О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1413
[населено място], 23.05.2024 г.
Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. Б.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
АННА НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 402 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „МТ Р. К. ЕООД против решение № 589/25.08.2023г. по т. д.№ 276/2023г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3/03.01.2022г. по т. д.№ 117/2022г. на Софийски окръжен съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от касатора против „С. И. ООД искове, с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ, за признаване за установено, че обявяването на дружествен договор на ответното дружество, извършено с акт за вписване № 20220602154148, обявяването на дружествен договор, извършено с акт за вписване № 20220525175909, както и вписването на всички обстоятелства, с акт за вписване № 20220602154148 - прехвърляне на 106 970 дяла по 100 лева всеки, извършено с договор за прехвърляне на дружествен дял от 26.05.2022 г. между „Н.„ АД и Б. В., заличаването на „Н.„ АД като съдружник и вписването на Б. В., като съдружник, притежаващ 107 070 дяла от капитала на „С. И. ООД, с номинална стойност от 100 лева всеки, са вписване на несъществуващи обстоятелства. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение, в частта му, с която са разгледани по същество и отхвърлени искове, с правно основание чл. 29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ, за установяване вписване обявяването на дружествен договор на дружеството – ответник, извършено с актове за вписване № 20220602154148 и № 20220525175909, за вписване на несъществуващо обстоятелство. Позовава се на практика на ВКС, за недопустимост на искове с такъв предмет, на основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Защитата, предвидена с тази разпоредба, е само срещу вписването на подлежащи на вписване обстоятелства и не би могло да се прилага разширително и по отношение на обявени актове. В останалата му част счита, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Оспорва извода на въззивния съд, че решенията на ОС на „ С. И. „ООД от 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г. не са нищожни и визираните от ищеца пороци подлежат на разглеждане, като относими към законосъобразността, а не към валидността на тези решения, с иск по чл. 74 ТЗ, независимо че считано от 19.04.2022 г. всички лица, участвали в тези ОС като съдружници, са изгубили това си качество, прехвърляйки дружествените си дялове на ищцовото дружество и трети за спора лица. Действието на решението на ОС на „С. И. ООД от 19.04.2022г., за приемането на ищеца и останалите приобретатели на дружествени дялове от капитала на дружеството - като съдружници е настъпило веднага в отношението между същите и дружеството, а вписването на това обстоятелство в регистъра има действие само спрямо третите лица / чл. 140, ал. 4 ТЗ /. Последващото прехвърляне на дружествени дялове от „Н.“АД на Б. В., с договора от 26.05.2023 г., не е породило правни последици, независимо от неговата действителност, тъй като е непротивопоставим на ищеца - техен собственик, бидейки разпореждане с чуждо право. Взетите решения от лица, които не са съдружници, са нищожни, приравнени на липсващи решения, поради което вписаните въз основа на тях обстоятелства в търговския регистър са несъществуващи обстоятелства – невъзникнали валидно. Касаторът излага и съображения, за ненастъпили правни последици на разваляне, на сключения от него с „Н.„ АД договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „С. И. ООД, поради незаплатена продажна цена, за която договорът не е предвиждал срок и следователно е дължима след покана. Въззивният съд не е съобразил, че изявлението за разваляне от страна на „Н.„ АД е последващо спрямо вземането на решенията на Общите събрания от 18.05.2022 г. и 26.05.2022г. и не е отправено, съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД – с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на „МТ Р. К. ЕООД, т. е. не е упражнено надлежно, а основание за разваляне на договора при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД не е налице. Страната оспорва приложимостта на чл. 327, ал. 1 ТЗ спрямо договора за прехвърляне на дружествени дялове, тъй като същият не може да се квалифицира като търговска сделка, за което излага обстойни съображения. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи отказа на въззивния съд да обсъди обстоятелствата и доказателствата, касаещи правата на трети за спора лица – „П. Ю. И. ЕАД и В. Й. Д. - съдружници в „ С. И. ООД към датата на оспорваните решения на ОС от 18.05.2022 г и 26.05.2022г., придобили аналогично на ищцовото дружество дялове от капитала на ответника. Касаторът счита, че неправилно съдът е възприел тази му защита, като упражняване на чуждо материално право, в противоречие с чл. 26, ал. 2 ГПК, вместо с действителното й предназначение - да установи, че и тези приобретатели на дружествени дялове е следвало да вземат участие в оспорваните Общи събрания, вместо праводателите им, предвид настъпилия транслативен ефект относно собствеността на дружествените дялове и взетото решение за приемането им като съдружници. Касаторът открива вътрешно противоречие в мотивите на въззивния акт, взаимно изключващи се, доколкото обосновава правен интерес от предявяването на исковете с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, но от друга страна обосновава интерес от воденето на искове по чл. 74 ТЗ, при така визираните за релевантни обстоятелства. Поддържа се тезата, че съдът се е произнесъл по преклудирани възражения на ответника, поради неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и противно на визираните в чл. 370 ГПК последици в този случай. Необосноваността, като самостоятелен порок по чл. 281, т. 3 ГПК, се твърди предвид едновременното зачитане транслативния ефект на продажбата на дружествени дялове, в полза на ищеца и трети лица – приобретатели, но от друга страна се обосновава последващо транслирането на собствеността „съществуващи решения„ с гласовете на праводателите им.
