5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 418

гр. София, 16.05. 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: E. Т.

Членове: Д. ДРАГНЕВ

Г. НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 33 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 406 от 11.10.2016г. по в. гр. дело № 557/2016г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 353 от 13.05.2016г. по гр. д. № 1810/2015г. на Пазарджишки районен съд в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката Д. Т. П. срещу Пловдивски районен съд искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 296 КТ, последният за сумата 81. 37 лв..

Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че процесното уволнение е извършено без да е преодоляна специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ по отношение на второто й заболяване /диабет/ от визираните в Наредба № 5 от 1987г. на Министъра на здравеопазването, от което страда и за което работодателят е уведомен преди връчване на заповедта за уволнение. Ищцата моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правни основания чл. 344 КТ. Претендира сторените съдебно –...