Определение №533/11.06.2020 по гр. д. №1216/2020 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Геновева Димитрова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 533

гр. София, 11.06.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1216 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. И. В. срещу решение № 10 от 13.01.2020г. по в. гр. дело № 312/2019г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 346 от 30.09.2019г. по гр. дело № 849/2019г. на Силистренски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора В. срещу ответника Земеделска кооперация (ЗК) „16 декември“, [населено място], обл. С., искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № 69/12.04.2019г. на председателя на земеделската кооперация, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „чистачка“ и „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“ и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца поради незаконното уволнение в размер на 3 552 лв..

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост при приемане за осъществен на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди, че работодателят не е доказал намаляване обема на работа, засягащо конкретните изпълнявани от ищцата длъжности и че заповедта за уволнение не е мотивирана. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендира сторените съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Касаторът - ищца въвежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. “Когато служителят заема две длъжности, необходимо ли е работодателят да мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ по отношение на коя длъжност прекратява трудовия договор?“; 2. „При намаляване обема на работа в цялата земеделска кооперация, длъжен ли е работодателят да доказва при оспорване на уволнителната заповед по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ как това намаляване се отразява на съответната трудова функция? Следва ли намаляването на обема на работата да е съществено и как се извършва преценката за това обстоятелства?“ и 3. „Когато основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, необходимо ли е работодателят да докаже намаляване обема на работа и по двете длъжности, които служителят изпълнява?“. По първия въпрос сочи допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по останалите два – допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №29/08.02.2011г. по гр. д.№265/2010г. на Четвърто г. о., в решение № 270/02.06.2011г. по гр. д.№1661/2010г. на Четвърто г. о. и в решение № 703/17.11.2010г. по гр. д.№90/2010г. на Трето г. о..

Ответникът по касационната жалба - ЗК „16 декември“ подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, поради което е допустима.

Въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 15.11.2016г. по силата на срочен трудов договор, трансформиран в безсрочен, по който ищцата е приела да изпълнява длъжността „чистачка“, при договорено работно време от 8 часа дневно, който с допълнително споразумение от 12.04.2018г. е изменен досежно заеманата от работничката длъжност, като към поетите задължения на чистачка са добавени и задължения на „отчетник през жътвените кампании и изнасяне на продукция“. По отношение на процесната уволнителна заповед, имаща само констативно значение, доколкото прекратяването на процесния трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ настъпва с изтичане на срока на отправеното от работодателя до работничката предизвестие, Силистренски окръжен съд е посочил, че не се нуждае от допълнителни мотиви, конкретизиращи причините и конкретни обстоятелства за намаляването обема на работа. Това е така, тъй като последните подлежат на доказване от работодателя, който носи тежестта да установи законността на уволнението. При намален обем на работа, според въззивния съд, работодателят има право да пристъпи и към изготвяне на нов, по-свит и по-малък щат, съответстващ на намаления обем на работа, като при изготвяне на този нов щат може да извърши сливане, изменение, трансформиране и др. подобни промени в някои длъжности. Тези въпроси с оглед по-рационална и управленски по-целесъобразна организация на труда и производството, наложена от спада в обема на производствената и служебна дейност, се включват в работодателската преценка, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол в хипотезата на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ подлежи дали е налице реално намаляване на обема на работа и дали е взето решение за това от надлежния орган и по надлежния ред, както и законосъобразен ли е извършения подбор, когато такъв е задължителен.

Силистренски окръжен съд е намерил за установено реалното намаляване на обема на работа в ответната земеделска кооперация, което освен, че не се оспорва от ищцата, е доказано с приетите доказателства. Въз основа на аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка 303 „готова продукция растениевъдство“,за периода: 01.01.2017г.-31.12.2017г. и аналитична ведомост за периода: 01.01.2018г.-31.12.2018г. е счел, че количествата готова продукция, преминали през кантара на кооперацията през 2017г. е 13 771 368.50 кг., а през 2018г. – 8 313 436. 90 кг., т. е. че е намален обема на работата, вкл. по кантарирането и отчитането на продукцията през жътвените кампании. Обсъдил е и намаляването на обема на работа по основната длъжност на ищцата „чистачка“, с място на работа „административна сграда“, като въз основа на представените старо и ново длъжностни щатни разписания и приетите гласни доказателства (показанията на свидетелката С. – бивш главен счетоводител) е приел за установено, че стаите за почистване са намалели от 4 на 2, поради извършени съкращения на длъжности от администрацията – тези на гл. счетоводител и счетоводител. Поради това е счел за налично и намалението на обема на трудовите функции на длъжността „чистачка“, която е единствена при работодателя.

По довода на ищцата за незаконност на процесното уволнение поради неизвършен дължим подбор по чл. 329 КТ, решаващият съд е посочил, че такъв не е бил дължим, тъй като съкратената длъжност „чистачка“, е била единствена при ответника и тя е основната заемана от ищцата длъжност с постоянен характер. Доколкото през сезоните на жътвата ищцата е изпълнявала и задължения на „кантарджия“, наред с основните си задължения на чистачка, каквито допълнителни задължения преди процесното уволнение са били възложени и на друга служителка – З. И. Й., чиято основна длъжност е „ОТ, каса, деловодство“, въззивният съд е преценил, че не следва да се извършва подбор между ищцата и З. Й. поради изпълняваните съвсем различни трудови функции от двете. Ищцата е с основни трудови функции на хигиенист, а З. Й. – на касиер – деловодител, т. е. касае се за различни, а не сходни длъжности, а само при сходство в длъжностите е задължителен подбор по чл. 329 КТ. С оглед наведеното възражение за фиктивност на съкращаването на щата на ищцата в контекста на довода за неизвършен задължителен подбор, е анализирано поведението на работодателя след процесното уволнение, при което е установено, че допълнителните трудови функции на „кантарджия“ са изпълнявани отново от две лица, които са с други, коренно различни основни длъжности от основната длъжност на ищцата – З. Й., която е „касиер-деловодител“ и Д. Д., която е „полевъден работник“. Направеният извод е за наличие на трансформиране на длъжности след съкращаване на единствения щат за чистачка, при което допълнителните трудови функции на ищцата на кантарджия при жътвените кампании са възложени на друг служител (Д. Д.), която е полевъден работник. Задълженията на „отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция“ или на кантарджия нямат постоянен характер, а са кампанийни и поради това не са обособени като отделна длъжност, а се съвместяват от служители с други основни трудови функции. Това произтича и от начина на уговаряне в трудовия договор на трудовото възнаграждение за тези допълнителни, сезонни, трудови функции, като дължимо за 1 час.

Поради наличното намаляване на обема на работа както досежно основните, така и досежно допълнителните трудови функции, изпълнявани от ищцата и при неприложимостта на чл. 329 КТ, доколкото заеманата от ищцата длъжност „чистачка“ е единствена, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е намерен за основателен, за каквито са приети и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Първият и третият въпроси на касатора не са обуславящи за крайния изход на конкретния правен спор. Макар да е приел за определяща длъжността на ищцата като „чистачка“, въззивният съд е приел, че е налице намаляване на обема на работа в ответната кооперация по отношение на основната (чистачка) и допълнителната, сезонна, (отчетник при жътвени кампании и изнасяне на продукция) трудови функции, възложени на ищцата по процесния трудов договор, излагайки подробни фактически и правни съображения за това, посочени по-горе. Същото се отнася и за въпроса за мотивираността на уволнителната заповед, по който съдът е посочил, че причините и конкретните обстоятелства по намаляването на обема на работа, не са задължителен реквизит от заповедта, но подлежат на доказване от работодателя в процеса по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Що се отнася до това дали прекратяването на трудовия договор касае всички възложени трудови функции на ищцата (основна и допълнителна със сезонен характер) не остава никакво съмнение нито от текста на уволнителна заповед и предшестващото я предизвестие за прекратяване, нито от приетите в процеса доказателства, нито дори у всяка от страните, че то се отнася за целия трудов договор и за всички, включени в съдържанието му трудови функции. При това положение дори да може да се приеме, че ищцата е изпълнявала две длъжности, доколкото е изследвано и установено намаляване на обема на работа по отношение и на двете твърдяни такива, отговорът на третия поставен въпрос не би бил от никакво значение за крайния изход на делото. Неосъществяването на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационния контрол на атакуваното решение е достатъчно за недопускане на последния, без да е необходимо да се разглежда поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Вторият формулиран от касатора въпрос дори да притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не осъществява релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С изричното уточнение, че се касае за една длъжност на „чистачка“, с възложени към нея допълнителни трудови функции със сезонен, кампаниен характер (по време на жътва), а не за две отделни и самостоятелни длъжности, въззивният съд е възложил в тежест на работодателя установяването на намаляване обема на работа досежно всички трудови функции, изпълнявани от ищцата – постоянни, основни и допълнителни, сезонни. От приетите доказателства е счел за установено горепосоченото намаляване на обема на работа, конкретизирайки и как то се е проявило при изпълняваните от ищцата трудови функции на чистачка и кантарджия, при което доколкото единствената длъжност на чистачка е изцяло съкратена, а трудовите функции на кантарджии са намалени по обем заради значителното и трайно намаляване на обема на произвежданата от кооперацията продукция, е приел наличие на реално намаляване обема на работа, засягащо съществено всички трудови функции, възложени на ищцата. Намерил е, че съществува обективна връзка между намаляването на обема на работа и извършената от работодателя реорганизация на работния процес, която в конкретния случай се изразява в съкращаване изцяло на трудовата функция за длъжността „чистачка“ и в трансформиране на намалели по обем трудови функции чрез възлагането им на работници и служители с други основни трудови функции, при което няколко длъжности се сливат в една. Тези решаващи изводи на въззивния съд са изцяло съобразени с практиката на ВКС, цитирана от касатора в касационната жалба.

На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 13.01.2020г. по в. гр. дело № 312/2019г. на Силистренски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Дело
  • Геновева Димитрова - докладчик
Дело: 1216/2020
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...