Ответната страна – „С. И. ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че доколкото твърдяната от касатора недопустимост касае предмета на заявени от самия него претенции, то в негова власт е да оттегли или се откаже от същите, вместо да претендира обезсилване на въззивното решение в тази му част, което страната намира за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Не споделя, обаче, твърдяната недопустимост на произнасянето в тази му част. Споделя извода на съда, че визираните от ищеца пороци на решенията на ОС от 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г. са допустим предмет на проверка в производство по чл. 74 ТЗ, тъй като се отнасят до незаконосъобразност в свикването и провеждането на ОС / кворум, мнозинство /. В производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съдът не може да изследва настъпил ли е облигационния ефект на сключените договори за прехвърляне на дружествени дялове, което страната възприема като преценка за законосъобразността на самото вписано обстоятелство, изключена от обхвата на дължимата по този иск. Нищожните решения на ОС на търговско дружество страната свежда до липсващи / невзети / или взети от ОС решения, чиято нищожност последващо е установена по исков ред / чл. 74 ТЗ или чл. 124 ГПК /, но не и с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, в който смисъл намира въззивното решение в унисон с относимата задължителна / ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС / и казуална практика на касационна инстанция. Формулираните въпроси не удовлетворяват общия и/или и допълнителния селективни критерии за допускане на касационното обжалване, за което се излагат обстойни аргументи, съобразени при произнасянето на състава.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът „МТ Р. К. ЕООД твърди, че с договор за придобиване на дружествени дялове от капитала на „С. И. ООД, сключен на 19.04.2022 г., с праводател „Н.„ АД, и въз основа на взето на същата дата от ОС на дружеството – ответник решение за приемането му като съдружник / аналогично и за трети за спора субекти - „П. Ю. И. ЕАД и В. Й. Д., също придобили дружествени дялове от капитала на ответника, от „Н.„ АД и от други съдружници в същото – З. Ф., П. Н., М. ди Кио, Д. П., К. П. / е придобил качеството съдружник / аналогично „П. Ю. И. ЕАД и В. Й. Д. /, независимо че продажната цена на дружествените дялове е останала незаплатена. Твърди, че за плащането й сключеният договор не е предвиждал срок, като не е бил поканен за това от праводателя си „Н.„АД. Твърди, че междувременно / договор от 26.05.2022 г. / „Н.„АД се е разпоредило повторно с вече прехвърлените дружествени дялове от капитала на „С. И. ООД, в полза на Б. В., като с решения на ОС от 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г. са приети изменения на дружествения договор на „С. И. ООД, съответно обявени в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, вкл. е дадено съгласие за прехвърляне всички дружествени дялове, притежавани от „Н.„ АД, на Б. В.. Въз основа на тези решения са вписани обстоятелства по придобиване от последния на 106 970 дружествени дяла от капитала на „С. И. ООД, с номинална стойност всеки 100 лева, съответно - заличаването на „Н.