настоящия съд разноски от доверителите му. Предвид изхода на делото, претенцията му е основателна, поради което подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на частния обвинител Н. М., страна по анекса за договора за правна помощ, разноски за водене на делото пред касационния съд в размер на 1800лв. / по 900лв. всеки един от тях/.
Водим от горното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 33 от 08.11.2023г. на Софийския апелативен съд, НО, 6 състав, по ВНОХД № 637/23г.
Осъжда подсъдимите К. Ч. и подс.Р. М. да заплатят направените от частния обвинител Н. М. разноски пред настоящата инстанция в размер на по 900лв. всеки от тях.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: