О П Р Е Д Е Л

№ 125

В ИМЕТО НА

съдебно заседание на пети март, две хиляди и девета година в състав:

Членове

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. С. К., град С., приподписана от пълномощника му адвокат Н, срещу определение №188 от 28.07.2008 г. по ч. гр. д. №385/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 10.06.2008 г. по преписка вх. №73/2008 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е върната исковата му молба.

Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно изискванията на ГПК, на които трябва да отговаря исковата молба, за да бъде редовна, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са и доводи за неправилност на определението.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.

Формулираният по-горе въпрос е съществен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата. По него има трайно установена практика, че когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, то на основание чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите. При неотстраняване на нередовностите исковата молба се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочените по-горе законови изисквания за съдържанието на исковата молба не се налагат самоцелно. Без изпълнението им въобще не е възможно провеждането на исково производство. Това е абсолютно задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по иска от насрещната страна в процеса.

Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение №188 от 28.07.2008 г. по ч. гр. д. №385/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №188 от 28.07.2008 г. по ч. гр. д. №385/2008 г. на Великотърновския апелативен съд.