„ АД като съдружник. Ищецът твърди, че доколкото тези решения са взети с участието на бивши съдружници / праводателите на ищеца, на „ П. Ю. И. „ ЕАД и на В. Д. / , т. е. от лица чужди на персоналния субстрат на ответното дружество, то те са нищожни, приравними на липсващи решения и вписването въз основа на тях на обстоятелства в ТР по партидата на ответника е вписване на несъществуващи обстоятелства, което се цели за установяване с предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ . Формулиран е изричен петитум за установяване двукратното вписване на обявяване на дружествения договор / предвид изменението му /, извършено с актове за вписване № 20220602154148 и № 20220525175909, за вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответникът е оспорил исковете, като се позовава на развалянето на сключения между „Н.„ АД и „МТ Р. К. ЕООД договор, поради незаплащане на продажната цена от ищеца, съответно на обратното действие на развалянето, поради което към 18.04.2022г. и 26.05.2022 г. „Н.„АД е имал качеството съдружник в „С. И. ООД. Оспорва се правния интерес на ищеца от исковете, тъй като с уважаването им не биха се възстановили правата му върху дружествени дялове от капитала на „С. И. ООД, с оглед правните последици на развалянето. Тяхното настъпване, обаче, както и изобщо настъпването на вещно-транслативен ефект по отношение дружествени дялове от капитала на ответника в полза на ищцовото дружество, „С. И. ООД намира, че не подлежат на изследване в настоящото производство, а следва да са предмет на самостоятелен иск по чл. 124 ГПК. От значение за ответника е обективния факт на взето решение за разпореждане от „Н.„ АД в полза на Б. В., въз основа което са извършени вписванията, достатъчно да обуслови съществуването на така вписаните обстоятелства, без значение какъв е вещно-правния му ефект. Същевременно се оспорва твърдяното от ищеца плащане на цената по сключените от „П. Ю. И. ЕАД и В. Д. договори за придобиване дружествените дялове на останалите съдружници в „С. И. ООД. Според ответника, приложим към договора за покупко-продажба на дружествени дялове е чл. 327, ал.1 ТЗ и независимо от липсата на уговорен срок, плащането на цената се дължи едновременно с настъпването на вещно-транслативния ефект на продажбата. Твърди се отправено от „Н.„ АД до ищеца изявление за разваляне на договора, поради неплащане на продажната цена / от 03.08.2022 г., връчено чрез ЧСИ /, което съдържа и покана за плащане, предвид добросъвестно съобщеният факт, че „Н.„ АД се е разпоредило повторно с дружествените дялове, в полза на Б. В., но че би съдействало на ищеца „за повторната им покупка„, ако плати цената. Ответникът твърди, че това изявление е било предхождано от множество други покани за плащане / устни и писмени, вкл. чрез e-mail съобщения, Viber и Whatsаpр /, за установяване на което е поискано допускане на свидетели и съдебно - техническа експертиза от IT специалист, за проверка на електронната кореспонденция. Свидетели не са допуснати по съображения от чл. 164, ал. 1 , т. 3 и т. 5 ГПК, а експертизата – като преклудирано доказателствено искане / в който смисъл следва да се разбират мотивите на съда от о. с.з. на 09.12.2022 г./. Отделно ответникът се позовава на срок за плащане, предвиден в сключения предварителен договор за продажба на дружествените дялове.
Ищецът оспорва правните последици на развалянето, по съображенията поддържани и в настоящата касационна жалба, вкл. неприложимост на чл. 327 , ал. 1 ТЗ към договора за продажба на дружествени дялове, тъй като не е търговска сделка.
Първоинстанционният съд е уважил иска, за установяване вписване обявяването на дружествен договор на „ С. И. „ ООД, извършено с акт за вписване № 20220602154148 , за вписване на несъществуващо обстоятелство и отхвърлил останалите обективно съединени искове.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в уважителната му част и потвърдил същото в останалата, като крайният правен резултат е отхвърляне на всички предявени от „ МТ Р. К. ЕООД искове. Мотивите му за това са : Налице е правен интерес от предявяването на исковете, доколкото ищецът цели да възстанови правата си върху капитала и управлението на дружеството . Дали взетите решения от ОС на съдружниците от 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г. съответстват на закона и устава и дали са породили целените правни последици, съответно дали лицата, за които се твърди, че не са съдружници в ответното дружество, но с тяхно участие са взети тези решения, са имали правото да участват в Общото събрание и как това се е отразило на взетите решения, съдът е приел, че са обстоятелства, преценими в производство по искове с правно основание чл. 74 ТЗ, респ. не са предмет на настоящото производство - по искове, с правно основание чл. 29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ. Съдът счита, че в този именно смисъл са мотивите на т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, според които, проверката по искове, с правно основание чл. 431, ал . 1 вр. с чл. 97, ал.1 ГПК / идентични по целените правни последици на уредените в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ /, „не се разпростира върху законосъобразността на самото вписано обстоятелство„. Спорът за собствеността върху дружествените дялове от капитала на „С. И. ЕООД към 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г. следва да се разгледа в производство по чл.74 ТЗ, тъй като разрешението му ще се отрази върху законосъобразността на ОС / преценката на кворума и мнозинството за провеждането им /. По същите съображения / макар недостатъчно последователно във формулировката / въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне и относно това настъпили ли са правните последици от развалянето на договора, сключен между „Н.„ АД и ищеца.Приел е за ирелевантно обстоятелството дали права върху дружествени дялове от капитала на ответника са придобили и трети за спора лица – „ П. Ю. И. ЕАД и В. Й. Д. , по съображение, че ищецът не може да упражнява чужди права / чл. 26, ал. 2 ГПК /. В обобщение, въззивният съд е приел, че са вписани съществуващи обстоятелства, доколкото се основават на обективирани решения на ОС на съдружници в „С. И. ООД, без значение имали ли са в действителност те качеството на съдружници към 18.05.2022 г. и 26.05.2022 г., тъй като тази преценка е неотносима към предмета на предявените искове.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът, наред с поддържаната частична недопустимост на въззивното решение, по преждеизложените съображения, формулира и следните въпроси : 1/ От кой момент прехвърлителят на дружествен дял в дружество с ограничена отговорност прекратява участието си в дружеството и в кой момент купувачът на такъв дял, който не е съдружник, придобива качеството на съдружник в дружеството ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с приетото в ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС,а също и в определение по ч. т.д.№ 806/2010 г. на І т. о. и решенията по т. д.№ 3113/2014 г., т. д.№ 526/2010г. на І т. о. и решения по т. д.№ 349/2008 г. и т. д.№ 159/2005 г. на ІІ т. о. на ВКС ; 2/ Решението, прието от лица, които са извън състава на ОС на съдружниците, приравнява ли се на липсващо / невзето / решение ? - допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в ТР № 1/2002 г. по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС и решенията по т. д.№ 799/2009г. на ІІ т. о., т. д.№ 546/2009 г., т. д.№ 802/2016 г. и т. д.№ 1340/2015 г. на І т. о. на ВКС, а в евентуалност – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като касаторът се позовава на разрешението на въпроса в правната теория и липсата на съдебна практика по въпроса; 3/ Може ли да се търси защита срещу вписване в търговския регистър, последица от липсващо / невзето / решение на ОС, с иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или следва да бъде проведено исково производство по чл. 74 ТЗ ? – твърди се противоречие на приетото от въззивния съд с ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1 / 2002 г. на ОСГТК на ВКС и решенията по т. д.№ 546/2009 г., т. д.№ 802/206 г. , т. д.№ 1340/2015 г. , т. д.№ 68/2012 г. – всички на І т. о. и т. д.№ 173/2006 г. на ІІ т. о. на ВКС ; 4/ При иск по чл. 29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ , в производството по който се твърди, че несъществуващото обстоятелство е приравнено на липсващо /невзето / решение, може ли ищецът да се позовава на неучастие на останалите съдружници при вземането на решението ? - обосновава се противоречие с решение по т. д.№ 734/2011 г. на І т. о. ВКС; 5/ Има ли право страна по договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне, без да е спазена процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и при липса на основания по чл. 87, ал.2 ЗЗД ? - сочи се противоречие с приетото в решения по т. д.№ 3113/2014 г., т. д. № 603/2016 г., т. д.№ 2322/2021г. на І т. о., гр. д.№ 6836/2013 г. на ІІІ г. о., т. д.№ 32/2009 г., т. д.№ 3723/2013 г., т. д.№ 116/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи ? – допълнителният селективен критерий се обосновава отново в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решенията по т. д.№ 811/2012г., т. д.№ 2483/2014г., т. д.№ 3428/2014г. на ІІ т. о., гр. д. № 241/2011г. и гр. д.№ 5980/2014г. на І г. о. на ВКС. Касаторът поддържа и очевидна неправилност по чл.280, ал. 2, пр. трето ГПК, която обосновава със съществуващото в мотивите вътрешно противоречие, на което основава касационният си довод за необоснованост на въззивното решение, коментиран по-горе.
Първи и пети от формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване : въззивният съд не е формирал решаващи изводи в отговор на тези въпроси, напротив – счел е за ирелевантно за производство по иск, с правно основание чл. 29, ал.1, пр. трето ЗТРРЮЛНЦ - за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, въз основа решения на ОС на съдружниците - имат ли взелите тези решения лица качеството на съдружници в „С. И. ООД към момента на проведените ОС, в относимост към което обстоятелство е както преценката за реализиране фактическия състав на придобиване качеството съдружник, вкл. настъпване вещно-транслативния ефект на покупко-продажбата на дружествени дялове, така и преценката за запазването му, т. е. за последиците от твърдяното разваляне на същата, поради неизправност на приобретателя.
Втори и трети от формулираните въпроси, кумулативно удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. От една страна въззивният съд е счел, че визираните от ищеца обстоятелства – взети решения от лица, нямащи качеството на съдружници в „С. И. ООД - са относими към иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, доколкото рефлектират върху законосъобразността на проведените ОС / кворум, мнозинство /, т. е. не обуславят нищожност на взетите решения, ако би се установило вземането им от лица, никое от които, а не само някои от тях, няма качеството съдружник в „С. И. ООД. Обосновава се и допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с цитираната от касатора към всеки от въпросите практика на касационна инстанция, в частност решенията по т. д.№ 802/2016 г. на І т. о. и т. д.№ 1340/2015 г. на І т. о. на ВКС вр. с т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС и по т. д. № 68/2012г. на І т. о. и т. д. № 173/2006 г. на ІІ т. о. на ВКС.
Отговорът на четвъртия от формулираните въпроси не е самостоятелно значим за правния резултат, извън и независимо от отговора на втори и трети въпроси, по които допускането на касационното обжалване се явява обосновано.
Шестият въпрос касаторът обосновава с оскъдност на мотивите, сведени до това, че твърдените от ищеца обстоятелства подлежат на преценка в производство по чл. 74 ТЗ, както и с неяснота относно съображенията му, защо договора за продажба на дружествени дялове има характер на търговска сделка. Непълнота на мотивите е налице, когато същите не обосновават или не обосновават достатъчно крайния резултат, независимо от неговата правилност или не, какъвто не е настоящия случай. Търговския характер на договора за продажба на дружествени дялове е въпрос, относим към твърдените от ответника, респ. отричани от ищеца, последици на развалянето на сключения между „Н.„АД и „МТ Р. К. ЕООД договор за прехвърляне на дружествени дялове, с оглед приложението на чл. 327, ал. 1 ГПК, които съдът не е коментирал, предвид решаващия си извод за неоснователност на исковете. Нито касационната жалба, нито обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК сочат несъобразен от съда довод или доказателство от естество да промени правния резултат, като се съобрази, че между страните няма спор по фактите, а само по правните им последици и приложението на закона. С оглед това, шестият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.
Очевидна неправилност на въззивния акт, като основание по чл.280, ал.2, пр. трето ГПК, не може да се изведе само от описаното от касатора вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съд .
Въззивното решение ще следва да се допусне до касационно обжалване и за преценка вероятната недопустимост на част от същото, с предмет исковете за установяване, че вписването на обявяване на дружествен договор на ответника, с актове за вписване № 20220602154148 и № 20220525175909, е вписване на несъществуващи обстоятелства, на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589/25.08.2023г. по т. д.№ 276/2023г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на „МТ Р. К. ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 80 лева.
След представяне доказателство за плащането или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: